Проф. Радован Богданович: „Тряба да се насърчава комуникацията между педиатрите и родителите на тема ваксинопрофилактика“
Проф. Радован Богданович е специалист по педиатрия и детска нефрология, дълги години ръководи Института по майчино и детско здравеопазване в Белград, а понастоящем е председател на Сръбската педиатрична асоциация. Член е на Сръбското медицинско дружество, Европейската педиатрична асоциация, Световната асоциации по педиатрична нефрология и др. Над 100 негови публикации са изброени в PubMed и има над 1500 цитирания.
По покана на Българската педиатрична асоциация (БПА) проф. Богданович се включи в тазгодишното издание на превърналите се вече в традиция експертни срещи по ваксинопрофилактика, които БПА организира от четири години насам. Срещнахме се с него, за да поговорим за приликите и разликите в националните имунизационни календари на България и Сърбия, за предизвикателствата пред постигането на по-добър ваксинален обхват, както и за други важни теми, свързани с ваксинопрофилактиката.
Проф. Богданович, разкажете ни повече за имунизационния календар във вашата страна – задължителни ваксини, препоръчителни, други особености…
В Сърбия списъкът на задължителните ваксини включва: BCG, DTaP, IPV/OPV, HBV, MMR, Hib, conjugated pneumoccal (въпреки че е в календара от 2015 г. в системна употреба е едва от тази година), pentavalent, DTaP-IPV/Hib.
В листата на препоръчителните ваксини попадат тези срещу варицела, човешки папилома вирус, грип, хепатит А и Б.
Какъв е ваксиналният обхват във вашата държава?
Въпреки че като основна цел сме си поставили да постигнем ≥95% ваксинален обхват по отношение на всички задължителни ваксини, на този етап се наблюдава тенденция към понижаване на покритието, а също така и към големи регионални различния (например ниско покритие при маргинализирани групи деца).
В Сърбия имате ли проблем със снабдяването с ваксини?
Само допреди две години се наблюдаваше сериозен проблем със спазването на имунизационния календар и основните причини за това бяха неадекватното планиране и ненавременните търгове. От 2016 г. насам подобни липси на ваксини бяха отчетени само 2-3 пъти и то за ограничен период от време.
Защо? Как се оргaнизират търговете за ваксини при вас?
Първо, съответната ваксина трябва да бъде одобрена за употреба в Сърбия от Агенцията по лекарствата, като за целта тя трябва да съдържа сертификат за добра производствена практика (GMP), кратка характеристика на продукта и листовка за пациента на сръбски език, да бъде в годност за употреба от 6 до 12 месеца след доставката. Освен това трябва да бъде в списъка на одобрените от НЗОК безплатни лекарствени продукти. Второ – основен критерий за избор е оптималното съотношение цена–срок на валидност на офертата. И трето, накрая се сключва рамково споразумение, което определя качеството и доставянето на ваксините.
Има ли орган, който контролира съхранението на ваксините?
Контролът на съхранението (студена верига) е отговорност на регионалните мрежи на Националния институт за обществено здраве.
Кой изпълнява програмата по ваксинопрофилактика на населението?
Програмата по ваксиниране на децата e поверена на педиатрите от първичната помощ.
В Сърбия има ли регламентирана проваксинална кампания?
Проваксиналните кампании се организират от Националния институт по обществено здраве и са основно през медиите и каналите на здравната система. Педиатричната общност, разбира се, активно подкрепя тези кампании.
А по отношение на медицинските специалисти провеждат ли се обучения на тема „ваксинопрофилактика“?
Няма конкретни обучения за медицинските специалисти. Ваксинопредотвратимите болести и ваксинопрофилактиката са част от медицинското обучение, преддипломно и следдипломно продължаващо медицинско образование.
Сондирате ли редовно нагласите на населението на тема ваксини?
Подобни изследвания на нагласите на населението по отношение на ваксините не се провеждат регулярно, а от време на време. Основната заслуга за събирането на тези данни имат Националният институт по обществено здраве и УНИЦЕФ. Последното такова проучване у нас бе направено през 2017 г. от УНИЦЕФ – Сърбия.
Антиваксиналните движения – съществуват ли в Сърбия и какви мерки предприемате срещу тях?
Антиваксиналните движения пропагандират свободно своето мнение, използвайки основно интернет и някои медии. Мерките, които прилагаме срещу т. нар. „антиваксъри“, са основно в две посоки. Първо, интервюта с експерти по ваксинопрофилактика в печатните и електронните медии, които „оборват“ невярната антиваксинална информация и по този начин въздействат върху широката общественост. И второ, чрез насърчаване на комуникацията между педиатрите и родителите по тази тема. Когато лекарят поднесе на родителя научно обоснована информация, когато я подкрепи с примери от своята практика, когато подчертае незаменимата роля на имунизацията по отношение на защитата на децата и цялото население от инфекциозни заболявания, това е гаранция, че нагласите към ваксинопрофилактиката ще бъдат „правилни“.
Как стоят нещата по отношение на ваксинацията на специфични групи пациенти – преждевременно родени деца, юноши с хронични заболявания и т.н…
В Правилника за имунизация ясно са определени временните и постоянните противопоказания. В определени случаи личният лекар на детето или друг специалист могат да отправят искане за неизвършване на ваксинациите, но решението за това се взима от експертен екип.
Как е организирано в Сърбия съобщаването на нежелани реакции след ваксинация?
Съобщаването на нежелани реакции след ваксинации се извършва само от лекари, които при наблюдаването на такива трябва да ги съобщят в Националния институт по обществено здраве (НИОЗ). Данните могат да се открият както в мрежата на НИОЗ, така и в Агенцията по лекарствата и медицинските изделия.
Кои са най-големите проблеми, свързани с ваксинопрофилактиката в световен мащаб?
Най-големите проблеми са два – първо, засилването на антиваксиналните движения и тяхното неблагоприятно влияние върху общественото мнение и отношението на населението към ваксинацията, и второ – някои слабости на имунизационните системи, които водят до прекъсване на ваксинацията.
