Доц. Мария Гайдарова: „Най-важни са не условията, в които работим, а човешкият ресурс“
Доц. Мария Гайдарова завършва медицина в МУ – София през 1998 г. След дипломирането си започва работа в неотложното звено към XXV поликлиника, а по-късно работи като педиатър в Банка за майчина кърма, София. От 2002 г. е назначена за асистент към Отделението по диализа към Клиниката по детска нефрология и диализа в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“ и Катедрата по педиатрия на МФ, МУ – София. От 2005 до 2014 г. е асистент и главен асистент в Клиниката по пулмология с интензивен сектор. От началото на 2015 г. е асистент в Клиниката по детска нефрология и диализа в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, като от 2016 г. до момента я оглавява.
Доц. Гайдарова има две специалности – по Детски болести (2007 г.) и по Детска нефрология и хемодиализа (2011 г.). През 2016 г. защитава дисертация на тема „Епидемиология, клинично протичане и прогностични фактори при острите нефрити в детска възраст“, а през 2017 г. придобива научна степен доцент.
От 2003 г. се занимава с преподавателска дейност. Води практически упражнения и лекции на студенти, специализанти и общопрактикуващи лекари, както и курсове по детска нефрология, абдоминална ехография и спешни състояния в медицината. Участва в изпитните комисии за специалност по педиатрия и детска нефрология.
Доц. Гайдарова е член на Българската педиатрична асоциация, Българския лекарски съюз, Българското нефрологично дружество, Европейската педиатрична асоциация, Европейската академия по педиатрия, Световната педиатрична организация. Научната й дейност е в областта на общата педиатрия и детската нефрология, на които е посветила над 45 научни труда.
Доц. Гайдарова, разкажете ни повече за Клиниката по нефрология и хемодиализа в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, която оглавявате?
В нашата клиника се лекуват деца с остри и хронични заболявания на бъбреците и отделителната система от цялата страна. При нас е ситуиран единственият детски диализен център в България, където се осъществява остра и хронидиализа и се наблюдават деца, очакващи бъбречна трансплантация, както и вече трансплантирани пациенти. Годишно преминават около 1000 деца. С оглед на голямата натовареност на Клиниката основен проблем е дефицитът на квалифициран висш и среден медицински персонал, което всъщност е проблем и на цялото здравеопазване в България.
Бихте ли обобщили каква е ситуацията с нефрологичните заболявания при децата – увеличава ли с техният брой, наблюдават ли се някакви тенденции?
През последните години в детската нефрология се наблюдава тенденция на увеличаване на т.нар. редки заболявания (напр. тубулопатиите), което може да се обясни както с нарастването им в общата педиатрична популация, така и с подобряването на диагностицирането на тези пациенти. Също така се забелязва тенденция в промяна на структурата на пациентите с нефротичен синдром с почти пълно изчезване на тези с „чист нефротичен синдром“ и увеличаване на дела на кортикозависимия и кортикорезистентния нефротичен синдром. Нараства и честотата на тежките вродени аномалии, особено при новородени след инвитро процедура. За целта поддържаме тясна колаборация с клиниките по неонатология.
Какви са съвременните постижения в диагностицирането и лечението на нефрологичните заболявания и доколко намират приложение у нас?
Съвременните постижения са свързани с установяването на генетичните и имунологичните основи на бъбречните заболявания и с включването на нови терапевтични протоколи в лечението им. Ние разчитаме не само на статуквото, но и благодарение на високия професионализъм на колегите в Клиниката и участието ни в редица проекти на тези теми, се борим за въвеждане на нови методи, които се използват в Западна Европа и САЩ, за диагностика и лечение на нефрологичните пациенти.
Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на детските нефрологични заболявания?
Те имат голяма роля по отношение на насочването на кърмачетата към детски нефролог, който на 6-месечна възраст да проведе профилактичния скрининг за вродени аномалии на отделителната система (въведен през 2013 г.). Благодарение на инициативата на доц. Буева и участието на лекари от Клиниката и специализанти по детска нефрология и хемодиализа бяха прегледани над 5 000 деца и бе установен висок процент на т.нар. „скрита бъбречна заболеваемост“. Продължават да се откриват много деца не само с аномалии на бъбреците и пикочните пътища, но и с тумори на отделителната система, а, както е известно, ранното диагностициране е един от факторите, които влияят върху прогнозата при тези деца.
От голямо значение, разбира се, е и диагностицирането на най-често срещаните нефрологични заболявания в детска възраст – инфекциите на пикочните пътища, и при необходимост насочването на тези пациенти към специалист детски нефролог.
Занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Какво ви носи лично на вас специалността нефрология?
Удовлетвореност, която едновременно е свързана и с огромна отговорност.
Работите с деца в тежко състояние. Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате?
Случаите, в които независимо от положените грижи за диагностицирането и лечението на детето, клиничният ход и еволюцията на заболяването са неблагоприятни. Макар и редки, това са случаи, когато лекарите се чувстваме безсилни да помогнем.
Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?
Децата са ме научили на много неща – да се усмихвам повече, да бъда търпелива и позитивна, да вярвам в добрия изход, независимо от трудностите по пътя.
Кое е най-важното във вашата работа – знанията, опитът, интуицията, умението да се общува с децата? Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?
Не считам, че има един-единствен фактор, който да се определи като най-важен в нашата професия. Добрият лекар според мен трябва да обича децата, за да им бъде отдаден на 100%. Знанията, опитът, интуицията и умението да се общува с децата и техните семейства също са от огромно значение. И още нещо – колегиалността и възможността за работа в екип също са ключови, защото само така се взимат най-правилните решения в името на здравето на пациентите.
Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Имало ли е случаи, когато си казвате „не мога вече, не издържам“ и какво ви дава сили да продължите?
Всеки един от нас достига до момент, в който си мисли, че не може да продължи по-нататък. Лично на мен сила ми дават децата с техните усмивки и благодарността на родителите.
Професията ви е доста тежка. Как се справяте чисто човешки с този стрес?
Опитвам се да отделя всяка една свободна минута за семейството и приятелите си, както и за хубава музика и за любимия ми спорт – плуването.
Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?
Проблемът с квалификацията на лекарите е голям, независимо, че все още има желаещи да специализират педиатрия и детска нефрология. Техническата база се усъвършенства според възможностите на съответната болница, но най-важни според мен са не условията, а човешките ресурси. Считам, че в България има много добри специалисти, които не отстъпват по знания и опит на колегите в другите страни от Европейския съюз. Здравеопазването в България, в частност детското, е много достъпно за разлика от това в други страни – факт, който се оценява основно след по-продължително пребиваване в чужбина.
Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?
Тази година с увеличението на цените на клиничните пътеки от юни месец се направи стъпка по отношение на подобряване на заплащането на едни от дефицитните специалисти в България – педиатрите. За съжаление, това не засяга колегите от доболничната помощ. Под егидата на БЛС се водят преговори с НЗОК, сдружението на ОПЛ и Министерството на здравеопазването за повишаване на таксите за преглед на дете в доболничната помощ. Надявам се тези инициативи да доведат до подобряване на условията на труд и заплащането, съответно – и до задържане на специалистите у нас.
Има ли интерес от страна на младите специалисти към детската нефрология?
Има не малък интерес към нашата специалност. Отчасти това би могло да се обясни с факта, че заедно с детската пулмология и детската гастроентеролгия, тя обхваща най-честата патология в детската възраст. Наличието на повече специалисти не само в София, но и в цялата страна ще повиши качеството на обслужване на децата в различните райони и няма да бъде необходимо пациентите от по-отдалечените места да пътуват непрекъснато до нашата клиника.
Ако имахте възможност да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Със сигурност.
Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”
… това е моят живот!
