Какво научихме от грипните епидемии дотук? Актуално за конвенционалния и хомеопатичен подход през 2020 г.

П. Загорчев

МБАЛ Шумен АД

 

Острите респираторни вирусни  инфекции (ОРВИ) продължават да бъдат причина за най-големия брой пациенти деца при ОПЛ и педиатрите в есенно-зимния сезон. Те са и най-честата причина за изписване на аналгетици-антипиретици, антибиотици и други лекарства. Разразилата се отскоро пандемия от COVID-19 внася допълнително напрежение по тази тема. Пандемията от COVID-19 обаче не бива да води до паника и излишен страх. Вместо това би трябвало да обърнем поглед към преминалите епидемии от грипни вируси. Внимателният прочит на наученото от тях може да ни даде оръжие и да доведе до успешен изход в битката с този нов агент.

За щастие, данните, събрани досега, показват, че COVID-19 е щадящ към децата. В Китай само 2.4% от заболелите са деца, като само 0.2% от тях са проявили критични болестни прояви. Подобно е положението и с ТОРС, при който също не се наблюдават тежко пострадали деца. Различните автори дават различно обяснение на този факт, като според някои от тях по-лесната възприемчивост на децата към циркулиращите 4 типа коронавируси изгражда у тях известен имунитет към COVID-19.

Опитът ни от предходните грипни епидемии, а и наличните до момента данни от пандемията COVID-19 показват интересна аналогия, върху която следва да се замислим.

Епидемията от грип А/Н1N1 от 2009 г. показа непълнотата в знанията ни относно прогнозата, протичането и лечението. Апокалиптичните прогнози от есента на 2009 г. не се сбъднаха, но ние, лекарите, се изправихме пред клинично протичане, което не познавахме, както и пред лош терапевтичен ефект по отношение на белодробните усложнения. Белодробните инфилтрати представляваха почти 50% от хоспитализираните тежки случаи, но само при 10-12% се изолираше патогенна флора. Независимо от адекватно подбраното, а понякога ненужно усложнено с 2-3 вида антибиотично лечение, клиничният ефект бе неочаквано лош. При немалко пациенти бе налице тежка дихателна недостатъчност със задух в покой. Отклоненията в кръвните газове невинаги се коригираха от стандартната кислородотерапия, както и от преминаване на механична вентилация със 100% O2. При много болни от групата с лобарни пневмонии, при извършена КАТ, се откриваше масивно алвеоларно запълване на белите дробове двустранно, със запазен паренхим във върховите сегменти.

Скановете са от пациенти в МБАЛ  Шумен, ОАИЛ, д-р Загорчев, 2009 г.                                 

Скан  при COVID-1, 2020 г., Итали, Facebook

 

Вирусна инфекция АН1N1 и цитокинова буря

Все повече проучвания натрупват информация за масивното освобождаване на цитокини по време на инфекцията – т.нар. „цитокинова буря”, прерастваща понякога в унищожителен „смерч”. Когато имунната система се среща с патогените, отделните цитокини сигнализират имунните Т-клетки и макрофаги да мигрират на мястото на инфекцията. Цитокините допълнително активират тези клетки, стимулирайки ги да произвеждат още цитокини. Нормално този „feedbаск lоор” се държи под контрол в организма. Понякога обаче отговорът на имунната система излиза от контрол. Активират се много имунни клетки на едно място с последващ несъразмерно мощен отговор на имунната система към патогенния причинител – цитокинова буря.

Цитокиновата буря (hipercytokinemia) е резултат на експресията от здравата и силна имунна система на повече от 150 възпалителни медиатора. Проинфламаторните цитокини – ТNFa- interleukin-6, както и противовъзпалителните цитокини – interleukin 10 и interleukin 1-рецепторни антагонисти са значително завишени в серума на пациенти в състояние на цитокинова буря.

 

Цитокинова буря

Терминът „Cytokine storm“ се въвежда за първи път от Ferrar et al през 1993 г. Първите симптоми на цитокинова буря са висока температура, едем и зачервяване, силна отпадналост и повръщане. Може да се наблюдава значимо увреждане на тъканите и органите. В белия дроб имунните клетки (макрофаги и гранулоцити) могат да акумулират и да доведат до апоптоза на алвеоларния епител с излив и блокиране на газообмена до смъртоносен резултат.

Цитокиновата буря може да доведе до остра енцефалопатия, енцефалити, комплицирани увреждания на централната нервна система, коагулационни нарушения с десиминирано вътресъдово съсирване (DIC-синдром), мултиорганна недостатъчност.

Предполага се, че „цитокиновата буря” е била отговорна за смъртта на много хора (преди всичко млади) през вирусната пандемия от 1918 г. В началото на1990 г. група учени изследват тъкани на починали от испански грип, погребани в ледовете на далечния север. Изследванията доказват развитието на цитокинова буря. В тези случаи „младата здрава” имунна система е била по-уязвима, отколкото по-запознатата с инфекциозните причинители имунна система на възрастните. Проучванията сочат цитокиновата буря като причина за смърт по време на SАRS епидемията през 2003 г., а също и по време на тази от „птичи” грип. Сходни промени в IL-1, IL-6, IL-10 публикуваха и китайски медици при СОVID-19.

 

Възможност за предотвратяване на цитокинова буря чрез потискане или блокиране на Т-клетъчния отговор

Няколко дни след Т-клетъчното активиране клетките продуцират биологични молекули, наричани 0X40. 0X40 е съхраняващият сигнал (surviral signal), който „държи” Т-клетките активирани да „работят” на мястото на възпалението по време на вирусната инфекция и да повишават цитокиновата продукция. Данните от предварителните проучвания показват, че simvastatin предизвиква намаляване на 0X40 и по такъв начин намалява (редуцира) Т-клетъчния отговор.

 

АСЕ-инхибитори и Аngiotensin II рецепторни блокери

Ренин ангиотензин системата (RAS) участва в опосредстването на цитокиновата буря. ACE-инхибиторите и ангиотензин II рецепторните блокери имат теоретично и практическо значение за намаляване на цитокиновата буря. Единични съобщения се срещат и при COVID-19.

 

Кортикостероиди

Въпреки честата им употреба за повлияване на цитокиновата буря, кортикостероидите и неспецифичните противовъзпалителни средства нямат доказан ефект върху състоянието и изхода, както и върху подобряването на функцията на белия дроб. Приложението им следва да бъде в умерени терапевтични дози.

 

Антиоксиданти

Възможно е намаляване на органното увреждане.

ТNF-а блокери – няма публикации по тази възможност.

Могат да бъдат изброени още левкотриен-рецептор антагонисти, n-ацетил цистеини, регулация на азотен оксид (NO), регулация на процесите на липооксигенази – циклооксигенази.

 

Лечение

При клинично развиващо се заболяване грип се прилагат:

• противовирусни средства (Amantadin, Zanamivir/Oseltamivir – Tamiflu, Relenza);
• антипиретици-аналгетици (Парацетамол, Хексалгин, НПВС (СОХ-1, СОХ-2-ихибитори) с ограничено дозиране до 38°С;
• перорална рехидратация (в амбулаторни условия);
• АСС в достатъчна доза (снижава токсичния ефект на парацетамола и теоретично би могло да снижи интерлевкиновата буря);
• антибиотично лечение, съобразено с клиничните и микробиологични резултати;
• други симптоматични средства.

Всичко това следва да послужи за изготвяне на консенсус за поведение и критична оценка на възможностите на конвенционалните и комплементарните методи.

 

Хомеопатично лечение на грип и усложненията му

Към момента в конвенционалната медицина няма ефективни средства за овладяване на цитокиновата буря. Ето защо трябва да обърнем поглед и към неконвенционалните методи, насочени към повлияване на реактивността на организма – хомеопатичният.

Хомеопатичният метод на лечение повлиява реактивността на организма в насока на възстановяване на хомеостазата (вкл. имунната), дава възможност да се подбере строго индивидуална схема за лечение за всеки пациент, може да бъде допълнение към общоприетото конвенционално лечение.

 

Инкубационен период

Oscillococcinum – филтриран, стерилен автолизат от сърце и черен дроб на берберска патица с доказан ефект при грипни и други вирусни инфекции. Неясен механизъм на въздействие, който вероятно се дължи на наличието на кардиолипинови аминокиселини или пък е свързан със състава на препарата – черен дроб на дива патица, която е звено в разпространението на грипния вирус. Дозировка: по 1 доза през 12 часа в продължение на 3 дни.

 

Период на инвазия с рязко начало

Aconitum napellus 9/15СН – втрисане, хиперпирексия, гореща, суха кожа, стенична възбуда, жажда. Често началото е нощем, след простуда.

Belladona 9/15 CH – хиперпирексия с пикове и спадове на температурата, хиперемирано лице, изпотена кожа.

Тези медикаменти могат да се приемат по 5 гранули за смучене при изразен фебрилитет през 15-20 мин., а с овладяване на фебрилитета, приемите се разреждат до 3-4 приема на ден.

 

Период на бавна инвазия

Неразположение, тръпки. В този период може да се развие абортивен ход на заболяването и да се модулира имунният отговор с помощта на Oscillococcinum – по 1 доза през 6-8 часа в продължение на 2 дни.

 

Клиничен стадий

Gelsemium sempervirens 9 СН – тръпки, втрисане, изпотяване, главоболие, бавна еволюция към висока температура, миалгия, липсва жажда.

Rhus toxicodendron 9 СН – сходна температурна крива, миалгии, артралгии, скованост, подобрение от топло, силна жажда, евентуално поява на херпес.

Eupatorium perfoliatum 9 СН – болки в очните ябълки, мускулите и костите, трахеобронхиална кашлица, силна жажда.

Ferrum phosphoricum 9 СН – невисока температура, трахеитна болезнена кашлица, оталгия, адинамия.

Bryonia 9 СН – прогресия към висока температура, главоболие, миалгия, артралгия, плевродиния, суха болезнена трахеална кашлица, серозити, синовити, влошаване от най-малкото движение, облекчение от натиск в болезнената зона (пациентът притиска с ръце гръдния кош, когато кашля, за да го обездвижи).

Pyrogenium 9/15/З0СН – фебрилитет с дисоциация на пулс и температура, силно нарушено общо състояние, миалгии, жажда, неспокойствие.

Baptisia tinctoria 9СН – фебрилитет, адинамия, гастроентеритни симптоми,“чревен грип”; колики, болка във фоса илиака, жажда.

 

Период на реконвалесценция

Sulfur iodаtum 9/15 CH – за преодоляване на остатъчните възпалителните процеси в дихателната система.

China rubra 5/9 СН – при следгрипна аcтения, хипотония, дехидратация, анемия.

Kalium phosphoricum 9/15 СН – при адинамия, психастения, умора при умствено усилие, раздразнителност.

Avena sativa 5СН – при адинамия, безапетитие, анорексия.

Influencium 15СН – при бавна реконвалесценция след прекаран грип

 

При усложнения (като комплементарни на конвенционалната терапия)

• ЦНС – Вryonia 9/15 CH, Арis mellifica 15/30 CH, Gelsemium sempervirens 15/30 СН;
• пневмопатии – Phosphorus 9/15 CH, Вryonia 9/15 CH
• бронхообструкция – Drosera 15 CH, Сuprum metallicum 15СН;
• продуктивна кашлица – Аntimonium tartaricum 5 CH, Blata orientalis 15 CH, Ipeca 9 СH.

Обикновено дозировката на изброените хомеопатичните медикаменти е по 5 гранули за смучене, 2-6 пъти дневно (колкото по-изразена е симптоматиката, толкова по-чест е приема). За малки деца, гранулите могат да се разтварят в малко количество вода или да бъдат схрусквани.

Моят опит от 2009 г. с тежко боледуващи от грип пациенти с белодробни усложнения, включително и две деца с метаболитен синдром (едното тежащо 64 кг. на 8 г.), при които по желание на пациента/родителите бе включено и хомеопатично лечение с  Bryonia 9 СН и Рhosphorus 9 СН, показа пълно възстановяване при всички тях.