Проф. Милко Сираков: „В България има само един специализиран кабинет по детска гинекология“
Проф. Сираков завършва медицина в МА – София през 1976 г., а през 1985 придобива специалност по акушерство и гинекология. През годините преминава през всички степени на академично развитие – асистент, старши и главен асистент, доцент и професор в Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом” (преди Научен институт по акушерство и гинекология – София), като от 2009 г. до 2014 г. оглавява Трета гинекологична клиника по репродуктивна медицина.
Проф. Сираков е специализирал гинекологична микрохирургия, детска хирургия, детска гинекология, гинекологична ендокринология гинекологична реконструктивна хирургия и ендоскопска хирургия във водещи университетски болници в Европа и Азия. Автор е на 143 публикации в наши и чужди научни списания и 2 монографии, участвал е с доклади и постери в наши и международни конгреси. Член е на Българско научно дружество по акушерство и гинекология, Българска асоциация по семейно планиране и др. В периода 2014 – 2017 г. е председател на Европейската асоциация по детско-юношеска гинекология. Носител е на редица международни награди за научен принос в областта на детско-юношеската гинекология.
Проф. Сираков, имате изключително богат дългогодишен опит в една почти изчезваща вече в България специалност – детско-юношеската гинекология. Какво се случи през годините и защо се стигна дотук?
За съжаление, това е вярно. По време на така критикуваните днес соц години имаше Окръжни болници. Във всяка от тях имаше четири консултативни гинекологични кабинета – по общо акушерство и гинекология, по гинекологична ендокринология, по стерилитет и по детско-юношеска гинекология. Колегите, които преглеждаха в тези кабинети, бяха подготвени по съответната област, редовно посещаваха опреснителни курсове. В университетските болници в страната имаше хабилитирани лица – консултанти към съответните кабинети, (всеки прикрепен към един окръг), които ги посещаваха, консултираха, обучаваха и изпитваха специализиращите там лекари. Тази система обаче загина… Окръжни болници днес няма, съответно изчезнаха и тези кабинети. Масово колегите започнаха да работят частно, да работят всичко. И това, от което разбират, и това, за което имат само някаква представа…
В момента кабинет по детска гинекология има само в София, в „Майчин дом“. В него работят две млади колежки, които, надявам се, ще продължат делото. Не включвам себе си, защото, за съжаление, годините летят много бързо и дойде време да сляза от сцената… През годините работих много, постигнах много. Бях избран за президент на Европейската асоциация по детско-юношеска гинекология (EURAPAG) – това е признание за България, за българската детска гинекология. Но времето лети…
Какво е бъдещето на детско-юношеската гинекология у нас – смятате ли, че ще има възраждане на интереса към тази специалност и има ли необходимост държавата да предприеме някакви стъпки в тази посока?
Детската гинекология е една много важна област. От детската възраст започва профилактиката на доброто състояние на женската полова система, на нейната фертилност. И ако тук, в тази възраст, нещо не се догледа, нещо се сбърка, това може да рефлектира в сериозни нарушения на репродуктивната функция на бъдещата жена. Понякога непоправими…
Освен това самата специалност е много интересна. В нея има генетика, ендокринология, обща гинекология, хирургия, възстановителна хирургия, сексология, психология, какво ли не… Разбира се, от гледна точка на „масовия“ лекар има и някои „минуса“ – да работиш с деца е деликатна и отговорна работа, която освен това не е и толкова доходоносна, колкото са оперативната работа, ражданията, цезаровите сечения…
По отношение на държавата… През последните, повече от двадесет години всяко правителство идва на власт, като задължително едно от обещанията е за „здравна реформа“. Имахме система, добре изпипана, която просто имаше нужда от някои промени, допълнения… Но истината е, че тя не беше променена и усъвършенствана, а съсипана.
Бихте ли обобщили каква е ситуацията с гинекологичните заболявания в детската и юношеската възраст – наблюдават ли се някакви тенденции, има ли статистика по въпроса колко деца са диагностицирани с различни гинекологични заболявания…?
През последните години медицинската статистика у нас не е на ниво, така че няма как да цитирам някакви данни. Най-общо мога да кажа, че гинекологични заболявания при децата има, не по-малко отпреди. Поради въвеждането на по-съвременни тестове и методи за изследване се наблюдава промяна по отношение на поставянето на по-точна диагноза при някои заболявания (генетичните аномалии, например), а също така и оперативните интервенции са минимално инвазивни, лапароскопски…
А кои са най-честите гинекологични проблеми в детската и юношеската възраст?
По принцип детско-юношеската гинекология (ДЮГ) групира децата в три подгрупи в зависимост от възрастта и хормоналното състояние. В тези три подгрупи се срещат и установяват различни заболявания и състояния.
В периода на новороденото се установяват най-често някои вродени аномалии.
В полово-спокойния период (до началото на пубертета) най-често се срещат срастване на малките лабии, течения от влагалището, чужди тела във влагалището, някои вродени аномалии, преждевременен пубертет и др.
В пубертетно-юношеския период вече практически могат да се наблюдават всички състояния и заболявания, характерни за зрелия период, само че всичко е пречупено през биохимичното, психологическото и физическото състояние на полудетския организъм. Включително могат да се срещнат кисти и тумори, налагащи оперативно лечение, първите прояви на някои генетични аномалии (гонадна дисгенезия, синдром на Морис, нарушения в сексуалното развитие…), някои физически аномалии (Майер-Рокитански синдром, атрезия на химена, влагалищен септум) и др.
Знае ли се каква е честотата на рака на маточната шийка за България?
Ракът на маточната шийка е сериозен проблем. Той е вторият по честота рак у жените между 20 и 45 год. в световен мащаб. От него в света умират ежегодно
около 300 хиляди жени. На всеки 2 мин. някъде по света една жена умира от рак на маточната шийка, а в България – по една всеки ден. За съжаление, докато в повечето страни на Европа показателите за заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка показват трайни тенденции към намаляване, в България те нарастват и към момента стойността им е сред най-високите в Европа.
Вече над десет години в света успешно се употребяват ваксини против този рак. Някои страни като Австралия, Великобритания, Шотландия, Дания са достигнали покритие на младите жени и девойки от над 80%! У нас тази цифра намалява, толкова е малка, че дори ме е срам да я кажа… Основна вина за това имат антиваксиналните движения, които разгръщат много активни кампании и пълнят интернет-форумите с разни страховито написани „научни” статии, в които обясняват колко опасно нещо са ваксините… А ваксинирането е една от най-великите идеи в медицината, спасила стотици милиони човешки живота!
Няма как да не ви попитаме и за ранния пубертет – какво е вашето мнение по този въпрос, медиите спекулират ли с тази тема или възраста на съзряване наистина драстично е спаднала?
Мисля, че до голяма степен проблемът се преувеличава. Аз нямам такова впечатление. Разбира се, ако се направи едно сериозно проучване след българските подрастващи, може да излязат някакви промени в цифрите в сравнение с предишните години, но от ежедневната практика не оставам с такова впечатление. А все пак имам впечатления от последните 40 години…
Как бихте определили нивото на здравната култура на българската майка – знае ли кога да заведе детето си на гинеколог?
Бих казал, че днес здравната култура е на по-високо ниво от „вчера”. Преди широко битуваше мнението, че щом момичето е малко и не води полов живот, то нищо, свързано с половите органи, не може да му се случи. Днес все повече майки обръщат внимание на това, четат, интересуват се и навреме се обръщат към лекар при нужда от помощ. От друга страна, наблюдава се и такъв парадокс – нерядко лекари, и то педиатри, „учат” майките, че „там” на бива да се пипа. Става дума – при миене, къпане… Защо? Всяка жена, всяка майка, като се къпе, „пипа „там”, нали? И какво „лошо” се случва?
А що се касае до педиатрите и общопрактикуващите лекари с педиатрична практика, каква е тяхната роля по отношение на превенцията и ранната диагностика на гинекологичните заболявания?
Тяхната роля е основно в това да обучават майките в А-Б-то на поддържането на хигиената на малкото момиченце, да заострят вниманието им включително и към „тази“ област. И самите те да са наясно с основните проблеми в ДЮГ и да имат под ръка координатите на добър детски гинеколог. И да не се притесняват да си признаят, когато не могат да дадат качествен съвет…
Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?
Не съм съвсем съгласен с такава постановка. От една страна, у нас има специалисти на световно равнище, а техническата база в последно време все повече настига водещите страни. От друга страна обаче, сериозно куца организацията на здравеопазването като цяло, има много основни недостатъци в системата, които всички знаем. Много, предимно качествени млади хора заминават за чужбина и у нас започват да преобладават хора, които след изпита за специалност (взет преди 20-30 години) не са отворили книга… Може на някой това да му прозвучи прекалено, но ежедневно се сблъсквам с такива случаи. Говоря от личен опит…
Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?
Промени в начина на финансиране, достойно заплащане на труда (за да не се налага един здравен работник да работи на две-три места, а да има време и да чете), реално въвеждане в действие на системата за продължаващо медицинско образование…
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Категорично – да !
Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”
… Здравето е в основата на абсолютно всичко. И да участваш успешно в неговото съхранение и възстановяване е велико усещане!
