Д-р Симона Симеонова: „Трябва да бъдем партньори с децата и родителите“

Д-р Симона Симеонова завършва медицина през 2016 г. в Медицинския факултет на Софийския университет. През следването си работи последователно като болногледач и медицинска сестра. От февруари 2017 г. е специализант по педиатрия, а от 2019 г. – докторант към СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев”. От завършването си до настоящия момент работи като лекар с педиатрична насоченост в Поликлиника „България”.

Как се насочихте към тази трудна професия? Защо решихте да бъдете лекар?

Реших да бъда лекар, защото имам желание да помагам на хората, да        връщам тяхната усмивка и да ги карам да се чувстват по-добре. Лекарската професия е призвание.

В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?

Педиатрията избра мен. Желанието ми беше да се реализирам в сферата на кардиологията. Всичко се преобърна, когато започнах работа като медицинска сестра в Клиниката по педиатрия на НКБ. Тогава осъзнах, че не мога да работя повече с възрастни.

Лично за вас какво е педиатрията?

Педиатрията е страст, неизчерпващ се адреналин, който те държи жив. Щастлива съм, че работя с деца. Работата с тях е емоционална, а на моменти и интуитивна. Педиатрията ме зарежда с положителна енергия и мотивация за последващо професионално развитие. Без любов към децата тази професия не може да се практикува.

Педиатърът според вас трябва да е…

Компетентен, комуникативен, дружелюбен и подхождащ с любов към децата, отзивчив и добър – качества, които малките усещат от разстояние. Трябва да съумее да види света през детските очи, да разбере детската психология и лесно да намери общ език с тях и с родителите им.

С какви трудности се сблъсквате като специализант?

През по-голяма част от своето обучение по педиатрия на специализантите им се налага да работят на две места, защото местоработата им не съвпада с базата на обучение. Това отказва много от колегите, желаещи да специализират, тъй като не могат да се справят с тичането между съответните бази, невъзможността за изпълнение на задълженията им и съответно недоброто подготвяне за модулите. Искам да благодаря на работодателите си, които напълно се съобразяват с натовареността на специализантския график и се стараят да ни облекчат максимално.

Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?

С риск да прозвучи нескромно, но усещам тяхното доверие. Винаги се старая да разбера проблемите не само на малките си пациенти, но и на техните родители, давам всичко от себе си да бъдем партньори. Искам те да ми вярват, да са убедени в правилно поставената диагноза, без съмнение да изпълняват изписаното лечение и да бъдат максимално точни прогнозите ми.

Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?

Към момента най-големите проблеми в детското здравеопазване са свързани с критичния недостиг на педиатри и специалисти по здравни грижи до невъзможна степен да се осъществяват стандартните диагностични и лечебни процедури. Друг голям проблем е ниското финансирането на дейностите и услугите в детското здравеопазване, както и заплащането на специалистите по здравни грижи и лекарите, работещи с деца. Липсват изготвени протоколи и алгоритми за действие при различни заболявания в областта.

Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?

Бих искала да се премахна ограниченият брой места за специализация, различията между базата за обучение и местоработата, както и ниското заплащане в тази сфера.

Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?

Определено имаме нужда от модерна Национална педиатрична болница, която да осигури съвременна, висококачествена, комплексна и пълноценна здравна грижа за децата.

Какви са плановете ви, след като завършите?

След като завърша специализацията си по педиатрия, се надявам да продължа обучението си и да добия втора специалност. Имам интерес към детската нефрология. Към момента работя и по такава тема за докторантура.

За какво мечтаете като млад специалист?

Мечтая да се дава възможност на „младите“ да се развиват, да бъдат подкрепяни и въвеждани в изкуството, наречено медицина. В този смисъл, аз съм изключително богат човек, познавайки невероятни лекари, преподаватели, научни ръководители. Благодаря им от сърце!