На училище със захарен диабет
Р. Колева1, Н. Домусчиева2, Т. Атанасова3, К. Илиев4
1ДКЦ I, Стaра Загора, 2МЦ „Медконсулт”, Бургас, 3ДКЦ І, Хасково
4Сдружение „Срещу диабета – ръка за ръка”, Смолян
Децата прекарват 1/3 от времето си в образователни институции. От 2007 г. в България системно се провеждат обучителни семинари на работещите в образователната система (учители, медицински сестри, фелдшери и лекари) от детски ендокринолози за контрола на захарния диабет (ЗД). Организатори са различни пациентски организации и Българското национално сдружение по детска ендокринология. Целта е да бъде проведено практическо обучение и да бъде създадена подкрепяща среда за децата със ЗД в училище. Работата е в синхрон със Закона за здравето, чл. 120, ал. 2 (ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), според който „Здравните кабинети в детските градини, училищата и специализираните институции осъществяват дейности по подпомагане на процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания, назначено от лекар от лечебно заведение, което осъществява диспансерно наблюдение на съответното хронично заболяване, определено в наредбата по чл. 30, ал. 3”
Цели
Да се проучи безопасността, сигурността и ефективността на училищната среда, отнасяща се до децата със ЗД.
Материал и методи
Трансверзално проучване през периода декември 2017 – януари 2018 г. В проучването участват 62 пациенти със ЗД, диспансеризирани от детски ендокринолог или педиатър в Стара Загора, Хасково и Бургас, както и деца, членове на Сдружението „Срещу диабета – ръка за ръка”, Смолян. Анкетите са попълвани при посещения в кабинета, чрез електронна поща или посредством телефонен разговор с пациентите или с родителите им. Разпределението по пол е еднакво, като средната възраст на момчетата е 11.7 г, а на момичетата 11.6. Давността на ЗД в общата група е 5.35 г., а средното ниво на НвА1С е 8.6%.
Резултати
Във всички училища (62 на брой) с изключение на едно има здравен служител: в 38 училища това е медицинска сестра, в 20 – фелдшер, а в 3 – лекар. С документ, идентифициращ ЗД, разполагат само 18 деца, 3 семейства не знаят дали децата им притежават такъв. Необходимостта от носене на документ за идентификация на ЗД се споделя от 51 семейства. Телефонът на лекуващия лекар е съобщен в училището при 62% от анкетираните. По препоръка на лекуващия лекар всички семейства са разговаряли за заболяването на детето си с училищния персонал – най-често с класния ръководител или със здравен служител, последвани от директора на училището, фиг. 1. Мнението на анкетираните относно възможността на училищната среда да окаже помощ при необходимост, както и ефективността на оказаното съдействие от страна на здравния служител са представени на фиг. 2 и 3. Здравният служител и учителят са най-важните хора, подпомагащи детето със ЗД, но около половината от анкетираните споделят за помощ, оказана и от съученици. На фиг. 4 са представени отговорите на въпроса „Къде измервате кръвната захар в училище“. При 20 деца това се случва в класната стая, при 13 в медицинския кабинет, 7 деца имат избор мониторирането на гликемията да става на различни места. За съжаление, най-голямата част обаче, 22 деца, измерват гликемията на „друго място” – най-често това е тоалетната. Едва 12 деца могат да разчитат в училище да им бъде инжектиран Глюкагон.
Подготовката за училище включва някои необходими неща, касаещи и ЗД, фиг. 5. 79% от анкетираните съобщават, че ЗД не влошава училищния успех.
Фиг. 1. Отговор на въпроса с кого от училищния персонал разговоряте за заболяването
Фиг. 2. Отговор на въпроса кой може да помогне на детето със ЗД в училище
Фиг. 3. Отговор на въпроса до каква степен може да се разчита на здравния служител
Фиг. 4. Отговор на въпроса къде се измерва кръвната захар в училище
Фиг. 5. Отговор на въпроса какво има в училищната чанта на детето със ЗД
Обсъждане
Налице е необходимост от създаването на леснодостъпен маркер, идентифициращ ЗД (гривна, колие, др.), с което е уместно да се ангажират както здравните власти, така и сдруженията на медицински специалисти и пациентите. За съжаление в България не е разработен и регламентиран такъв тип идентификатор.
Родителите играят важна роля за съобщаване на здравословното състояние на детето, но комуникацията между медицинските специалисти в училище и лекуващия екип е все още недостатъчна. Най-вероятната причина затова е фактът, че обменът на информация е чрез документи и че липсват срещи „очи в очи”. В процеса на по-интензивно общуване лекарските екипи разчитат и на други работещи в училищата – основно психолог, педагогически съветник и социален педагог, длъжности които са упоменати в чл. 19 от Колективен трудов договор в системата на предучилищно и училищно образование от 11.06.2018. Основните „играчи” в училищния тим – здравен служител, учител и съученици, са запознати и в готовност за съдействие при проблем със ЗД. За съжаление, не може да се разчита на 100% на основната фигура, отговаряща за здравето в училище – медицинският служител. В синхрон с това е ниският процент на умения за инжектиране с Глюкагон. Възможна причина за това е отдалечеността на здравните кабинети от класните стаи или заетостта на медицинския специалист в повече от едно училище. Значителна част от анкетираните споделят, че измерват кръвната захар извън класната стая или здравния кабинет – тревожен факт за степента на приемане на ЗД в българското училище.
Все още има какво да се желае и по отношение на необходимите неща, с които детето със ЗД излиза извън дома. Задължение на лекуващия екип е да разясни на детето и семейството какво трябва да носи в училище с цел успешен контрол на ЗД. Видно е, че захарта и сандвичът не присъстват във всяка училищна чанта – жизнена необходимост при хипогликемия. Децата споделят, че не желаят да носят със себе си глюкомер и инсулин от страх да не бъдат счупени. Съвременните интензифицирани режими с аналози не изискват стриктно спазване на време за хранене. От друга страна, продължителният престой в училище изисква поне 2 хранения, подкрепени с доза инсулин. Радостен факт е, че при по-голямата част от анкетираните ЗД не се отразява на училищния успех.
Изводи
Разчупена е стигмата „ЗД” и в широката общественост все повече се говори за лечението и контрола на децата с това заболяване. Направени са сериозни стъпки за приемането на децата в обществото, с което се повишават както психологичният им комфорт и социализацията, така и тяхната безопасност. Необходимо е да продължи практическото обучение на здравния служител и училищния персонал по отношение на ефективността на грижите им спрямо децата със ЗД – натрупване и периодично опресняване на знания и умения, които ще намалят страха от „неизвестното”, ще подобрят грижите за пациентите, ще отбременят семействата по време на учебния процес. Предстоят усилия от страна на държавната администрация, научните дружества и пациентските организaции за промяна в нормативната база и длъжностната характеристика на училищните здравни служители, вменяваща правата и задълженията им за осъществяване на инвазивни манипулации при хронични заболявания, в т.ч. и ЗД (инжектиране на инсулин, глюкагон).
Уместно е в обученията на тема „захарен диабет” да бъдат включени и училищният психолог, педагогическият съветник и социалният педагог – специалности все още „дефицитни” в българската образователна система. Специфичните умения на посочените професионалисти ще подпомогнат преодоляването на стреса сред училищния персонал при приемане на дете със ЗД. Участието на педагогическия и медицинския персонал в лечението, контрола на кръвната захар и диетичното хранене в училище ще допринесе за подобряването на метаболитния контрол на заболяването, както и за повишаване на сигурността на децата със ЗД извън дома.
Библиография:
- Integrating diabetes evidence into practice. IDF.
- Middlehurst, A., Chinnici, D., Greene, S. Diabetes in the young, school performance and kids. Diabetes Voice. Volume 61, 2. June, 2016.
- Kawamura, T. Where and How do type 1 diabetes children manage the insulin therapy at their school. ISPAD Meeting, 2017.