За здравето и виртуалният свят и има ли интернет зависимост

М. Околийски

Офис на СЗО в България

Въведение

На 27 януари 2018, в София, се проведе първата по рода си eкспертна среща на тема „Виртуалният свят и влиянието му върху децата“ с участието на специалисти от различни области – педиатри, клинични и училищни психолози, медицински специалисти и експерти по онлайн безопасността на децата. В специална декларация участниците подчертаха риска от погрешна интерпретация на използването на интернет и възможността да се внушава, че във всички случаи на по-дълго общуване с виртуалния свят се отнася за болестно състояние, т.е. компютърна или интернет зависимост.

При подобна прибързана интерпретация, особено при децата и юношите, е налице сериозна опасност да се пропусне поставянето на точна диагноза и най-вече да не се изяснят причините, включително и рисковите фактори, довели до проблеми за психичното здраве.

Използването на компютри и други дигитални устройства и интернет само по себе си не е признак на разстройство. В преобладаващия брой случаи нарушаването на нормалния ритъм на живот поради прекомерна употреба на интернет е компенсаторно поведение, което е сигнал за наличие на емоционално-психологически проблем, който трябва да се диагностицира и лекува.

Трябва да се изследва не само това колко време прекарва даден потребител в интернет, но и това какви са онлайн дейностите, с които той е ангажиран. Важен е начинът, по който потребителят структурира времето си, както и начинът, по който управлява желанието си. Няма научни доказателства, че дигиталните устройства или интернет сами по себе си водят до поведенческо разстройство.

Ричард Дейвис разграничава две форми на патологично използване на интернет. При първата наблюдаваме специфично патологично използване на интернет под формата на зависимост към специфични функции на интернет, такива като: онлайн игри, прекалена употреба на сексуални материали и услуги, аукциони, електронна търговия и участието в хазартни и други игри в глобалната мрежа. При втората форма генералното патологично използване на интернет се отнася до злоупотреба с интернет въобще. Тази форма обхваща безцелното пребиваване в електронната мрежа. Характеристики на този тип зависимост са: прекарване на много време в интернет без определена цел, безразборни и продължителни интеракции в „стаи за разговор” и социални мрежи, компулсивно проверяване на електронната поща, отговаряне на бюлетини и рекламни съобщения, получени в пощенската кутия. Тази форма на зависимост се свързва със социалните аспекти на интернет и е породена от нуждата за социални контакти и от желанието за изграждане и поддържане на виртуален социален живот.

Видовете специфични патологични интернет зависимости включват на първо място прекомерното виртуално общуване чрез социални мрежи, чатове, форуми, сайтове за запознанства и игрова зависимост (онлайн игри). Другата група включват информационно пътешествие в мрежата, което може да е 24/7, киберсексуална зависимост от порнографски материали и виртуален секс, както и да се изразява чрез различни форми на финансова зависимост от хазарт, аукциони, онлайн магазини.

В академичната преса и клиничната практика в продължение на много години се съобщаваше за клинични случаи на поведение при игра, водещо до стрес или значително нарушение на функционирането. През 2013 г. „Интернет игрално разстройство” бе включено в класификацията на психическите и поведенческите разстройства на Американската психиатрична асоциация (DSM-5) като условие за по-нататъшно изучаване.

От своя страна, СЗО започна дейности през 2014 г. във връзка с общественото здравеопазване, свързани с прекомерното използване на интернет, компютри, смартфони и други електронни устройства, в отговор на загрижеността, изразена от професионалните групи, центрове за сътрудничество със СЗО, академичните среди и клиницистите за свързаните с това последици за здравето.

СЗО проведе редица технически консултации относно клиничните и обществените здравни последици от пристрастяващото поведение, включително „дигиталните” игри или „видеоигрите” и предприе редица стъпки. Диагностичната категория „разстройство, свързано с офлайн и онлайн игри” (Gaming disorder) е включена в 11-ото издание на Международната класификация на болестите (ICD-11), което бе  публикувано през юни 2018 г. Това се налагаше, защото използването на интернет, компютри, смартфони и други електронни устройства се е увеличило драстично през последните десетилетия. Въпреки че увеличението е свързано с ясни ползи за потребителите в множество области от техния живот, отрицателните последици за здравето от прекомерната употреба също са документирани. В редица страни проблемът е породил сериозно опасение за общественото здраве, особено по отношение на „електронните” и/или „видеоигрите”.

В резултат на това игровото разстройство с неговите онлайн и офлайн варианти е включено в МКБ-11 като клинично разпознаваем и клинично значим синдром, когато моделът на поведение на игрите е с такава природа и интензивност, че причинява страдание или значително увреждане на личното, семейното, социалното, образователното или професионалното функциониране.

В ICD-11 разделът с нарушения, дължащи се на пристрастяване към поведението, включва две специфични диагностични единици: хазартно разстройство, което в дългосрочен план е в МКБ (като „патологичен хазарт”) и игрално разстройство – онлайн и офлайн, като разстройство в контрола над импулсите. Има нарастващи и добре документирани доказателства за клиничното значение на тези състояния и за нарастващото търсене на лечение в различни части на света.

Разпространението на хазартното разстройство в популациите варира от по-малко от един до няколко процента от общото възрастно население. Игровото разстройство е сравнително нова концепция и епидемиологични данни на ниво население все още не са генерирани.

Епидемиология

Първите случаи на зависимост от компютърни игри са документирани през 1983 г., но научното изследване на проблема започва в средата на 90-те години (Fisher, 1994; Griffiths & Dancaster, 1995; Griffiths & Hunt ,1998). Едно от най-задълбочените и актуални изследвания на проблема е от 2007 г. и е проведено от Дъглас Джентайл, професор по психология. Той провежда национално изследване на 1178 американци на възраст 8-18 години, като доказва, че съществуват патологични модели на зависимост от видеоигри. Резултатите от неговото изследване показват, че един на десет играещи (8.5% от изследваните деца и юноши) са патологични играчи, което според критерия за патологична хазартна зависимост DSM IV, който Джентайл използва в своето изследване, се отразява негативно върху семейството, училището и ежедневните дейности.

Същевременно опасенията за здравето, свързани с поведението по време на практикуване на игрите, не се ограничават до игровото разстройството, но включват и други аспекти на физическото здраве (например недостатъчна физическа активност, проблеми със зрението или слуха, мускулно-скелетни проблеми, наранявания) и психичното здраве и психосоциалното функциониране (в т.ч. лишаване от сън, агресивно поведение, депресия и самоубийствено поведение).

Програми за рехабилитация и лечение

Специализирани програми за лечение както на хазартна зависимост, така и на игрова зависимост в България все още не са разкрити, но съществуват възможности за психологично консултиране и лечение в програмите за психо-социална рехабилитация (рехабилитационни програми).

Някои професионалисти класифицират интернет зависимостта като обсесивно компулсивно разстройство, докато други я сравняват с нарушение на импулсния контрол. Ето защо не съществува единодушно мнение по отношение на интернет пристрастяването.

Целта на лечението за пристрастяване към интернет е да се създадат граници и баланс в използването на интернет, вместо да се премахне изцяло. Въпреки това, ако има определено приложение, игра или сайт, който е фокусът на пристрастяването, спирането на употребата му може да бъде част от лечението.

Психотерапията е почти винаги включена в лечението на интернет зависимостта. Често това са когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) и груповата терапия.

Медикаменти също могат да се използват за управление на симптомите на психично заболяване и контрол на натрапчивите мисли за минаване онлайн.

Физическите упражнения могат да бъдат включени в лечението на зависимостта към интернет, за да се облекчат ефектите от намаления допамин в мозъка в резултат на ограничена употреба в интернет.

В заключение

Актуалността на темата за зависимостта на децата и юношите от компютърни и видеоигри и патологичното използване на интернет предпоставя необходимостта от провеждането на емпирични изследвания и в България, които да обърнат внимание към различните аспекти на този проблем.

По-задълбоченото изучаване на тази зависимост ще помогне на системата на образованието и на родителите за намирането на адекватен подход към младите хора в риск, както и за разработването на адекватни превантивни и лечебни програми.

Библиография

Richard A. Davis: A cognitive – behavioral model of pathological Internet use (PIU), March 2001. Computers in Human Behavior 17(2):187-195, doi: 10.1016/S0747-5632(00)00041-8.

ICD-11 International Classification of Diseases. 11th Revision The global standard for diagnostic health information https://icd.who.int/en.

Measurement and conceptualization of Gaming Disorder according to the World Health Organization framework: The development of the Gaming Disorder Test, April 2019. International Journal of Mental Health and Addiction, doi: 10.1007/s11469-019-00088-z, Halley M Pontes Bruno Schivinski Cornelia Sindermann.

Sharpening the focus on gaming disorder. The definition of gaming disorder is an important first step in developing a public health response to a new problem. Gary Humphreys reports. Bulletin of the World Health Organization. 2019. 97:382-383. doi: http://dx.doi.org/10.2471/BLT.19.020619

Диагностична категория “разстройство, свързано с офлайн и онлайн игри”/Gaming disorder. Доц. Михаил Околийски, oфис на СЗО в България, д-р Скендер Сила, управляващ офиса на СЗО в България, д-р  Дан Чийзхолм, регионален съветник по психично здраве на Офиса на СЗО за Европа. Практическа педиатрия.

Gaming Addiction in ICD-11. Issues and Implications, Meredith E. Gansner, MD, Psychiatric times. September 12, 2019. Vol. 36, Iss. 9.