Адв. Мария Шаркова: “Всяко трето дело се завежда заради неадекватна комуникация между медицинските специалисти и пациентите”

Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Шаркова и партньори“, предоставящо правни услуги в областта на здравеопазването и медицинското право. Специализирала е в областта на медицинското право, общественото здраве и здравните политики в САЩ по програма „Хюбърт Хъмфри“ на Фулбрайт и Държавния департамент на САЩ, както и в няколко европейски държави, сред които Австрия, Испания, Франция. Адвокат Шаркова има опит в консултирането на държавни и частни болници в областта на правното регулиране в здравеопазването, работи с неправителствени организации по теми като права на уязвими групи пациенти, медицински грешки, здравна информация. Член е на Мрежата за съвременна родилна грижа. Автор е на множество статии в медиите и в научни списания, както и на книгата „Медицинският деликт“. Лектор е в Адвокатското училище към Висшия адвокатски съвет и в други организации.

Фотограф: Марта Божикова

Адвокат Шаркова, занимавате се с медицинско право. Какво се крие зад тази сравнително нова дисциплина в правото?

Всъщност, няма единодушие относно това дали има такъв правен отрасъл. И това е така, защото обект на медицинското право са разнообразни обществени отношения, които могат да се причислят към различните основни правни отрасли. В този смисъл, ако приемем, че има „медицинско право“, то се намира в хоризонтална връзка с административното, гражданското и търговското право. Така например, правоотношенията, които възникват между лечебните заведения и медицинските специалисти, от една страна, и различните контролни органи в областта на здравеопазването, от друга, са предмет на административното право. Отношенията, които възникват между медицинските специалисти и лечебните заведения, най-често се регулират от трудовото право. Проблемите в областта на т. нар. „медицински грешки“ са предмет на гражданското право, тъй като в посочените случаи възниква гражданска отговорност за медицинските специалисти и лечебните заведения.

В Европа и САЩ медицинско право се изучава под наименованието Мedical law или Healthcare law. Докато бях в САЩ на специализация, изучавах Рublic health law, както и Healthcare administrative law – дисциплини, които все още не са разработени у нас.

В множество университетски центрове в Европа вече има възможност за изучаване на медицинско право като магистърска степен. През изминалата година заедно с Центъра за обучение на адвокати и Висшия адвокатски съвет разработихме специализирано задълбочено обучение по медицинско право за адвокати, което беше много посещавано. Апелирам към ректорите на медицинските университети в страната да въведат в програмите си за обучение на медицински специалисти и правни дисциплини, които имат пряко значение за тяхната работа.

Какво е да си адвокат по медицинско право в България?

Професията ми е огромно предизвикателство и въпреки нелеките казуси, с които се занимавам, тя ми носи удоволствие. Опитвам се да изляза извън клишетата и представите за адвокат в тази област… Не, не съм „преследвач на линейки“ (както са известни адвокатите, занимаващи се с лекарски грешки в САЩ), нито пък „адвокат на болници“ или „адвокат на пациенти“. В работата си се водя от правото, от доказателствата, от адвокатската етика, стремя се да допринасям за развитието на моята професия и за подобряване на средата, в която се развиват тези обществени отношения.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате във вашата практика?

Трудността да мотивирам медицинските специалисти да видят работата си от гледната точка на пациентите, и обратното – пациентите да се поставят на мястото на медицинските специалисти. Липсата на доверие, агресията и фалшивите новини допринасят изключително много за влошената комуникация между лекари и пациенти, което пък е една от причините за настъпване на нежелани събития. Смятам, че ключова роля за решаване на голяма част от тези проблеми е въвеждането на алтернативни методи за разрешаване на спорове – медиация, здравен омбдусман и т.н.

Автор сте на книгата „Медицинският деликт“ – първият по рода си труд в България, посветен на изследване на съдебната практика на медицинските дела. Кои са най-важните изводи, до които достигнахте?

Колкото и да е странно, до 2018 г. нямаше нито едно проучване на делата в тази област, които, няма спор, са от изключителна важност. За жалост, продължаваме да не събираме данни за нежеланите събития, които настъпват при лечение на пациенти. А без тях не е възможно да се открият слабостите и дефектите в системата и да се предприемат адекватни мерки за преодоляването им… Един от най-важните изводи от изследването е, че всяко трето дело се завежда заради неадекватна комуникация между медицинските специалисти и пациентите.

Кои са най-големите проблеми в детското здравeопазване у нас?

Един от сериозните проблеми, който касае здравеопазването като цяло, е обстоятелството, че не навсякъде и не от всички лекари се практикува медицина, основана на доказателства. Някъде просто обективно не съществуват предпоставки за това (финансови средства, техническа обезпеченост, организация), но, за съжаление, са налице и субективни причини. Намаляването на квалифицираните специалисти пък води до ситуация да разполагаме с адекватна апаратура, но да няма кой да я използва. Всичко това води до неравен достъп до здравеопазване, до огромна разлика в качеството на медицинската помощ в различните географски райони в страната.

Името ви стана известно на широката общественост с двата документални филма на BBC, посветени на домовете за изоставени деца и децата с увреждания. Какво се промени от тогава досега в тази сфера?

И много, и малко. Когато започнахме да работим по филма през 2006 г., преобладаваше общественото мнение, че институциите са необходимото зло, че макар и да са недобро място, те са единственото решение. С днешна дата сякаш вече няма съмнение относно това колко вредни са институциите. Няма как да не отбележа, че има развитие в услугите за ранна интервенция при риск от изоставяне на деца, медицинските специалисти са по-обучени и вече, надявам се, не увещават родителите на дете с увреждане да го „оставят и да си родят друго“, защото това беше преобладаваща практика към онзи момент.

Извеждането на децата от домовете обаче не се случи по най-правилния начин – бяха създадени малки къщи, които по същество представляват малки институции, в които децата отново са сегрегирани и нямат връзка с общността. Този тип резидентни услуги би следвало да са последната мярка в процеса по деинституционализация, а не първата.

Неофициално се знае, че има лекари, които предоставят фалшиви документи за поставяне на ваксини. Как да бъде преустановена тази практика?

Съставянето на документи с невярно съдържание е престъпление с много сериозни последици. Освен, че по този начин се генерират неверни данни за имунизационния статус на децата и покритието в дадена област, се създава сериозен риск за общественото здраве. Ето защо подкрепям предложението на д-р Ангел Кунчев за прекратяване на договорите с ОПЛ, които издават подобни документи с невярно съдържание.

Напоследък зачестяват случаите на физическа и вербална агресия над лекари. Кой и как трябва да защити българския лекар?

Агресията е напълно недопустима в отношенията лекар – пациент. В това интервю стана дума няколко пъти за комуникацията, за различни организационни, финансови, кадрови проблеми, които съществуват в здравната ни система и на които са жертва както работещите в нея, така и пациентите. Необходими са дългосрочни мерки за възстановяване на доверието между участниците в тази система, които изискват да се излезе вън от традиционните рамки и мислене. Паник бутони, охрана, протести, кръгли маси са кратковременни решения, които не могат да повлияят на причините за възникване на тази патология във взаимoотношенията. Ръководителите на лечебните заведения, съсловните организации, държавните органи трябва да се обърнат към алтернативните способи за разрешаване на спорове, да използват уменията на медиаторите и консултантите по клинична етика в по-голяма степен. Необходима е концепция за борба с фалшивите новини в здравеопазването, повишаване на здравната култура на пациентите и създаване на условия за практикуване на медицина, базирана на доказателства.