Ротавирусните диарии: честота, поносимост при ваксинирaне, клиничен случай

За да разберем колко често в практиката си лекарите се срещат със случаи на ротавирусен гастроентерит (РВГЕ), какви са симптомите и възможните усложнения, наложителна ли е хоспитализация, се срещнахме с д-р Стефка Харитонова.

Д-р Харитонова завършва Медицинския университет във Варна през 1996 г. През 2007 г. придобива специалност по педиатрия.

До 2015 г. практикува като семеен лекар, а понастоящем като специалист педиатър.

Член е на Българския лекарски съюз и Българската педиатрична асоциация.

Колко често се срещате във вашата практика със случаи на ротавирусен гастроентерит (РВГЕ) и каква е тежестта на заболяването?

Ротавирусната диария е инфекция, която 95% от децата преболедуват на възраст от 0 до 5 години. Заболяването се наблюдава целогодишно и е изключително заразно. Контагиозният индекс е 100% – тоест, ако едно неимунизирано дете е в контакт с ротавирус, няма начин да не се разболее. За това допринася и фактът, че ротавирусът е изключително устойчив в околната среда – върху ръцете може да оцелее повече от и 2 часа (дори и след дезинфекция), а при ниски температури (например в хладилник) – и до 2 месеца. Инкубационният период е от няколко часа до 7 дни. Симптомите са отпадналост, коремни болки, висока температура и многократни зловонни изхождания и повръщания, силна дехидратация. В повечето случаи състоянието не може да се овладее в домашни условия и се налага хоспитализация. Болничният престой обикновено е около 4-5 дни, след което лечението продължава в домашни условия. Най-честите усложнения от ротавирусната инфекция са вторичният лактазен дефицит, панкреатита и водещите до това имунодефицитни състояния. Вторичният лактазен дефицит налага продължителна диета, която пък води до снижаване на имунитета заради наложените хранителни ограничения – така принципът на детското здраве за здравословно и пълноценно хранене се нарушава.

Съдейки по вашата практика, как понасят ротавирусната ваксина малките пациенти? Има ли някакви странични ефекти и ако да, какви?

Разработената през 2007 г. ротавирусна ваксина постави болестта в графата „Възможна профилактика“. Данните сочат, че прилагането й води до силно снижаване на заболеваемостта, до намаляване на риска от усложнения, до намаляване на броя на хоспитализациите.

Ваксината се приема през устата в две дози, като препоръчително е това да стане между 6-24-тата седмица след раждането на детето, за да бъде осигурен  максимално ефективен имунитет срещу тежките форми на РВГЕ. Съдейки по моя практически опит ваксината е с отличен профил на безопасност – тоест лесен прием, без риск. Алгоритъмът, който следвам при имунизацията, е бърз тест за ротавирус от фецес. Ако резултатът е отрицателен, имунизацията може да се проведе.

Опитът ми с ваксината сочи, че след прием могат да се появят промени в цвета и консистенцията на фекалиите, както и да бъде открито наличие на слуз. Това обаче не е сигнал за усложнения от ваксината, а за нестабилна дисбиоза. В тези случаи е желателно да бъде проведен фекален тест за микробно носителство и при нужда – да бъде започнато лечение.

От 2017 г. ротавирусната ваксина стана препоръчителна и безплатна в България. Наблюдава ли се вече ефект от предприемането на тази мярка – отчита ли се намаляване на случаите на РВГЕ?

Включването на ваксината в Националната имунизационна програма и ваксинирането на бебетата силно ограничиха заболеваемостта. Данните сочат, че диариите, довели до хоспитализация, са показали положителен тест за ротавирус, но че в анамнезата липсват данни за провеждане на ваксината, тоест, децата не са били имунизирани. През последната година при хоспитализираните деца с диаричен синдром сред имунизираните не се доказва положителен ротавирус.

Имате ли интересен случай от вашата практика, който бихте искали да споделите?

Да, и то съвсем скорошен, отпреди два месеца. При мен доведоха двегодишно дете, като оплакванията бяха, че след двудневно посещение на детско заведение се е разболяло. Симптомите бяха диария, температура до 39°С, силни коремни болки и многократни повръщания. След прегледа, проведох тест за ротавирус, който беше положителен. С оглед на това, че детето не беше имунизирано с ротавирусна ваксина, го насочих за хоспитализация. Само седмица след приключване на проведеното лечение се наложи нова хоспитализация поради рецидив на симптомите, които този път бяха придружени и от високи стойности на CRP и СУЕ. Резултатите от направените в болницата изследвания показват освен наличието на ротавирус и придружаващо микробно носителство на горните дихателни пътища, което е сигурен сигнал за снижен имунитет. На детето бе проведено лечение за микробното ниво и за ротавируса. Любопитно е, че във фекалиите бяха изолирани гъбички, чиято микограма сочеше 100% резистентност. Детето бе насочено за консултация с детски гастроентеролог, по чиято препоръка започна лечение, състоящо се в шестмесечна безлактозна диета и прием на пробиотици.

Този клиничен случай е показателен за дългия живот на вируса във фекалиите на деца без ротавирусна имунизация и за високия риск от заразоносителство. Също така нагледно показва и рисковете от повтаряемост на инфекцията, от последваща хранителна нетолерантност, налагаща ограничителни диети, и в крайна сметка, от сериозен имунен дефицит.