Доц. Ралица Георгиева: „Застаряването на кадрите е сериозен проблем за бъдещето на неонатологичната помощ у нас“

 

Доц. Ралица Георгиева завършва Медицинския университет в София през 1987 г. През 1995 г. придобива специалност по детски болести, а четири години по-късно и по неонатология. През годините специализира трансфонтанелна ехорафия в Бамберг, Германия, ултразвуково изследване на централната нервна система и интензивно лечение в неонатологията в Университета Ерланген, Нюрнберг, Германия, дихателна реанимация на новородени деца в Париж, Франция, основни проблеми на изкуствената вентилация в неонаталния период в Стокхолм, Швеция, функционална диагностика на централната нервна система при новородени деца, Линц, Австрия, и др.
От 1991 г. до 2009 г. доц. Георгиева работи като аспирант и лекар-асистент в Специализираната болница за активно лечение по детски болести “Проф. д-р Иван Митев”. От 2009 г. досега е началник на Клиниката по неонатология в същата болница. Доц. Георгиева обучава студенти по медицина, специализиращи лекари по педиатрия и неонатология, води и продължаваща квалификация на неонатолози.

Клиничната й дейност е в областите: дихателна реанимация и високоспециализирано интензивно лечение на новородени деца, диагностика и лечение на новородени деца с неврологични заболявания, ултразвуково изследване на ЦНС в неонаталния период, проследяване на високорискови новородени деца.

Доц. Георгиева е член на Българска асоциация по неонатология, Интернационално дружество на националните асоциации по неонатология и Българска асоциация по парентерално хранене. Има над 150 публикации и участия в български и международни научни форуми по различни проблеми на неонатологията – интензивно лечение и дихателна реанимация на новородени деца, неврологични заболявания в неонаталния период, ултразвукова диагностика, неонатални инфекции и др.

 

Доц. Георгиева, вече десет години завеждате Клиниката по неонатология в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, която поема за интензивно лечение рискови новородени деца от всички родилни отделения на територията на София, както и от Западна България. Бихте ли обобщили каква е най-честата патология в неонаталния период?

Най-честите причини за хоспитализация на новородени деца в интензивните неонатологични отделения са всички проблеми, свързани с преждевременното раждане и недоносеността, белодробни заболявания, изявени с дихателна недостатъчност, неврологични увреждания, ранни неонатални инфекции и перинатална асфиксия.

 

Вярно ли е, че през последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на процента на недоносените деца? Какво е обяснението за това и какви мерки трябва да се предприемат в тази посока?

Няма значима промяна на относителния дял на недоносените деца както в страната ни, така и в световен мащаб. Около 10% от новородените деца се раждат преждевременно. Значение имат възрастта на майката, наличието на инфекции при нея, подлежащи заболявания, гинекологични проблеми, двуплодни и многоплодни бременности… И тук голяма роля има оптималното проследяване на бременната жена – не само за предотвратяване на преждевременното раждане, когато това е възможно, но и за подобряване на прогнозата при недоносеното дете (например, своевременно определяне на индикациите за интрапартална антибиотична профилактика, провеждане на антенатална кортикостероидна профилактика, ранна пренатална диагноза на вродени аномалии и тежки генетични заболявания).

 

Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на недоносенността, в грижите за недоносените новородени и изобщо в отглеждането на здрави бебета?

Ролята на общопрактикуващите лекари е значима в процеса на проследяване на бременността и наблюдението на рисковите новородени деца. Недоносените деца се изписват от неонатологичните отделения с подробен план за основните аспекти на проследяването. Именно този план би следвало да послужи за основно помагало на наблюдаващите лични лекари. Предстои да се разработи и национална програма за проследяване на недоносените деца, която също ще разчита на активното участие на лекарите в доболничната помощ. Идеята е в грижата за преждевременно родените деца да бъдат обединени усилията на общопрактикуващите лекари и другите специалисти – офталмолози, детски невролози, психолози, кинезитерапевти, рехабилитатори. Това би осигурило ранна диагноза на усложненията и евентуалните дефицити, разработването на рехабилитационни програми и, в крайна сметка, подобряване на качеството на живот на тези високорискови деца и техните семейства.

Общопрактикуващите лекари имат изключително важна роля и за здравите новородени деца и кърмачета – осигуряване на адекватно хранене, профилактични мерки, превенция на синдрома на внезапната смърт, проследяване на двигателното и нервно-психичното развитие…

 

Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение? Кои са трудностите, с които се сблъсквате вие?

Основният проблем, с който се сблъскваме в момента, е изключително острият дефицит на медицински сестри и акушерки – нещо, което изключително много затруднява клиничната дейност. Също така се наблюдава и значителен отлив на лекари от специалностите педиатрия и неонатология. Причините за това са много – огромното несъответствие между необходимата квалификация и обучение, изключителната отговорност, интензивността на клиничната дейност, получаваното възнаграждение от специалистите по здравни грижи и лекарите педиатри и неонатолози… Няма реални възможности за придобиване на нова съвременна апаратура и консумативи, освен чрез дарителски кампании.

 

Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?

Най-важната необходима промяна е усъвършенстване и развитие на модела – въвеждане на диагностично свързаните групи и оптимално остойностяване на медицинските дейности по клиничните пътеки (нещо, в което в момента отсъства изцяло трудът на лекарите и медицинските сестри!). И още – създаване на възможности за бюджетно финансиране на приоритетни направления, каквото би трябвало да бъде и детското здравеопазване.

 

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?

Имаме добре обучени и компетентни специалисти, но, за съжаление, малко от тях имат достатъчен стимул да останат и да работят в България. Голям проблем е застаряването сред неонатологичните кадри, което поставя сериозни въпроси за бъдещето развитие на неонатологичната помощ.

 

Занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Лично за вас какво е неонатологията?

Неонатологията за мен е както работа, така и удоволствие и вдъхновение.

 

Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Опишете как протича един ваш ден?

Времето никога не е достатъчно! Денят е запълнен докрай от непосредствената работа с тежко болни пациенти, разговори с обезпокоените родители, амбулаторни прегледи и, разбира се, интензивна преподавателска дейност със студенти и специализиращи лекари…

 

Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Всяка дейност, различна от професионалните ангажименти.

 

Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?

Да, никога да не се отказваме, дори и когато нещата изглеждат безнадеждни.

 

А случай, който няма да забравите никога?

Това са всички случаи на тежко болни деца, за които сме имали много малки надежди, а след време ги виждаме, здрави, пораснали, със щастливите си родители…

 

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

Ако знаех, какво ще бъде развитието на тази професия в България, сигурно не…

 

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…“

Носи огромно удовлетворение!