Доц. Здравка Демерджиева: „Дерматологичните проблеми в детска възраст могат да оставят стигма за цял живот“

Доц. Демерджиева завършвa медицина през 1992 г. в МУ – София. През 1997 г. придобива специалност по дерматология и венерология, а десет години по-късно защитава научна степен „доктор по медицина“. През 2006 г.  специализира детска дерматология в Манчестър, Великобритания. В продължение на 17 години работи в УМБАЛ „Александровска“, където завежда детския кожен кабинет към Катедрата по дерматология и венерология. От 2010 г. е част от екипа на Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница, където след конкурс оглавява Отделението по дерматология и венерология.

Доц. Демерджиева има многобройни участия в национални и международни конференции и симпозиуми. Два пъти е носител на наградата за ежегодно и активно участие на националните конференции на ОПЛ и педиатри с международно участие (съответно за 2009 и 2014 г.), както и на награда за постерна сесия на Регионалната среща за медицинско обучение по дерматология, Родос, 2001 г.

Доц. Демерджиева, съдейки по вашата практика, бихте ли споделили какъв е дерматологичният статус на българското дете? Кои са най-честите дерматологични заболявания в детска възраст?

Дерматологичният статус на българското дете е доста обнадеждаващ на фона на недофинансирането на  всички медицински дейности и процедури. Повечето от децата са добре обгрижвани в семействата им. Все по-често обаче се сблъскваме с явлението „биомайка“, което се свързва както с употребата на т.нар. „биопродукти“, така и с фобията към широк спектър от медикаменти. Това крие риск от неадекватно лечение както на кожните болести, така и на всички останали заболявания. Поради факта, че лечението е двустранен процес и е форма на взаимоотношение между лекар и пациент (родител), трябва да съществува доверие между двете страни. Ако няма доверието, лечебният поцес обикновено претърпява провал, което винаги е за сметка на здравето на пациента.

В България най-често срещаните диагнози в детска възраст са дерматитите – атопичен дерматит, алергичен контактен дерматит, иритативен дерматит. Симптоматика при всички тях е доста сходна, като при всички доминиращите симптоми са сърбеж и зачервяване. Причините за появата на дерматитите обаче са различни – ендогенни и екзогенни. Локализацията и първоначалната поява на обривите също се отличават при различните дерматити. Понякога тази разлика е доста тънка.

Как влияят дерматологичните проблеми в детството върху състоянието на кожата в по-зряла възраст?

Дерматологичните проблеми в детска възраст могат да оставят стигма за цял живот. Например – процесите на лихенификация, типични за атопичния дерматит, може да се наблюдават и в зряла възраст; допуснато изгаряне на кожата в детска или младежка възраст може да провокира появата на кожен рак в зряла възраст; татуирането на кожата в юношеска възраст може да доведе до психо-емоционални травми в зряла възраст и т.н.

Терапевтичните методи в детската дерматология, които се прилагат в България, отговарят ли на европейските и световните златни стандарти?

Да, терапевтичните методи в детската дерматология абсолютно отговарят на европейските и световните стандарти. Независимо от по-ниското заплащане на медицинските дейности в България, квалификацията на лекарите и терапевтичният ни арсенал напълно съответстват на тези в Европейския съюз. Апаратурата ни също е много съвременна, което предопределя по-качествена диагностика и терапия.

Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в диагностицирането, лечението и превенцията на дерматологичните заболявания при децата?

Ролята на общопрактикуващите лекари е изключително отговорна при лечението и профилактиката на дерматологичните заболявания. Навременното насочване на пациентите към специалист е от голямо значение за своевременната диагностика и терапия. Това, от своя страна, е предпоставка за намаляване на процента на усложненията.

Много ваши колеги казват, че най-сложното нещо в професията ви е да се постави правилна диагноза. При вас това е още по-тежка задача, защото работите с малки деца. Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате?

Факт е, че за да си добър дерматолог, трябва да отговаряш на много изисквания, да притежаваш различни качества, умения и не на последно място интуиция. Поставянето на една дерматологична диаганоза понякога може да е много бързо – т.нар. „блиц“ диагноза, което това може да го направи само опитен дерматолог, въпреки че понякога и ние се затрудняваме, особено ако клиничната картина е маскирана от предшестващи терапии. Обичаме да се шегуваме, че ако до 5-та минута не поставим дадена диагноза, то и след 5 месеца може да не я поставим. Ако обаче добре сме научили азбуката в буквара на дерматологията, можем адекватно да разчетем промените и симптомите, които най-често са пред очите ни.

Няма по-благодатен пациент от децата. Вярно, е че има специфика при работата с деца, но когато спечелиш доверието им, е удоволствие да им помагаш. Детската кожа е по-различна от тази на възрастните и много от физиологичните процесите са недоразвити и незавършени. От това произхожда, че тя е с редуцирана мастна секреция – неадекватна бариерна функция, терморегулацията също е незавършена. Следователно децата са по-податливи на всички видове инфекции – бактериални, вирусни и микотични, както и на възпалителни процеси каквито са различните видове екземи.

Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?

С удоволствие заявявам, че съм се научила не едно, а много неща от малките си пациенти. Научих се на търпение, научих се да се поставям на тяхно място и да мога да се доближа максимално до страданието им, за да бъда по-пълноценна като лекар и да мога да ги обуча как да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?

За съжаление, в много здравни заведения техническата база и оборудването са с подчертан дефицит. Очертава се и още по-сериозен проблем – намаляване и състаряване на кадрите, които упражняват лекарската професия. Смятам, че правителството е в дълг към обществото. Няма по-скъп ресурс на този свят от здравето. Добре е политиците да разсъждават по-далновидно и да инвестират повече в здравето на данъкоплатците си, защото от това зависи и тяхното бъдеще. Ако не се вземат спешни мерки, не ни чака нищо добро. Това е валидно както за нас лекарите, които често изнемогваме, така и за пациентите, които са все по-болни, страдащи и ако няма лекари, съответно са обречени.

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?

Ние, екипът на Клиниката по дерматология и венерология на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда обучаваме най-добре подготвените медицински специалисти. Радваме се, че интересът към нашата специалност се увеличава и същевременно съжаляваме, че не можем да приемем всички проявили желание да специализират при нас. В Клиниката в момента имаме 9 специализиращи лекари, които нямат намерение да напускат страната, така че можем да се похвалим, че има приемственост.

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

Да, със сигурност! Дерматологията е уникална наука, която изисква интелигентност и упоритост, за да вникнеш в дълбините й. Освен това кожата е благодатна за диагностициране – всички патологични процеси са изписани върху нейната повърхност.

Какво е дерматологията за вас?

Дерматологията и семейството са любимите съставни части на моя живот. Казвам това, имайки предвид, че в работната среда също се самоопределяме като едно семейство (харесваме се, караме се, помагаме си, учим се на толерантност и лоялност). Това, което е най-важно, е, че трябва да работим в екип, в противен случай страдаме и ние, и пациентите ни. Липсата на екипност може да бъде пагубна дори и за най-добрите медицински специалисти.

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”

Обичам професията си, защото благодарение на нея мога да помагам на хората да преодоляват острите и хронични кожни симптоми и заболявания, защото общувам с изключително широк диапазон от човешки същества, ставам съпричастна на техните съдби. Чрез дерматологията се чувствам реализирана и пълноценна.