Д-р Стоян Пеев: „Честотата на бъбречно-каменната болест се увеличава“
Д-р Стоян Пеев завършва Медицинския университет в София през 2000 г. От 2001 г. започва да работи като лекар-ординатор в Центъра за спешна медицинска помощ – София, а от следващата година започва специализация в секцията по Спешна и детска урология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. През 2007 г. придобива специалност по урология, а през 2012 г. и по здравен мениджмънт.
През годините д-р Пеев преминава редица курсове и обучения в областта на трансплантацията на бъбреци при деца (2007 г., болница Robert Debre, Париж), детска лапароскопска хирургия (2013 г., Universite Paris 7, Париж), детска урология (2018 г., Залцбург), диагностична и оперативна лапароскопия в урологията (2018 г., Медицински университет – Плевен) и др.
От октомври 2018 г. д-р Пеев оглавява Отделението по детска урология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Д-р Пеев, разкажете ни повече за Отделението по детска урология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, което оглавявате – как функционира, колко деца годишно преминават през него, кои са най-големите проблеми, с които се сблъсквате…
Предмет на дейност на нашето отделението е болнично лечение на деца с урологични заболявания и травми на пикочната система, както и извършването на първични и консултантски прегледи по детска урология. Сертифицирано е с най-високо ниво на компетентност на Министерство на здравеопазването. В нашето отделение годишно се лекуват средно около 1200 деца.
Бихте ли обобщили каква е ситуацията с урологичните заболявания в детската възраст – кои са най-често срещаните патологии, наблюдават ли се някакви тенденции?
Най-висок процент от нашите пациенти са с вродени аномалии на пикочно-половата система, следвани от спешните урологични състояния и травмите на пикочо-половата система. Напоследък се наблюдава увеличаване на честотата на бъбречно-каменната болест, която се диагностицира дори и при много малки пациенти на около 1-2-годишна възраст.
Какви са съвременните постижения в диагностицирането и лечението на урологичните заболявания и доколко намират приложение у нас?
Съвременната детска урология разполага както с образни, така и с функционално диагностични методи, които ние имаме възможността да използваме всекидневно. Към това число може да причислим ултразвуковото и рентгеново изследване на пикочо-половата система, уродинамичните изследвания (урофлоуметрия, цистотонометрия) и инвазивните методики (цистоскопия, уретерореноскопия). В хирургичния ни арсенал се включват всички отворени, ендоскопски, а напоследък и лапароскопски операции в урологията.
С вашия екип сте извършили не една и две уникални по рода си операции. И все пак, коя от тях смятате за най-голям успех?
Детската урология покрива около 30% от всички вродени аномалии и това ни предоставя голямо разнообразие от болести и оперативни техники, които се използват за тяхната корекция. Въпреки това, за най-голям успех смятам корекцията на най-тежката аномалия – екстрофията на пикочния мехур. При това заболяване детето се ражда с комбинирана липса на предна стена на пикочния мехур и долната част на предната коремна стена, отворен тазов пръстен и отворени полови органи. Предизвикателството при тази корекция е да се създаде както функция на органите, възможно най-близка до нормалните, така и да се осигури естетичен вид, което в бъдеще да даде възможност за социализирането на това дете.
Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в навременното диагностициране и превенцията на урологичните заболявания?
Общопрактикуващите лекари играят много важна роля в диагностиката на урологичните заболявания, тъй като те са първата инстанция, първият медицински критерий за родителите на всяко дете. Добрият профилактичен преглед на половите органи на всеки нов пациент и насочването към специалист при съмнение за урологичен проблем винаги са гаранция за правилна превенция при всяка добра медицинска практика.
Занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Какво ви носи лично на вас това?
Работата с деца, особено в нашата професия, е едновременно по-сложна и отговорна, отколкото с възрастен пациент, но и носи по-силно вътрешно удовлетворение. Контактът с децата е често по-труден, но те са непринудени и без задръжки. А когато вече са здрави, тяхното щастие винаги личи и осмисля деня ни.
Работите с деца в тежко състояние. Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате?
Най-голямата трудност, пред която в определени случаи сме изправени, е отсъствието или невъзможността за бърза колаборация между различните медицински специалности в детската област. Наличието на единна детска педиатрична болница би облекчило със сигурност тази ситуация.
Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?
Децата са първосигнални и откровени, както и силно непредсказуеми. Това, което съм научил от работата с моите малки пациенти и възпитал в себе си, е да бъда винаги честен с тях.
А случай, който няма да забравите никога?
В нашата практика има много различни по интерес и сложност казуси, но за съжаление най-често не се забравят тези, които са се развили неблагополучно или с трагичен край.
Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес?
Работата ни наистина е много натоварваща и не ни остава достатъчно време за релаксиращи занимания. Моментите ми с любимото ми семейство и редките срещи с добри приятели са основните ми възможности за отпускане. За съжаление, почти не ми остава време за спорт, който много ми помагаше преди.
Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?
В България практикуват много добри специалисти, някои дори на световно ниво. Материалната база на много здравни заведения обаче изостава от европейските и световните стандарти. Причини за това могат да се търсят както в здравната политика на страната, така и в локалното ръководство.
От какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?
От изграждането на национална педиатрична болница, където да се помещават отделения от всички детски специалности. Това е един от най-големите пропуски в българското здравеопазване.
Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?
През последните десетилетия и особено откакто България е член на Европейския съюз, нашите лекари имат възможността да се обучават в големи европейски и световни клиники и да поддържат високо професионално ниво. Практикуващите детска урология специалисти могат да се преброят само на пръстите на едната ръка, но обнадеждаващо е, че през последните 10 години се наблюдава тенденция към увеличаване на лекарите, интересуващи се от специализация в тази област
Лично вие защо избрахте тази специалност, с какво ви заинтригува тя?
Първоначално се бях ориентирал към урологията като общо, но впоследствие работата с децата възбуди интереса ми към тази специалност и за мой късмет имах възможност да започна практика в тази област.
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Със сигурност бих направил същия избор отново.
Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”
… Кара да се чувствам полезнен и пълноценен.
