Как на практика се изпълнява Националната програма за контрол и превенция на РВГЕ в България? Разговор с д-р Хариева

Д-р Aнелия Хариева е педиатър с над 10-годишна практика.

В момента обслужва над 1 200 деца на възраст до 18 год.,

от които 100 бебета на възраст до 1 год. Понастоящем работи в

медицински комплекс Майчин дом – Варна.

Колко често във вашата практика се срещате със случаи на РВГЕ и каква
е тежестта на заболяването?

Ротавирусната инфекция е сред най-тежко протичащите стомашно-чревни инфекции във възрастта от 6 месеца до 5 години. Характерен за нея е изолираният гастроентерит, клинично изявен с повръщане и водниста диария, за разлика от дебелочревната диария, при която изхожданията са с кашава консистенция.

Известно е, че ротавирусът има дълъг живот върху замърсени повърх­ности. Например, върху замърсени плодове и зеленчуци в хладилник може да оцелее месец, върху мръсни ръце – четири часа, а върху повърхности – десет дни. Най-възприемчиви към вируса са децата между две- и тригодишна възраст.

В педиатричната ми практика допреди две години се срещаха различен брой заболели от ротавирусна инфекция, като това бе характерно предимно за есенно-зимния сезон. Доказани лабораторно обикновено се оказват от два до пет случая в годината, като обикновено това са тежко протичащите гастроентерити, налагащи хоспитализация. Възможно е броят на преболедувалите от РВГЕ в прак­тиката ми да е значително по-висок, но поради невъзможността за доказване на ви­руса при всяка инфекция не мога да се ангажирам с точна цифра.

Съдейки по вашата практика, как понасят ротавирусната ваксина малките пациенти? Има ли някакви странични ефекти и ако да, какви?

По наредбата за имунизации, която действа в Република България, имунизациите, включително незадължителните, се извършват от личните лекари на децата. Тъй като договорът ми с НЗОК е като педиатър, нямам преки наблюдения. Водейки деца по програма „Детско здравеопазване“, насочвам желаещите за ваксина към техния общопрактикуващ лекар. Имайки предвид, че винаги получавам обратна информация от родителите на паци­ентите за нежелани реакции по време на имунизации, по-скоро бих казала, че поносимостта към ваксината е повече от добра. Освен това приемът й през устата и сладкият й вкус я правят лесна за приемане. В много редки случаи някои майки съобщават за промяна в консистенцията на изхожданията.

Как стоят нещата по отношение на ваксинацията на специфични групи
пациенти, например преждевременно родените деца?

Още през 2008 г. в Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition ESPGHAN препоръчва преждевременно родените здрави деца да бъдат имунизирани с ротавирусна ваксина. Тя е подходяща за приложение и при родените след 26-а гестационна седмица. Имайки предвид незрелостта на тази група новородени, в това число и незрелостта на гастроинтестиналния тракт, имунизирането им е изключително важно. Добрият профил на ваксината и сведените до минимум странични ефекти не само я правят безопасна, но и намаляват почти до 100% хоспитализациите от това заболяване в посочената група.

Ваксината се препоръчва и при пациенти с висок риск от заболявания на стомашно-чревния тракт. В практиката ми през 2019 г. имам две такива деца, които бяха имунизирани.

От 2017 г. ротавирусната ваксина стана препоръчителна и безплатна.
Наблюдава ли се вече ефект от предприемането на тази мярка – отчита ли
се намаляване на случаите на РВГЕ?

Включването на ротавирусната ваксина в Имунизационния календар на България даде възможност на повече родители да ваксинират децата си. Това доведе, поне в практиката ми, до намаляване на РВГЕ. Нерядко се случва в семейства с две деца, на които голямото дете е хоспитализирано поради ротавирусна инфекция, малкото дете да остане здраво, тъй като е имунизирано.

Как бихте определили ваксинационния обхват с ротавирусна ваксина във
вашата практика – висок, нисък…? Какво още има да се желае?

Процентът на насочените и имунизирани деца от ОПЛ, наблюдавани от мен по програма „Детско здравеопазване“, е около 60-70%. Облекчение за родителите, а и по-висок вак­си­на­ционен обхват биха могли да бъдат постигнати, ако действащата наредба за имунизации даде възможност на педиатрите, работещи по програма „Детско здравеопазване“, да имуни­зират сами наблюдаваните от тях деца.

По отношение на обхвата, разбира се, че има какво още да се желае, но все па би могъл да бъде определен като висок. Как си обяснявате постигнатото?

Не съм се замисляла над този въпрос. Успехът е общ. Предварителната информираност на родителите от училищата за бъдещи майки, от родилните отделения и разговорите в кабинетите водят до този висок процент. Мисля, че доверието на родите­лите и коректността на лекаря много помагат.

Родителите се оплакват, че имунизационният календар е претоварен и
може би това е една от причините да се колебаят относно ротавирусната
имунизация. Колко често се срещате с подобни случаи, кои причини
най-често изтъкват родителите и как се справяте с тези колебания – какво
им казвате?

„Претовареността“ наистина е една от причините за колебанията на родителите относно ротавирусната имунизация. В 21-ви век, когато всеки има достъп до всякакъв вид  информация, е много по обяснимо защо родителите са притесни за това как ще бъде понесена определена ваксина от детето им. За щастие, имунизационният календар дава възможност за поставянето на RV ваксина отделно от задължителните, без да се нарушава ритъма на имунизация. Всеизвестно е, че след 2000 г. ваксините съдържат много по-малко имуногенни белтъци и полизахариди в сравнение с тези преди тях. Тази информация, информацията за самите заболявания, фактът, че имунната система на детето се среща с повече от 10000 антигена на ден на фона на 60 антигена във всички ваксини до едногодишна възраст, ми помага да говоря с родителите и да преодолея колебанието им.

Разкажете ни някой интересен случай от вашата практика, свързан с
РВГЕ?

През последните две години не съм имала вирусологично доказан РВГЕ. През 2016 г. по време на есенно-зимния период имах 4 хоспитализирани деца с тежко протичащи ротавирусни гастроентерити. Две от тях бяха братче и сестриче на различна възраст. Седмица след тях преболедуваха и родителите им, единият от които тежко. При всички пациенти имаше дълъг възстановителен период.