Дoц. Лалка Рангелова: „При седемгодишните деца се наблюдава скок в наднорменото тегло“

Дoц. Лалка Рангелова завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 1996 г. През 2005 г. придобива специалност по хранене и диететика към МУ – София. Провеждала е специализации към Световната здравна организация и Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене в Англия и Сърбия. От 2002 г. работи в областта на храните и храненето – първоначално в ХЕИ – Пловдив, а впоследствие и в Националния център по общественото здраве и анализи – София, където последователно е специализант по хранене и диететика, докторант по хигиена, асистент, главен асистент и доцент по хранене и диететика. През 2010 г. защитава дисертация на тема „Хранене и хранителен статус при кърмачета и малки деца до 5-годишна възраст в гр. София“ и придобива научното звание „доктор“. От 2012 г. е представител за България в експертни групи към Европейската комисия. От 2018 г. е член на Научноекспертния съвет по хранене към Министерството на здравеопазването.

Научните интереси на доц. Лалка Рангелова са в областта на хранителната епидемиология и хранителната политика – здравословно хранене на кърмачета, деца и възрастни, препоръки, наредби, сборници с рецепти и ръководства за здравословно хранене на кърмачета и деца, оценка на храненето, хранене при заболявания, персонализирано хранене, изготвяне на диетични режими.

Доц. Рангелова има над 80 публикации и научно-практически разработки, а в края на миналата година излезе най-новата й книга – „Хранене на кърмачето“ под редакцията на проф. Весела Дулева. Участвала е в 70 научни форуми с доклади и постери. Член е на БЛС, Българското дружество по хранене и диететика, Българска асоциация по обществено здраве, Българско дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене и Българската асоциация за изучаване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

Доц. Рангелова, кои са най-големите проблеми, които се констатират в сферата на детското хранене?

Проведените през последните 20 години от Националния център по обществено здраве и анализи национални, репрезентативни за страната проучвания на храненето и хранителния статус на населението осигуриха данни, които позволяват да се идентифицират както добрите страни, така и основните проблеми в храненето на кърмачетата, малките и по-големите деца.

Сред главните неблагоприятни характеристики на храненето на кърмачетата в България попадат късното начало на кърменето (само 4.6% от изследваните кърмачета са закърмени през първия час след раждането), малката продължителност на кърмене (средно 3 месеца), приемът на подсладена вода при голяма част от децата, ранното захранване с плодови сокове и т.н. При децата от 1 до 3 години основните неблагоприятни характеристики, свързани с храненето, са ранното включване на мляко с намалено съдържание на мазнини, ниската консумация на риба, зеленчуци и плодове, пълнозърнести продукти и т.н. Отрицателните характеристики на храненето на децата от 3 до 7 години включват висока консумация на добавени мазнини, недостатъчна консумация на мляко, млечни продукти, риба, пресни зеленчуци и плодове, висока консумация на богати на захар продукти и напитки. При децата от 7 до 18 години проблемите са сходни, като към тях се добавят висока консумация на алкохол (при някои групи от населението) и нисък прием на някои витамини и минерали.

Проблемът със затлъстяването и наднорменото тегло в детската възраст като че ли става все по-голям…

Наистина, проблемът със свръхтеглото и затлъстяването сред децата в България е значим. България, като част от Европейския съюз, не се различава от другите европейски страни.

От 1998 г. досега НЦОЗА, съвместно с всички Регионални здравни инспекции и Министерството на здравеопазването, проведохме поредица от национални проучвания за мониториране на проблемите в храненето и хранителния статус на децата в различни възрастови групи. Всички проучвания до 2011 г. показаха непрекъсната тенденция за увеличаване на наднорменото тегло, особено на затлъстяването. Националното проучване, проведено през 2014 г., показа тенденция за задържане честотата на затлъстяването при някои възрастови групи деца, а при други групи – намаляване спрямо 2011 г. При децата от 5 до 9 години се наблюдават изразени благоприятни тенденции – свръхтеглото е намаляло от 15.3% на 9.1%, а затлъстяването – от 7.8% на 3.2%. Относителният дял на учениците с наднормено тегло обаче остава висок – средно 20% от децата, от които ¼ са със затлъстяване.

Причините за все още високите нива на наднорменото тегло сред децата и учениците са свързани с нездравословния модел на хранене, с продължителния свръхприем на енергия на фона на ниска физическа активност. Установените проблеми в храненето на децата се свързват още с неадекватното приложение на изискванията, заложени в наредбите на МЗ и наличието на нездравословен модел на хранене в техните семейства.

Какви стъпки трябва да се предприемат за разрешаването на този проблем?

Тъй като затлъстяването има многофакторна генеза, то разрешаването на този проблем трябва да включва действия на всички нива. От една страна е семейството, а от друга страна са институциите, където децата пребивават в по-голямата част от денонощието. Само с комплексните усилия на всички заинтересовани лица е възможно постигането и задържането на положителни  резултати. Предимство в нашата страна е, че имаме разписани и внедрени наредби за здравословно хранене на децата от всички възрастови групи. Тези наредби се прилагат от 2009 г. насам и доведоха до първите положителни резултати в борбата с наднорменото тегло и затлъстяването при децата.

Често се оказва, че въпреки че са наблюдава наднормено тегло и затлъстяване, тези деца са недохранени.  Кои са най-честите дефицити, които съпровождат наднорменото тегло?

Неблагоприятни последици за здравето, растежа и развитието на децата оказват както високият прием на енергия, така и небалансираният характер на храненето. Небалансираният характер на храненето обичайно се изразява с висока енергийна стойност на храната, висок прием на захари и мазнини, но недостатъчен прием на незаменими хранителни вещества като витамини и минерали. Най-честите дефицити от витамините при децата са дефицит на витамини В1, В2 и фолат, а от минералите – дефицит на желязо, цинк, калций и магнезий. Това повишава и риска от развитие в по-късна възраст на хронични заболявания, свързани с храненето, като диабет тип 2, остеопороза, сърдечносъдови заболявания и др.

Знаем, че педиатрите имат ключова роля при захранването на децата. Препоръките, които дават на родителите, отговарят ли на съвременните виждания за захранването?

През последните 15 години интересът към захранването на кърмачетата беше възобновен в световен мащаб, като водещи дружества и организации излязоха с обширни становища по въпроса. Обект на становищата бяха времето на стартиране на захранването, вида на първата захранваща храна, включването на храни с алергенен потенциал, количеството и начина на приготвяне на захранващите храни. Становищата са на база голям брой проучвания, натрупан опит и постиженията на медицината на доказателствата. От друга страна, се наблюдава и засилен интерес на младите майки към темата поради наличието на много и често противоречива информация в медиите и интернет.

Препоръките, които българските педиатрите дават на родителите, са плод на техния личен опит и виждане за прилагане на добри практики при захранване на кърмачетата. За съжаление, методично указание №7, което е израз на  нашите официални препоръки за захранване, е доста остаряло и не би трябвало да се прилага на практика.

От 2007 г. имаме няколко национални представителни проучвания върху храненето на кърмачетата, резултатите от които бяха база при разписването на наредбата за здравословно хранене на кърмачетата и малки деца от организираните колективи през 2011, сборника с рецепти и ръководството  за здравословно хранене на децата от 0 до 3 години през 2013, ръководството за специалисти за хранене на децата от 0 до 3 години през 2014 и ръководството за хранене на кърмачета през 2019 г.

А според вас обществото или родителите оказват по-силно влияние върху хранителните навици на децата?

И двете! Ролята на родителите е водеща, тъй като те са първият модел на поведение за своите деца. Те поставят основата, която по-късно ще се доразвие в организираните детски колективи. Много често на персонала в детското заведение се налага да се справя с неправилни практики, идващи като последица от семейните улеснения като хранене с пасирана храна от шише, несамостоятелно хранене и др. Дори най-прекрасното меню в детската ясла или детска градина няма да има благоприятен ефект върху растежа и развитието на детето, ако то не бъде продължено като такова в семейството. И още нещо важно – през последните години се появи орторексията или залитане по здравословното хранене, при което се набляга на точно определени „здравословни“ храни, а не на баланса в храненето. Това е също толкова вредно, колкото и прекаляването с храни, богати на мазнини, захар и сол.

Ако трябва да обобщим, кои са най-честите грешки в детското хранене?

Грешките, които се допускат, са неволни или прикрити под маската на нещо „здравословно“ или „супер“. В едно от нашите проучвания бяхме отправили въпрос към майките дали хранят здравословно децата си. Разбира се, болшинството от отговорите бяха, че хранят „здравословно“ или „почти винаги здравословно“ децата си. В детските ясли и детските градини контролът върху храненето е най-добре осъществим, за което свидетелстват и данните за ниската честота на свръхтеглото и затлъстяването при тази възрастова група деца. В училищна възраст нещата в организираното хранене ни се изплъзват и още при седемгодишните деца се наблюдава скок в наднорменото тегло. Това означава, че ролята на организираното хранене при децата е от съществено значение и в това аз лично виждам възможност за подобряване на храненето на учениците – чрез подобряване на организацията на храненето на децата в тази възраст. Хубавото е, че ние имаме добри наредби за здравословно хранене на децата и учениците, а не само препоръки както е в повечето европейски страни.