Проф. Елисавета Наумова: „В България няма национална програма за oценка на имунното здраве“

Проф. Елисавета Наумова завършва медицина в МУ – София през 1976 г. По-голямата част от професионалното й развитие минава в УМБАЛ  „Александровска”. От 1990 г. има научно-образователна степен „доктор“, а от 2003 г. е „доктор на медицинските науки“. Има специалности по вътрешни болести и клинична имунология.

Понастоящем проф. Наумова е началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и ръководител на Експертния център по редки болести – първични имунни дефицити към УМБАЛ „Александровска”. Национален консултант е по клинична имунология, председател е на Българската асоциация по клинична имунология, президент е на Европейската федерация по имуногенетика (EFI). Носител e на наградата „Проф. д-р Стоян Киркович” на Медицински факултет, МУ – София, за изключителни постижения и цялостен принос в областта на медицинската наука и практика, както и на Златен почетен знак I степен на Министерството на здравеопазването по повод изключителен принос към медицинската наука и практика и съществени постижения в областта на клиничната имунология в Р България.

Научните интереси на проф. Наумова са в областта на клиничната имунология, имуногенетиката, трансплантацията и приложението на новостите на имунологията в клиничната практика. Под нейно ръководство са разработени  медицинските стандарти по клинична имунология и по имунологична подготовка на донори и реципиенти за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Благодарение на нея се създава уникалното за нашата страна направление „Диагностика и лечение на първични имунни дефицити”.

Проф. Наумова има над 150 научни публикации в авторитетни наши и чужди списания и над 1500 цитирания (HF-16). Член е на редколегията на няколко национални и международни научни списания като HLA, Cancer immunology and immunotherapy и др.

Проф. Наумова, разкажете ни повече за Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и за Експертния център по редки болести – първични имунни дефицити към УМБАЛ „Александровска”, които оглавявате…

Клиниката по клинична имунология има дългогодишна история. Създадена през 1971 г. като имунологична лаборатория към Kлиниката по нефрология, през годините претърпява развитие и се превръща в клиника с леглова база. С днешна дата в нея се диагностицират, лекуват и проследяват пациентите с имуномедиирани болести. Освен това тук се извършва и имунологична подготовка на донорите и реципиентите за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Осъществява се и референтна дейност в тези области.

Диагностичното звено на Клиниката има Европейска акредитация от 1998 г., а Експертният център по редки болести – ПИД бе открит през 2016 г. През 2014 г. бяхме поканени от фондация „Джефри Модел” да се присъединим към световната мрежа на ПИД центровете. Основна цел на Центъра е ранна диагностика и правилно лечение на първичните имунни дефицити, което би довело до предотвратяване на усложненията и до повишаване на качеството на живот на болните пациенти.

Годишно през Клиниката преминават повече от 100 често боледуващи деца със съмнение за имунен дефицит, от които около 10% се диагностират с ПИД. Разбира се, всичко това е възможно благодарение на тясното сътрудничество с педиатрите и ОПЛ-та.

Каква е ситуацията с имунологичните заболявания в детската възраст – кои са най-често срещаните диагнози, наблюдават ли се някакви тенденции…?

Наблюдава се тенденция към по-висока честота на инфекциите при децата. Нарушението на един или повече компонента на имунната система може да доведе до различни нива на имунен дефицит, вроден или придобит, до развитие на автоимунни заболявания и др. Ето защо е необходимо по-детайлно изследване на имунната система и ранна диагноза на подлежащия дефект.

Ако трябва да обобщим какво е имунното здраве на българските деца, каква оценка бихте дали?

За съжаление, не мога да отговоря на този въпрос, защото в България няма национална програма за oценка на имунното здраве през различните периоди на съзряване на имунната система и превенция на имуномедираните болести. Ето защо имунологичната общност е амбицирана да работи в тази насока.

Как виждате ролята на педиатрите и общопрактикуващите лекари по отношение на подпомагането на своевременното диагностициране на имунните заболявания при децата и като цяло – за профилактиката на имунното здраве?

Те са тези, които първи се срещат с новороденото и проследяват неговото развитие през годините. Ето защо ние имаме програма за подобряване на информираността им по посока на профилактика на имунното здраве и при съмнение – за ранно насочване към специализираните центрове.

Какви са съвременните постижения в диагностицирането на имунните заболявания и доколко намират приложение у нас?

Диагностиката на имунните заболявания е комплексна. Тя включва както скринингови тестове, които могат да се извършват на много места в страната, така и специализирани изследвания (брой, разпределение и функци           я на лимфоцитните популации и субпопулации, цитокинова секреция, постваксинален отговор, оценка на функцията на фагоцитарната и комплементна системи). Безспорно едно от най-големите постижения в диагностиката е въвеждането на генетичните изследвания, благодарение на които през последните десет години броят на описаните ПИД се удвои (съгласно диагностичните критерии дефинитивна диагноза се приема само при доказан ген). Това е от голямо значение за предприемането на радикално лечение, за пренатално диагностициране, за генетични семейни консултации. Можем да се похвалим, че горепопосочените изследвания могат да се извършват в специализираните звена у нас, но за съжаление са скъпи и не се покриват от здравната застраховка.

Терапевтичните методи, прилагани в България, отговарят ли на „златните стандарти“ за терапия на имунните заболявания в детска възраст?

Категорично да! Положихме много усилия, за да осигурим живототоспасяващите лекарства за заместителна терапия в България, нещо повече – те да бъдат достъпни и безплатни за пациентите.

Много ваши колеги казват, че най-сложното нещо в професията ви е да се постави правилна диагноза. Когато става дума за деца, това е още по-тежка задача… Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви?

Вие го формулирахте много правилно – най-голямото предизвикателство е поставянето на правилна диагноза, особено що се касае до редките болести, в това число и ПИД. Когато успеем, се чувстваме изключително удовлетворени, а като видим позитивния резултат от лечението, сме щастливи и си казваме „струваше си!“…

Професията ви е тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте с този стрес?

За мен най-големият отдушник са спортът и разходките сред природата. Приятната семейна обстановка също е силно релаксираща, особено когато съм заобиколена от трите ми внучета. Опитвам се да гледам на света усмихнато, дори и в трудните за мен моменти от живота.

Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?

Живеем в 21-ви век. Условията за работа с пациенти и нивото на технологиите трябва да отговарят на съвремените стандарти. За съжаление, това не е така в редица общински болници, а дори и в университетските клиники. Изключително малко капиталови средства от държавния бюджет се отделят за подобряване на материално-техническата база в лечебните заведения. Освен това в България има много добри специалисти, но те са неравномерно разпределени в страната, което се отразява и на достъпа на пациентите до тях.

Някои специалности като педиатрията например не са сред най-желаните. Какъв е интересът към клиничната имунология?

Понастоящем има около 50 специалисти и специализанти по клинична имунология. Това е сравнително млада, но бързо развиваща се основна медицинска специалност и интересът към нея нараства с годините.

Лично вие защо избрахте тази специалност?

Имунологията е комплексна наука. Достиженията на фундаменталните проучвания и открития позволиха да се хвърли светлина върху патогенетичните механизми на широк диапазон заболявания. Развитието на диагностичните технологии и приложението им в клиничната практика позволяват точна и по-навременна диагноза на имуномедиираните болести. Всичко това даде тласък на съвременното имуномодулиращо лечение, вкл. на новата генерация – биологични лекарства, генна терапия, клетъчна терапия… Всички тези предизвикателства ме насочиха да избера специалността клинична имунология.