Проф. Пенка Переновска: „Необходима е тясна връзка между доболничната и болничната помощ“

Проф. Пенка Переновска, д.м., завършва медицина с отличен успех в Медицински факултет – София. Веднага след дипломирането си започва работа в І детска клиника на Александровска болница – София като стажант-асистент, а по-късно става асистент, старши и главен асистент. През 1986 г. придобива специалност по педиатрия, а през 2009 г. – специалност по детска пневмология и фтизиатрия. През 2008 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт във Факултета по обществено здраве, МУ – София. От 2013 г. е професор.

От 2008 г. до този момент проф. Переновска е началник на Детската клиника към УМБАЛ „Александровска” – София. Председател е на организационния комитет на Националната конференция за педиатри и ОПЛ. Главен редактор е на сп. „Наука пулмология” от 2008 г. досега.

Проф. Переновска е член на Българския лекарски съюз, Българската педиатрична асоциация (от 2011 г. е зам.-председател), Българското дружество по алергология, Българската асоциация по детска пневмология (зам.-председател). Съосновател е на Българското дружество по ваксинопрофилактика, Европейската академия по алергология, ERS (European respiratory society).

Носител е на наградата за наука на МФ – София на името на проф. Чилов (2006 г.), на почетен знак “Български лекар” (2007 г.), на наградата на МФ на името на проф. Киркович за цялостна дейност (2011 г.), на наградата „Медик на годината“ (2016 г.)

От 2013 до 2019 г. е национален консултант по педиатрия.

Проф. Переновска има над 300 научни публикации и участия в български и международни форуми.

Проф. Переновска, вече повече от десет години оглавявате Детската клиника към УМБАЛ „Александровска” – София. Разкажете ни повече как функционира, колко деца годишно преминават през клиниката, кои са най-големите проблеми…

Детската клиника към УМБАЛ „Александровска“ е най-старото детско лечебно заведение в България (1905 г.) и е клиниката „майка“ на Катедрата по детски болести, основана през 1918 г. и ръководена от проф. Ст. Ватев. Години наред тя е школа за обучение и професионално израстване на поколения педиатри – висококвалифицирани специалисти от различни области на детските болести.

През 2015 г. сградата на Клиниката бе основно ремонтирана и реновирана. Понастоящем разполага с 46 легла и осигурява непрекъснат диагностично-лечебен процес – 24 часа в денонощието. Към Клиниката в продължение на десетилетия се насочват деца с остри и хронични инфекции на дихателната система, бронхиектазии, муковисцидоза, чужди тела в дихателните пътища, генетично детермирани белодробни заболявания, вродени малформации на дихателната система, бронхиална астма. Консултираме и хоспитализираме деца от цялата страна, като годишно обслужваме около 1600-2000 малки пациенти, най-често със заболявания в областта на детската пулмология. Специален фокус в клиничната работа са „проблемните случаи”, изискващи  диференциално-диагностични търсения, оценки и изграждане на индивидуален терапевтичен план. Голямата трудност, с която се сблъскваме, е, че педиатричните пътеки са недоплатени, което понякога поставя „в рамка“ диагностиката и лечението на децата.

Като доскоро изпълняващ длъжността национален консултант по педиатрия, а от началото на тази година вече като главен координатор на Експертния съвет по педиатрия би следвало да имате цялостен поглед върху състоянието на детското здраве у нас. Кои са най-честите детски заболявания, наблюдават ли се някакви тенденции?

Българските деца боледуват от това, от което най-често боледуват и  останалите европейски деца. Основната патология е на дихателната система – около 70% от прегледите в доболничната помощ са във връзка с болести на дихателната система. Чести са и заболяванията на гастроинтестиналния тракт, на отделителната система, алергичните заболявания и др. Да не забравяме обаче, че една част от нозологичните единици остават нерегистрирани.

Проблемите на детското здравеопазване у нас са до болка известни на всички, които работят в тази сфера. И все пак, ако трябва да отсеете трите най-големи проблема, кои са те според вас?

На първо място – кадрите! Броят на педиатрите у нас намалява, като 20-30% от тях са на и над пенсионна възраст. Намаляват и педиатричните медицински сестри. Трябва да направим всичко възможно профилът на обучение „Педиатрична сестра“ да се възстанови.

Другият важен проблем е свързан с профилактиката на децата – детското хранене, закаляването, превенцията, ваксинационните програми…

И разбира се – въпросът за необходимостта от Национална многопрофилна детска болница. Ще отпадне разкарването на пациентите от болница в болница. Всички – детските пулмолози, кардиолози, хирурзи, невролози, гастроентеролози, нефролози, ендокринолози, ревматолози, анестезиолози, генетици, офталмолози, оториноларинголози и т.н., ще бъдат в една сграда.   Ще се спестява време за диагностика и за лечение, ще има сигурност за лекуващия лекар, родителите ще бъдат по-спокойни… Вярвам, че това ще се случи.

Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?

Необходими са мултидисциплинарни екипи и тясна връзка между доболничната и болничната помощ. Много педиатрични звена се нуждаят от по-добра техническа база, от модерна апаратура и, разбира се, от квалифицирани кадри.

Много от родителите на малките пациенти се оплакват от това, че българските педиатри са недостатъчно квалифицирани. Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти педиатри?

Разбира се, има прекрасни педиатри, посветили целия си професионален път на здравето на българските деца. Необходимо е обаче стремежът към квалификация в областта на педиатрията да бъде стимулиран.

Наистина ли интересът към специалността Педиатрия става все по-малък през последните години?

Специалността ни не е оценена от обществото, въпреки че се говори за детското здравеопазване като приоритет.  Професията на педиатъра е много трудна и ангажираща, единствената „поливалентна“ специалност. През  последните 2-3 години има малко по-голям интерес към специалността (в момента в Клиниката имаме 4-ма млади специализанти), но по принцип тя не е сред престижните и е една от най-ниско платените. За съжаление, младите медици не са достатъчно мотивирани да работят в областта на педиатрията, а когато го правят, често е зад граница.

Лично вие защо избрахте тази специалност, с какво ви заинтригува тя?

Стана случайно. Бях кръжочничка по очни болести и моите намерения бяха да работя офталмология. Но професор Ниньо, тогава ръководител на Катедрата по педиатрия, буквално ме „примами“ в Клиниката.

Занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Лично за вас какво е педиатрията?

Целият ми професионален път! Аз съм емоционално свързана с Детската клиника на „Александровска“. В нея съм откакто завърших. От студентската скамейка до ден-днешен целият ми живот е минал тук. Затова много страдам за неудачите. Работата с деца е трудна във всеки аспект, а детското здраве е основополагащо за бъдещето на нацията ни. Това прави професията изключително отговорна и емоционално натоварваща.

Кое е най-важното за един педиатър – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с децата… Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?

Всичко изброено, плюс човечност, доброта и всеотдайност. Педиатрията е тежка, но и прекрасна специалност. Не всеки може да бъде педиатър. Нужни cа любов към децата, опит, понякога интуиция, издръжливост, способност да работиш и с тях, и с родителитe. Неслучайно педиатрите са много емоционални и съпреживяват силно чуждата болка. Най-важното за добрия педиатър е да обича децата.

Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Опишете как протича един ваш ден?

Понякога денят е безкраен, но с годините преминава все по-бързо… Всяка сутрин към 7 часа съм в Клиниката, минавам визитация, преглеждам… Действително е много натоварено, тъй като освен всичко това, имам и други задачи, които трябва да решавам, понякога в спешен порядък. Напрегнато ежедневие и почти пълна липса на свободно време, често не стига дори за семейството.

Как се справяте чисто човешки с това напрегнато ежедневие и с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Любимото ми място за отмора е малката ни вила близо до Своге – между цветята и сред природата… Но това са кратки мигове. Обичам музиката и изпитвам особен афинитет към нея. Имам няколко приятелки, с които от време на време се събираме и ходим на концерти. А най-много усмивки дарявам на моя внук. Разтоварват ме и посещенията на исторически места като Старосел, Татул, Рилския манастир. Там се чувствам наистина горда, че съм българка. Аз вярвам, че българите сме нация, която заслужава уважение, която може да съгради много. Искам да съм оптимист и в това отношение!

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”

… Нищо не може да се сравни с една щастлива майчина и детска усмивка!