Д-р Елена Стоева: „Следдипломното обучение трябва да стане задължително“
Д-р Елена Стоева завършва медицина в МУ – София през 2016 г. От 2017 г. до момента специализира „Педиатрия“ в „Аджъбадем Сити клиник болница Токуда” и работи като лекар-специализант в Поликлиника България.
Как се насочихте към медицината, тази толкова трудна професия?
Избрах да следвам медицина, защото харесвам тази наука. Тя е интересна, логична, развива се непрекъснато. Същевременно знанията в тази област спасяват животи.
В момента специализирате „Педиатрия“ – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?
Избрах педиатрията, защото обичам децата. Там, където има деца, винаги има радост и надежда. В пети курс, когато започнаха упражненията по специалността, се почувствах много комфортно сред децата и усетих, че това е моето място.
Лично за вас какво е педиатрията?
За мен педиатрията е най-чаровната и най-отговорната медицинска специалност. Предизвикателство е да работиш с пациенти, които в повечето случаи не могат да опишат какво не е наред и да намериш начин да им помогнеш. В същото време работата с деца е изключително приятна и зареждаща, много интересна и удовлетворяваща. Тя поддържа духа млад и прави човека по-добър и по-позитивен.
Педиатърът според вас трябва да е…
Отговорен, всеотдаен, компетентен, изключително добре подготвен теоретично и практически. Трябва да бъде и психолог – да може да говори както на езика на детето, така и на езика на родителите.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Специализацията по педиатрия е малко по-различна от останалите. В програмата е заложено тя да се осъществява в различни клиники за определен период от време. В общия случай базата, в която се осъществява обучението, и лечебното заведение, което осигурява специализацията, са различни, което налага специализантът да изработва около 60 часа седмично. Това от своя страна води до преумора и ограничава времето за теоретичната подготовка.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Малките пациенти винаги усещат енергията, която излъчва човекът срещу тях. С правилен подход почти веднага може да спечелиш доверието им. Родителите, които ни виждат за първи път, понякога са резервирани, но това е нормално, все пак ни поверяват най-скъпото, което имат. Когато обаче си искрен, старателен и компетентен, когато ти повярват, тогава започват да те възприемат като част от семейството.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Проблемите на детското здравеопазване са много и разнообразни. Като се започне от недостатъчното финансиране както на професионалния труд, така и на детската здравна помощ, липсите в материалната база, дефицита на педиатри и специалисти по здравни грижи… Трябва да се отбележи и неефективното обучение на младите лекари и другите медицински специалисти. Недостатъчна е както профилактичната дейност, така и базовата медицинска и спешна помощ.
Какво искате да се промени?
Бих искала да се променят условията за специализация, начинът на обучение и придобиването на специалност по педиатрия. Смятам, че е задължително и следдипломното обучение – на всеки 4 години след придобиване на специалност лекарите да защитават своята професионална квалификация, за да бъдат в крак с новото, тъй като медицината се променя всяка минута.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
Категорично да! И тя трябва да бъде модерна, да отговаря на съвременните изисквания и на нуждите на педиатричната здравна помощ. Тази структура не трябва да е механичен сбор от софийските детски клиники. Трябва да се проведат реални конкурси, да се привлекат специалисти, доказали своята професионална компетентност. Там трябва да се извършва високоспециализирана дейност, да се развива научно-изследователска дейност, да се осъществява истинско обучение на специализантите по
педиатрия, да се поставят стандарти при лечението на деца…
Какви са плановете ви, след като завършите?
След придобиване на специалност смятам да продължа да работя и да се развивам в областта на детското здравеопазване. Имам желанието да започна втора специалност, но дотогава има още време.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая лекарската професия и в частност педиатрията да бъде ценена и престижна, да няма противопоставяне лекар – пациент. Младият специалист да има възможност да повишава квалификацията си, да бъде мотивиран да става по-добър и да дава най-доброто, на което е способен.
