Пубертетът – неизбежното психично изпитание

М. Поппандова

Във възрастта между 9 и 15 години детската психика претърпява рязка промяна като резултат от настъпващата пубертетна възраст. Това е един много важен и съвсем нелек период в живота на всяко дете, когато съзряващият млад човек постепенно започва да се формира като личност.

Пубертетната възраст е богата на множество хормонално обусловени промени – както анатомо-физиологични, така и типични емoционално-поведенчески.

Особеностите на възрастта

Детето вече не е същото! То се обявява категорично за независима личност, която има право да постъпва както самостоятелно прецени, че е „най-правилно“. Тийнейджърът поставя дистанция между себе си и родителите, като  често дори се държи грубо с тях. Готов е да ги критикува за остарели възгледи, за неискрени взаимоотношения и за ретро вкусове. Той става потаен, крие своята кореспонденция, телефонните си разговори, намеренията си. В същото време е изключително чувствителен и раним, особено относно физическите си промени – намира си недостатъци, съмнява се дали се харесва на връстниците от другия пол. Вълнува го всичко, свързано със секса. Избира си идоли за подражание – певци, спортисти, манекени, атрактивни личности с екстравагантни облекла и прически. Сега за него най-меродавни са мнението и критериите на групата от връстници, към които се е присъединил – „своите хора“. Само те го разбират и му съчувстват, защото споделят еднакви възгледи, близки преживявания и сходни проблеми. Имат си определени места за срещи и развлечения, утвърден жаргон за общуване. Отхвърлят категорично свои връстници, които се стараят да се присъединят към групата, но според членовете й „не отговарят“ на изискванията. Тази изолация се преживява много мъчително.

В този период, когато все още незрялото дете желае силно „да заживее по новому, като големите“, то е застрашено от много опасности. Някои деца решават да избягат от дома си – привлича ги неизвестното, надяват се, че навън ги очакват вълнуващи преживявания… Разбира се, това не се случва. И, или се завръщат отново, или пропадат в житейската бездна… А там – проституция, дрога, ранно забременяване, експлоатация на труда им. Има голям брой злонамерени възрастни, които отлично разпознават незрялата тийнейджърска психика и безмилостно ги вкарват в своя капан.

Пубертетната възраст е времето на първите любовни трепети. Но в повечето случаи обожаваният субект не отговаря с взаимност на влюбения в него. Сразено от неуспеха си, едно такова момче или момиче е дълбоко отчаяно и вижда единствения изход в самоубийството. Това е често срещано явление, особено в семействата с нездрав психоклимат, където младият човек не намира подкрепа, от която така силно се нуждае. Младеж на 17 години споделя всичко единствено с баба си (родителите бяха погълнати от дълго проточил се развод): „Аз много мислих и реших, че моят живот ще бъде безрадостен. Не виждам смисъл да живея повече и може би ще се самоубия…“ В тази възраст не са малко подобни опити, които често завършват фатално.

И така, през този период подрастващият човек се оказва все още достатъчно незрял, зависим и нуждаещ се от грижи, помощ и защита от своите родители, въпреки че яростно се съпротивлява срещу тяхната опека и надзор.

Отношенията родител – тийнейджър

Обичайната реакция на майките и бащите е възмущение от пренебрежителното отношение към тях на доскоро послушното им детенце, неговото неподчинение, те се чувстват обидени от „този неблагодарник“. И в резултат на това засилват наказателните мерки и ограниченията и отправят упрек след упрек към детето. Това на свой ред засилва още повече желанието на подрастващия млад човек да се изолира от родителите си. А те са му много нужни именно сега, когато детето повече отвсякога има потребност и от свобода, и от контрол, и от закрила.

Особено трудно през този период преминават семействата с т. нар. „авторитарен тип родители“. Това са родители, които са свикнали у дома безпрекословно всички да им се подчиняват и да спазват веднъж завинаги въведени „железни“ правила. Това кара тяхното дете да ги лъже, да крие замислите и действията си и да е в състояние на постоянна тревожна напрегнатост.

За семействата, в които детето е свръхобгрижвано и издигнато в кумир (дългоочаквано, единствено), периодът на съзряване на техния наследник, също е истинско предизвикателство, най-вече за детето. То трудно се приема в група от връстници, защото очаква да е център на внимание и всички да му угаждат. Но другите са много по-напреднали в своята автономност и безпощадно му се подиграват.

Пубертетната възраст е огромно изпитание и за децата, които растат в семействата на незаинтересовани, вечно ангажирани с печелене на пари или егоцентрични грижи за себе си родители. Точно в този тежък за детето период пропастта и отчуждението помежду им стават още по-голями. Тогава синът или дъщерята се „спасява“ с наркотици, безобразен секс, в съмнителни религиозни секти и други подобни.

Понастоящем, когато в търсене на по-високи семейни доходи много родители работят в чужбина, грижите за децата се предоставят на бабите и дядовците. Какво може да се очаква да възникне при порастването на един тийнейджър, когато между него и по-старите му родственици има възрастова разлика повече от половин век?!

Има и още ситуации, които създават много труден за преживяване пубертет у детето, навлязло в тази възраст. Една от тях е развод на родителите – майката и таткото са погълнати от личните си проблеми, а домашната атмосфера е непрекъснато заредена с враждебност и конфликти. Това кара детето да се чувства чуждо и излишно.

Друга ситуация е, ако точно в тази възраст детето разкрие осиновителската тайна. Тогава емоционалният живот на тийнейджъра се усложнява още повече с ново напрежение – защо е бил изоставен, защо сегашните му родители са го лъгали, че е тяхно родно дете… Никога не може да се предвиди как ще се разплете този драматичен възел в душата на такова дете.

Нерядко именно през пубертета децата с хронични заболявания нарушават например своята строга диета или ежедневното си лечение. Понякога това е израз на протестна реакция, друг път – за да са „в крак“ с живота на своите връстници. Тревожна констатация на родители при случаи с диабет на детето им.

Педиатърът и детето в пубертетна възраст

При по-малките деца обсъждането на здравословните им проблеми задължително става с участието на техните родители. Още повече, че те се ангажират напълно с лечението им – прием на лекарства, съблюдаване на режим и диета, явяване на контролни прегледи. Но когато дете е навлязло вече в пубертетната си възраст, лекарят е длъжен да осъществи цялостно всички етапи в непосредствен контакт с него – анамнеза, преглед, обяснения относно изследванията, предполагаема диагноза, указания за лечението. Ето защо педиатърът трябва да познава характерните психични особености на тези деца, тъй като много от тях се нуждаят и от неговата помощ.

Още от най-ранна възраст малкото дете се научава да рапознава по невербални признаци отношението на близките му към него – изражението на лицето и жестовете им, тона, с който му се говори. Тези нюанси са изключително важни и в поведението на лекаря и са от голямо значение как ще го приеме неговият пациент-тийнейджър. Счита се, че прегледът на децата след 12-годишна възраст не трябва да се прави в присъствието на родителя и че родителят може да присъства само ако детето е съгласно. Тоест – педиатърът трябва да чуе всичко от първо лице. А децата в тази възраст имат склонност да се затварят в себе си, а също така не умеят и да преценят кое е важно да се каже на лекаря. В резултат те не винаги дават достатъчно пълна информация. А понякога умишлено я прикриват. Освен това, децата са различни в уменията си да общуват – едни са по-словоохотливи, други отговарят кратко. Това налага лекарят да разчита много повече на данните на своя преглед.

Особено важно е лекарят да не допуска неуместни шеги и ирония по време на комуникацията си с пациента тийнейджър – той се преживява като личност със собствено достойнство, но същевременно страда и от всякакви комплекси, което го прави изключително раним.

Ако подрастващото детето има доверие в своя лекар, понякога може да сподели своя тайна, която е скрило от родителите си – деликатна ситуация за педиатъра, защото той е задължен да обсъди споделеното и с родителите на своя пациент.

Педиатърът трябва да има предвид и други особености, които може да прояви детето тийнейджър. Така например драстична промяна във външния вид на подрастващото дете (от типа на увеличаване на теглото при момичетата или недостатъчно развит бюст) би могла да причини дълготрайна депресия или пък да доведе до опасни диети за отслабване, което е противопоказно за нуждите на развиващия се организъм от пълноценна храна. Други тийнейджъри пък са дълбоко покрусени от факта, че техният пубертет закъснява и че не могат да се почувстват пораснали като повечето свои съзрели връстници. През тази възраст са чести и опитите за самоубийство, завършващи с печален край…

В заключение

Неоценима помощ на детето тийнейджър и на родителите може и трябва да бъде оказана както от добре подготвен, запознат с проблемите на пубертета психолог, така и от педиатъра. Именно детският лекар трябва да има предвид и друга опасност – опасността от недооценяване на симптомите на психиатрични разстройства, които често се отключват именно през тази възраст. Възможно е някои сходни с физиологично обусловената промяна на психиката симптоми да бъдат третирани като „тийнейджърски странности“ и по този начин грешната им интерпретация да забави началото на адекватната за случая терапия. Ето защо, ако има съмнение за по-сериозен болестен проблем, педиатърът трябва незабавно да потърси помощта на психолог. Такъв ход може да стресира родителите на детето, но те трябва внимателно да бъдат убедени, че подобна консултация с психолог е необходима, защото ще съдейства за правилното интерпретиране на тревожните симптоми в поведението на тийнейджъра.

Библиография:

1. Василева, Б. Физиология и патология на пубертетното развитие. Мединфо. 2006.
2. Детска психиатрия, под ред. Хр. Христозов. Мед. и физкултура. 1983.
3. Йерохам, Д. Пубертетът – равносметка за родители. Магазин за родители. 1993.
4. Кайл, Р. Тайны психики ребенка. Питер. 2002.
5. Ныкомб, Н. Развитие личности ребенка. Питер. 2003.
6. Поппандова, М. Какво трябва да знаем за суицидното поведение. Магазин за родители. 1993.
7. Поппандова, М. Истината или лъжата? 9 месеца. 2008.
8. Поппандова, М. Горчивата битка след развода. 9 месеца, 2007.
9. Рюфо, М. Да позволим на детето си да порасне. С. 2006.