Проф. Владимир Пилософ: Равносметката за един Конгрес…

Проф. Владимир Пилософ завършва медицина във ВМИ – София през 1968 г. По-голямата част от професионалното му развитие протича в Националната кардиологична болница, като през годините преминава през всички степени на акaдемичното развитие – стажант асистент, асистент, главен асистент, доктор, доцент, професор, като заема и различни административни длъжности – началник клиника, заместник-директор, изпълнителен директор. През 1977 г. придобива специалност по детски болести, през 1980 г. по детска ревмокардиология, а през 2005 г. по социална медицина и здравен мениджмънт.

Специализирал е в областта на интензивното лечение в педиатрията в болница „St. Vincent de Paul”, Париж  (1975 – 1976), както и следоперативно интензивно лечение при деца със сърдечни заболявания в Немския сърдечен център, Мюнхен (1983 – 1984), като стипендиант на фондация  „Alexander von Humboldt”. Има завършени курсове по педагогика на висшето медицинско образование, по управление на човешките ресурси в болничните заведения, по болничен мениджмънт и управленско счетоводство и много други квалификационни курсове.

Проф. Пилософ е бил национален консултант по педиатрия (2003 – 2006) и национален консултант по детска ревматология (2007).

От 2015 г. досега (с прекъсване за периода 2016-2017 г., когато е назначен за изпълнителен директор на Центъра „Фонд за лечение на деца“) проф. Пилософ работи като главен експерт в Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към Министерството на здравеопазването.

Проф. Пилософ има над 250 научни публикации и участия в конгреси. Член е на Европейската асоциация по детска кардиология, Европейската академия по педиатрия, Българския червен кръст и др. От 2012 г. досега е председател на Българската педиатрична асоциация.

Проф. Пилософ, в края на септември се проведе 14-тия Национален конгрес по педиатрия с международно участие, който се организира от Българската педиатрична асоциация и се провежда на всеки три години. Разкажете ни повече…

Поредният Национален конгрес по педиатрия се проведе в хотел „Рила“ в Боровец. Там намерихме прекрасни условия за провеждане на конгрес от такъв характер – голям брой зали и ресторанти, при това в прегръдката на прекрасната Рила планина. Във форума се включиха 450 делегати и 45 изложители. Получихме поздравителни адреси от Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за закрила на детето, Омбудсмана на Р България, Уницеф, Българския лекарски съюз, Националното сдружение на педиатрите от извънболничната помощ, Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, медицинските университети в София, Пловдив и Варна. Приветствие бе поднесено и от Европейската академия по педиатрия чрез нейния зам. председател проф. Ана Невес. На трите дискусии, които се проведоха по време на Конгреса, присъстваше и председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание д-р Д. Дариткова.

От позицията на това, че вече мина известно време от приключване на това мащабно за педиатричната общност събитие – време, в което като организатори на Конгреса имахме възможност да анализираме случилото се, мога спокойно да кажа, че 14-тият Национален конгрес по педиатрия с международно участие се проведе при огромен успех.

На този Конгрес имаше доста нововъведения. Кои са най-важните от тях и доколко се оказаха успешни?

Да, действително. За първи път успяхме да отделим научната програма от представянията на индустрията, като докладите и презентациите се провеждаха успоредно в различни зали. Това даде възможност на делегатите да могат да избират къде какво да посетят спрямо интересите си. Фактът, че и двете зали бяха пълни, показа, че този подход е успешен.

Друго важно нововъведение бе представянето на постерната сесия във вид на електронни постери. Това, от една страна, улесни авторите, тък като не се налагаше да разпечатват скъпи постери на хартиен носител), от друга – така постерите ще могат да останат пълноценно в архива на конгреса, и от трета даде възможност за по-пълноценното им разглеждане от делегатите.

Третата голяма новост бе, че непосредствено преди Конгреса проведохме Училище по генетика, което бе предназначено за специализантите по педиатрия и сродните специалности, както и за всички желаещи да повишат квалификацията си в това направление. Както организаторите на курса в лицето на доц. Д. Авджиева, така и над 60 участниците изказаха голямото си задоволство от тази форма на обучение. Надявам се, тя да се приложи и в рамките на някои от нашите годишни конференции.

На този Конгрес за първи път се проведе и отделна сесия на професионалистите па здравни грижи, която, макар и кратка, бе много полезна, тъй като очерта големите проблеми в тази сфера.

Последното нововъведение бе използването на електронна система на гласуване, която бе особено полезна в рамките на Училището по генетика.

С известна гордост мога да обобщя, че всички нововъведения имаха успех.

На форума присъстваха и доста чуждестранни официални гости и лектори. Кои бяха те и защо поканихте точно тях?

На Конгреса взеха участие следните гости от чужбина – проф. Ана Невес вицепрезидент на ЕPA, проф. Жан-Кристоф Мерсие от Париж (дългогодишен представител на Европейската академия по педиатрия в комисията по медицинските специалности), д-р Дениз Александър от Кралския колеж по медицина в Лондон, която е координатор на проекта MOCHA, проучващ моделите на първична здравна помощ за деца в 30 европейски страни. На конгреса присъстваха и представители на Eвропейската агенция по лекарствата (ЕМА). Без да навлизам в подробности, мисля, че самото представяне на част от нашите чуждестранни гости показва защо именно те бяха поканени. В рамките на дискусиите те представиха полезна информация върху детското здравеопазване.

По отношение на научната програма кои бяха акцентите в нея?

В научната програма на Kонгреса в отделни модули бяха представени всички основни специалности в педиатрията – пулмология, гастроентерология, нефрология, кардиология, ревматология, неврология, онкохематология. Във всяка от сесиите, посветени на тези проблеми, бяха представени важни аспекти по актуални проблеми. В секцията „Вария“ се представиха най-вече детските хирурзи и специалистите по УНГ.

Разкажете ни повече за трите дискусии, посветени на проблемите на детското здравеопазване, които бяха един от силните акценти по време на Конгреса. Кое наложи провеждането им, кои са най-важните проблеми и какви стъпки ще бъдат предприети за разрешаването им?

Действително, дискусиите бяха един от важните аспекти на Конгреса. Две от тях бяха посветени на проблемите на детското здравеопазване, а третата бе посветена на продължаващото медицинско обучение в педиатрията. В рамките и на трите дискусии се очертаха важни проблеми като например този със специализацията по педиатрия, или пък с проследяването и обгрижването на децата с редки болести след навършване на 18 години… Всъщност, едва ли е необходимо тук да ги изреждам… Тепърва предстои въз основа на всички тези дискусии да се оформят становища, които да се предоставят на управляващите в системата на здравеопазването. Именно това беше най-важната задача на дискусиите – да се изведат проблемите, да се обсъдят, да се представят конкретни стъпки за разрешаването им и всичко това да бъде сведено на вниманието на институциите. Надявам се в близко бъдеще да представим на читателите на „Практическа педиатрия“ изводите от тези дискусии.

На Конгреса видимо се забелязваше силното присъствие на специализантите по педиатрия. Как те бяха включени в него и какво предвижда БПА за  разрешаване на техните проблеми?

Това е радостно. Означава, че бъдещите педиатри полагат усилия да разширят кръгозора си. Нека не забравяме, че конгресите (когато са добре организирани!) са и чудесна форма на продължаващо обучение. Впрочем, връщам се на предишния ви въпрос за дискусиите – колегите от Португалия и Франция ни запознаха подробно със системите за продължаващо обучение в техните страни, което бе изключително полезно за нас.

Защо избрахте в този брой на „Практическа педиатрия“ да представите наградените по време на Конгреса постери?

Позволете ми съвсем кратък отговор – защото са интересни и добре направени. Мисля, че читателите на списанието ще научат много полезни неща.