Лимфоаденопатии в детска възраст

К. Бачовска

Детска клиника, Втора МБАЛ – София

 

Лимфаденопатията (ЛАП) се дефинира като наличие на лимфни възли  с  абнормна консистенция и/или размер. Тя е сериозен проблем в ежедневната педиатрична практика. Лимфните възли при децата се приемат за увеличени при големина над 1 см в диаметър в шийната област, над 5 мм в кубиталната ямка и над 1.5 см в ингвиналните гънки. При юноши и възрастни за патологични се считат размери над 2.5 см в диаметър.

 

Етиология

Инфекции

• Вируси – аденовируси, парагрип, риновируси, вируси, причиняващи шарки (рубеола, морбили, варицела), EBV, CMV, HIV, херпесни вируси;
• Бактерии – стрептококи, стафилококи, Мycobacterium tuberculosae, Corynebacterium diphteriae, Bartonella henselae (причинител на болестта на котешките нокти);
• Гъбни инфекции
• Протозои – T. gondii
• Спирохети – Sp. pallida, Borrelia burgdorferi

Aвтоимунни заболявания, васкулити

Малигнени заболявания – левкемии, Ходжкинов лимфом, НХЛ, метастатични тумори

Болести на хистио-макрофагеалната система – хистиоцитози

 

Диагноза

Лимфаденопатията може да бъде:

Локална – уголемяване на лимфните възли в една област;

Регионарна – ангажиране на лимфните възли в две съседни области. В ежедневната практика около ¾ от ЛАП са регионарни и е необходимо познаване на областите, които те дренират;

Генерализирана – увеличаване на лимфните възли в две или повече несъседни области.

Локализацията е от първостепенно значение за диагнозата:

• Горни шийни лимфни възли – най-често при инфекции на горните дихателни пътища (ГДП);
• Задни шийни – при EBV инфекция;
• Преаурикуларни – кожни инфекции, хронични конюнктивити;
• Супраклавикуларни – внимание: малигнен процес!;
• Аксиларни – фелиноза, постимунизационни реакции;
• Ингвинални – сексуално-трансмисивни инфекции.

Важно е да се подчертае ,че някои групи лимфни възли не се палпират нормално като напр. преаурикуларни , долни шийни и супраклавикуларни.

Освен установяването на местоположение и вида на ЛАП (локализирана или генерализирана), трябва да се имат предвид и предшестващи ОРЗ, кожни инфекции, имунизации, прием на медикаменти, придружаващи  симптоми (фебрилитет, обриви, изпотяване, ставни болки, консумативен синдром),възрастта на пациента. По статистически данни 80% от биопсиите, извършени при пациенти под 30-годишна възраст, са били бенигнени, докато  60% от биопсиите, извършени при пациенти над 50-годишна възраст, са били поради подлежаща малигненост.

От съществено значение е и продължителността на ЛАП:

ЛАП с продължителност над 4 седмици насочва към малигнитет, хронични инфекции или колагенози; ЛАП с по-кратка продължителност има предимно инфекциозна генеза.

Физикалното изследване включва установяване на: големината на лимфните възли,  болезнеността (израз на възпалителен процес и супурация), консистенцията (меки, несраснали и с флуктуация лимфни възли се свързват с възпалителни заболявания; плътни, сраснали с кожата и/или подлежащите тъкани лимфни възли се свързват с малигнени заболявания). Също така областта, дренирана от уголемените лимфни възли, се изследва обстойно.

 

Лечение

Конвенционалното лечение се състои основно от антибиотична и имуностимулираща терапия, но задържащите се във времето остатъчни лимфни възли след инфекции и имунизации слабо се повлияват от този тип лечение и представляват тревога за родителите на пациентите.

Клиничната хомеопатия притежава богат набор от медикаменти за повлияване на ЛАП, но трябва да се има предвид, че увеличените лимфни възли са симптом, а не заболяване. Важно е да се направи добра диференциална диагноза и преценка кои ЛАП подлежат на лечение.

Хомеопатичната терапия е подходяща предимно при реактивни ЛАП , възникнали в хода на вирусни и бактериални инфекции, остатъчни лимфни възли след прекарани инфекции, а също и като комплементарно лечение при бактериални лимфаденити.

Използваните медикаменти трябва да отговарят на характеристиката на аденопатията (консистенция, болезненост, локализация, тенденция към супурация), но също и на хроничната реактивност и чувствителния тип на пациента при хронични ЛАП.

 

Хомеопатични медикаменти при увеличени лимфни възли

Сиптоматични медикаменти за реактивни шийни лимфни възли

Baryta carbonica – хипертрофия и склероза на тонзили и регионални лимфни възли;

Phytolacca decandra – медикамент с дълбоко действие върху лигавицата на ГДП. Болезнени, чувствителни лимфни възли, влошващи се от влага и студ. При хронични тонзилити и тонзиларна хипертрофия с регионарен лимфаденит;

Ailanthus glandulosa – болезнени лимфаденопатии, инфекциозна мононуклеоза;

Bromum – неболезнени твърдо еластични лимфни възли; реактивни аденопатии у руси деца, със сини очи, с големи сливици и възможни възпаления на паротидната жлеза;

Mercurius solubilis – тежки възпалителни процеси със засягане на общото състояние и тенденция към лимфаденопатии;

Cistus сanadensis – уголемени субмандибуларни лимфни възли, най-често във връзка с кариеси и пулпити, с тенденция към възпаление и супурация;

Silicea – цервикални аденопатии вследствие на чести УНГ-инфекции;

Calcarea carbonica – цервико- максиларни аденопатии.

 

Симптоматични медикаменти за мезентериални лимфни възли

Arsenicum album;

Iris tenax – мезентериален лимфаденит с болки в илеоцекалната област и фебрилитет;

Lapis albus – аденопатии с еластична консистенция, мезентериален лимфаденит.

 

Симптоматични медикаменти за шийна, аксиларна и мезентериална ЛАП

Arsenicum iodatum – малки твърди лимфни възли при слаби, тревожни пациенти, подобряващи се от свеж въздух;

Carbo animalis – индуртивни лимфни възли, които нарастват постепенно, плътни са, без тенденция към супурация;

Iodum – неболезнени, торпидни, плътни шийни, аксиларни, ингвинални аденопатии;

Calcarea fluorica – неболезнени, твърди, с голяма давност шийни лимфни възли, бронхиална и мезентериална ЛАП;

Dulcamara – хипертрофия на шийните, аксиларните и ингвинални лимфни възли, появяващи се внезапно след излагане на влажен студ;

Drosera – цервикални, мезентериални и особено трахеобронхиални лимфни възли, предизвикващи пристъпи на кашлица поради компресия. Медикаментът е особено подходящ при рецидивиращи дихателни инфекции, чести аденопатии, чувствителност към студ;

Belladonna – при подуване на лимфните възли с тенденция към супурация и съпътстващ лимфангит;

 

Дозировка: Предписват се в 5/9 СН, 2-3 пъти дневно по 5 гранули за смучене.

 

Теренни медикаменти при ЛАП

При всяко хронично заболяване от хомеопатична гледна точка е важно освен симптоматичен медикамент да бъде подбран и т.нар. теренен медикамент (отговарящ на индивидуалните ососбености на съответния пациент). Избраният медикамент се предписва в 15 СН или в 30 CH, по 10 гранули за смучене от един път седмично до един път месечно. Теренните медикаменти имат за цел да модулират имунния отговор и да намалят честотата на рецидивите.

Tuberculinum – основният теренен медикамент при пациенти със склонност към хипертрофия на лимфна тъкан (лимфни възли, тонзили, аденоидни вегетации). Той се предписва на пациенти с астеничен хабитус, прекалено бърз растеж, съпроводен със загуба на тегло, въпреки добрия апетит. Децата са нервни, неспокойни, свръхчувствителни, зиморничави, чувствителни на студ. При тях се наблюдават следните болестни тенденции – възпаления и нагнояване на лигавиците на ГДП, увеличени субмандибуларни и шийни лимфни възли, рецидивиращи отити, ринофарингити, бронхити, аденоидни вегетации и хипертрофия на тонзилите, редуване на болестни прояви през кратки интервали, тежки обостряния с изявена симптоматика. Предписва се по 10 гранули 1-2 пъти месечно.

Sulfur iodatum – изписва се при слаби деца, термофобни, но чувствителни на студ, енергични, неспокойни, с бърза уморяемост и променливо настроение. Характерни за тях са: често рецидивиращи ринофарингити, отити, ангини, бронхити, шийна ЛАМ, дихателни алергии (алергични хреми, астма, ларингит).

Calcarea phosphorica – подходящ е за деца с астеничен хабитус, лесна уморяемост, болки на растежа, училищно главоболие .Характерно е засягането на лимфоидни органи (аденоиди, тонзили, цервикални лимфни възли).

Thuya occidentalis – изписва се при хронично-прогресиращо протичане на заболяването и липсата на светли периоди. Налице е хроничен катар на лигавиците, влошаване от студ и влага, изразена ятрогения.Целта на лечението е преминаване от хронично-прогресиращ към хронично-рецидивиращ начин на боледуване.

Medorrhinum – подходящ е при патология в неонаталния период, хроничен катар на лигавиците, упорит седалищен еритем при кърмачета, кожно-лигавични новообразувания, хронични екземи, подобряващи се от престой на море.

Baryta carbonica – предписва се за лечение на деца, в чието боледуване се установяват ритмичност и бавна еволюция на заболяването. Обикновено децата са стеснителни, бавни, инатливи, понякога с изоставане в нервно-психическото развитие. При прегледа прави впечатление хипертрофия на тонзилите, аденоиден фациес, субмандибуларна лимфаденомегалия.

Медикаментът има бавно действие и се предписва за дълги периоди – 15СН по  5 гранули дневно в продължение на 6-12 месеца.

Calcarea carbonica – при деца с пикничен хабитус, забавено моторно развитие, непоносимост към кравето мляко, склонност към алергични заболявания (астма, сенна хрема, кожни екземи), цервико-максиларни аденопатии.

Silicea – при хронични и често рецидивиращи инфекции на кожа, лигавици, дихателна система, склонност към супурации, атоничен запек и малабсорбция.

 

Библиографията е на разположение в редакцията.