Детското здравеопазване в област Видин. Състояние и проблеми

Пл. Филипов

Отделение по педиатрия, МБАЛ „Св. Петка“ – Видин

Демографските данни за област Видин показват ниска раждаемост, застаряване на населението, отрицателен естествен прираст, висока обща смъртност и повишена миграция. Това важи в голяма степен и за останалите области в страната, но в област Видин тези тенденции са най-силно изразени.

В област Видин се наблюдават намаляване на относителния дял на лицата в по-млада възраст и на децата от 0- до 18-годишна възраст, както и дълготрайна тенденция за намаляване на раждаемостта, която е по-ниска от средната за страната. Това се асоцира с негативното влияние на социално-икономичeските условия и свързаните с тях промени в репродуктивните нагласи на населението. Наличието на нараснала миграция също се явява негативен фактор в този процес. По данни на Националния статистически институт (НСИ) населението в област Видин към 31.12.2016 г. е 88 867 души (в сравнение с 2015 г. е намаляло с 3%), живеещо предимно в градовете (64%), с лек превес на жените (51.2%). Относителният дял на децата от 0 до 18 год. за същия период е намалял с 1% (от 15.7% през 2006 г. на 14.8% през 2016 г.), табл. 1.

Табл. 1. Възрастова структура на населението в област Видин към 31.12.2017 г.

Графика 1. Раждаемост в област Видин и страната (на 1000 живородени деца).

Раждаемостта в област Видин през целия период е по-ниска от тази в страната, графика 1. В МБАЛ „Св. Петка” – Видин са родени съоветно 495 деца през 2014 г., 380 деца през 2015 г., 372 деца през 2016 г., 337 деца през 2017 г. и 303 деца през 2018 г. Процентът на недоносеност на родените е около средния за страната – 10% (за 2014 г. – 9.3%, за 2015 г. – 10.8%, за 2016 г. – 10.5%, за 2017 г. – 9.6% и за 2018 г. – 10.9%). През последните години реалният процент е по-висок от отбелязания, тъй като много бъдещи майки, при които се очаква раждане на недоносено дете, се насочват за раждане в София или в Монтана, тъй като на тертиторията на област Видин не съществува отделение за отглеждане на недоносени деца.

През  годините детската смъртност за област Видин е около средната за страната. Забелязва се обаче, че след тенденцията за трайното й намаляване след 2007 г., дори под средната за страната през 2010 г. и 2011 г., от 2012 г. отново е над средната за страната. Само през 2015 г. детската смъртност за областта е по-ниска от средната за страната, като през 2016 г. отново е по-висока от средната за страната – съответно 9 и 6.5 на 1000 живородени деца, като определяща е перинаталната детска смъртност, графика 2 и таблица 2.

Графика 2. Детска смъртност в област Видин и страната (на 1000 живородени деца).

Табл. 2. Детска смъртност (умрели деца до 1-годишна възраст) в област Видин.

Естественият прираст на населението в областта, подобно на този за страната, е с постоянна отрицателна стойност, като за област Видин е сред най-ниските за страната: за 2014 г. – 15.2 на 1000 души, за 2015 г. – 16.7 на 1000 души, и за 2016 г. – 16.9 на 1000 души.

Подробна демографска характеристика на Видинска област и на град Видин за периода 2006 – 2016  г. в сравнение с тази на България за същия период е представена в табл. 3 и графика 3.

Табл. 3. Демографски характеристики за 2006 – 2016 г.

Графика 3. Демографска характеристика на Видинска област за периода 2006-2016 г.

Обслужваният контингент, обект на цялото детско здравеопазване за област Видин за периода 2007-2016 г., е представен в табл. 4.

Табл. 4. Обслужван контингент 2007 – 2016  г.

По отношение на заболеваемостта на децата от област Видин, на първо място са заболяванията на дихателната система поради голямата възприемчивост на детския контингент към респираторни инфекции в определени периоди на своето развитие. Структурата на заболяванията по класове болести при децата от 0- до 18-годишна възраст, лекувани в МБАЛ „Св. Петка“ – Видин за периода 2014 – 2016 г., е представена в табл. 5.

Таблица 5. Структура на заболяванията по класове болести.

Основният дял заемат заболяванията на дихателната система (около 62-67% за целия разглеждан период), инфекциозните болести (около 12-17% за целия разглеждан период) и случите, хоспитализирани с неясни симптоми за диагностично уточняване  (около 5-8% за целия разглеждан период), следвани от болестите на храносмилателната система (около 6% за целия разглеждан период), от болестите на пикочо-половата система (около 5 %), от отравянията  (около 2%), болестите на кожата и подкожната тъкан (около 2% за целия разглеждан период). Заболяванията в останалите класове са в по-ниски проценти, които варират с малки отклонения за различните години (ниският процент при някои от тях се дължи на това, че за тях няма сключен договор с РЗОК).

Структурата на заболяванията се променя през последните години, тъй като  в Отделение по педиатрия постъпват на лечение предимно деца с диагнози по определени клинични пътеки, с които болницата е сключила договор с РЗОК и не отразява адекватно цялата патология за региона.

Структура на детското здравеопазване в област Видин

• Две отделения по педиатрия в двете болници в областта – МБАЛ „Св. Петка” – Видин и МБАЛ „Проф. д-р Георги Златарски” – Белоградчик;
• Един неонатологичен сектор към АГО-МБАЛ „Св. Петка” – Видин;
• Два медико-диагностични центъра – МДЦ „Санодент“ и МДЦ „Омега“;
• Седем медицински центъра – МЦ „Биомед-99“, МЦ „Здраве“, МЦ „Св. Иван Рилски“, МЦ „Медика 2005“, МЦ „Санадор-М“, МЦ „Св. Петка“, МЦ „Св. Димитър“;
• Педиатри, работещи в ЦСПМ – Видин и във филиалите в Белоградчик и Кула;
• Педиатри, работещи в ДМСГД – Видин;
• Педиатри, работещи в АСМП, АПМП;
• Общо 40 лекари, работещи в различните звена на детското здравеопазване и обслужващи деца от 0- до 18-годишна възраст в област Видин. От тях: 26 със специалност по педиатрия, 2 специализанти, на които предстои явяване на изпит за придобиване на специалност по педиатрия, 3 лични лекари със специалност по педиатрия, 9 лични лекари без специалност по педиатрия, записали предимно деца като пациенти, работили преди реформата като участъкови педиатри.
• 16 от специалистите педиатри работят в болничната и в доболничната медицинска помощ или на повече от едно място в доболничната медицинска помощ.
• Средната възраст на лекарите, които се занимават с наблюдението и лечението на децата от 0- до 18-годишна възраст, е над 50 години, като 13 от тях (30%) са вече в пенсионна възраст.