Активната роля на родителите в обучението на деца с множество увреждания

В. Йорданова

СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов“ – Варна

СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов“ има дългогодишни традиции в обучението на зрително затруднени деца с множество увреждания. Вече 20 години специалисти от училището работят в тази област. Несъмнено голям опит сме натрупали и в работата с родителите на този тип деца. През годините сме се срещнали с повече от 500 съдби на родители на деца с проблеми. Някои от тях станаха наши партньори в обучението, други виждахме рядко или дори само чувахме за тяхното съществуване.

Загрижените родители насърчават и подкрепят обучението и рехабилитацията на децата си. Те им помагат и активно ги окуражават, когато допускат грешки. Лесно се справят с проблемни ситуации, като търсят и предлагат помощ. Съществуват обаче и друг тип родители – враждебни, неприемащи проблема на детето си и негативно настроени към съветите, които им се дават от специалистите. Те се противопоставят на всеки опит за оказване на помощ. С този тип родители се работи трудно поради нежеланието им да изпълняват указанията на професионалистите. Но с подходящ подход и търпение може да се достигне и до тях.

Участието на родителите на деца с множество увреждания в процеса на обучение и рехабилитация е много важно, тъй като осигурява по-голяма мотивация на децата в дейностите им. Това дава възможност на родителите да разберат целите и задачите, които си поставят обучителният и терапевтичният екип. По този начин родителят има възможност да се превърне в партньор и ко-обучител. Привличането на родителите като партньори в обучителната и терапевтична работа е важен фактор за оптимизация на взаимодействието семейство – специално училище. Педагозите стимулират общуването с родителите. Те трябва да търсят пътища и начини за убеждаване, че за детето училището е най-доброто място – това е така, защото животът в среда, различна от затворения микроклимат на семейството, със сигурност тласка развитието на детето във възходяща посока. И не толкова заради добронамереността на персонала, а най-вече заради възможността да общува и взаимодейства с различни хора.

Всеки родител има право да взема решения относно здравето и образованието на детето си. Във връзка с това партньорството между родителите и специалните педагози трябва да се развива в следните аспекти – взаимно уважение, оказване на взаимопомощ и подкрепа, желание да се учат един от друг. Единството във възпитателните въздействия на семейството и училището създава възможности за формиране на устойчиви навици.

Включването на родителите става още при първата среща с училищния диагностичен екип, където се провежда подробна беседа с тях за възможностите на децата им, за нагласите и очакванията, които те имат за обучението и развитието на бъдещите ученици. Предоставяме им анкета, която трябва да се попълни у дома, заедно с всички обгрижващи детето, за да може да се очертае по-пълно профила на всяко едно новопостъпило дете в паралелките за деца с множество увреждания.

Още при запознаване с попълнената анкета често се срещаме с неразбирането на действителното състояние на децата с множество увреждания. Родителите разпознават зрителния проблем, почти винаги той е съпътстван и от логопедичен и акцентите са в този спектър, а сериозните проблеми в социализацията, самообслужването и поведението остават на заден план. Така започват и разногласията при планирането на индивидуалната учебна програма, която се изготвя от всички обучаващи детето, с участието и на родителите. Такава програма се изготвя, за да могат да се задоволят образователните потребности на децата с множество увреждания. Точното и конкретно разработване на програмата изисква внимателно и компетентно описание на актуалното равнище на развитие и образование на детето. След определяне на възможностите и потребностите за всяко дете екипът от специалисти, който ще работи с него, формулира основните цели и задачи на обучението и развитието му, съобразени с вида и степента на уврежданията и нарушенията. Класният ръководител, който е председател на екипа, изготвящ индивидуалната програма, училищният психолог, логопедът и учителите по специални програми правят своите предложения за работа през учебната година. На специално организирана среща целите и задачите се обсъждат с родителите. Взема се тяхното мнение за акцентите в работата. След избора на обучение се работи в посока за адаптиране и изграждане на добра и подкрепяща социална среда, близка до семейната, изграждане на социални умения и компетенции за общуване. Работата се насочва и към нагласите на родителите и изграждане на подкрепяща семейна среда.

От голямо значение е и честотата и посещението на родителските срещи. По-честите срещи между учители и родители намалява напрежението между двете страни. Родителските срещи се провеждат веднъж месечно и се обсъждат бъдещи идеи и проекти, мнения и желания на родителите. Това дава възможност да се изяснят въпросите, които вълнуват и двете страни, и да се потърсят отговори и решения на конкретни проблеми. Съобщава се какво конкретно съдействие се очаква от родителите и по какъв начин трябва да се уеднаквят педагогическите изисквания към ученика.

В сравнение с останалите родители, родителите на деца с множество увреждания са в по-чест контакт с учителите на своите деца. Някои са ангажирани в подкрепата на ученето и в работата със своето дете, привлечени са в процеса на планиране и подкрепа. Изключително важно е да се подчертае високото ниво на доверие, с което учителите се ползват сред някои родители. Това е добра основа за развие на градивен диалог.

Друг аспект, който не трябва да забравяме като специалисти, е, че в голямата си част родителите искат да повишат нивото си на информираност и непрекъснато търсят информация, за да си изяснят състоянието на детето и начините да му помогнат. Тук е мястото на специалистите, които могат да посочат надеждни източници и да насочат компетентно родителите.

Чрез тефтерчето за връзка родителите се запознават с ежеседмичните събития и постижения на децата. В него класният ръководител записва подробно и описателно как детето се е справило по различните предмети, защото поради спецификата на заболяването си тези деца не могат да обяснят сами на родителите си какво се е случило в училище. Затова наша роля е да им съобщим и разкажем. В тефтерчетата пишат и всички други специалисти, работещи с детето, когато е необходимо да съобщят промени в поведението или развитието му.

Това са пътищата на приобщаване на родителите, които използваме в нашата пряка работа.

В развитите западни държави като САЩ, Германия, Канада, Великобритания и други участието на родителите на увредени деца в образователния процес е отдавна регламентирано със съответните закони. На територията на САЩ например Обществени закони с номера 94-42 и 98-199 указват по категоричен начин включването на семейството в следните основни дейности:

• Участие на родителите в образователния процес, като посещение в класната стая и учебното заведение, изказване на мнение относно целите на обучение и др.;
• Вземане на решение относно обучението на детето;
• Същинско обучение на детето си, тъй като родителите са първите и постоянни учители на своите деца през по-голямата част от периода на развитие.

Родителските организации, подпомогнати от всякакъв вид специалисти – медици, юристи, социални работници, терапевти, педагози и много други, създават ръководства, които са в помощ на родителите по време на целия път на развитие на тяхното дете с проблеми. Започва се от запознаването с всички услуги, които могат да ползват децата и техните семейства. Включването на детето в ранна интервенция, запознаване на родителите със същността на тази институция, нейните цели и задачи, специалистите, които са включени в нея. Работата в дома на детето, определянето на подходяща среда за развитие, начините за комуникация и рехабилитация, подходящия обучителен метод. Вариантите за ранна интервенция са три: обучение в дома на детето, посещения на център за ранна интервенция или комбинацията от двете. Още в най-ранна възраст се прави оценка на нуждите на детето и съставяне на план за неговото развитие в рехабилитационен и обучителен аспект.

Включването на детето в масова детска градина е следващият етап в развитието му. Определят се специалистите, помощните средства, адаптациите в средата и инструментите, които са необходими за конкретното дете според неговите потребности и дефицити.

В голяма степен всичко това е постигнато и в нашата образователна система, особено в големите градове. Разликата е в липсата на добри междуекипни връзки при преминаването на детето от една структура в друга. Тук липсва и достатъчна подкрепа на родителите при избора им на най-подходящото място за своето дете. По тази причина формите и методите за работа с родителите на ученици с множество увреждания биха могли да бъдат много и разнообразни и тази практика постоянно трябва да се актуализира. Самите условия на работа, спецификата на уврежданията, особеностите на семейната среда, в която се отглеждат и възпитават децата, налагат избор на един или друг похват, метод или начин за взаимодействие. Тази реалност е предизвикателството към педагогическото творчество и новаторството на специалния педагог, който никога не трябва да забравя, че носи отговорността за синхрона в дейността на институциите като необходимо условие за положителни резултати в съвместната работа за развитие на детската личност.