Антимикробна резистентност

„От откриването на антибиотиците преди повече от 70 години досега, те са спасили хиляди човешки животи чрез преодоляване на бактериални инфекции, които иначе биха били фатални. Употребата на антибиотици и ваксини е удължила живота ни средно с двайсет години“, споделя Сузана Якаб, регионален директор на СЗО за Европа.

По данни на Европейската сметна палата всяка година в Европейския съюз умират 33 000 души поради инфекции, причинени от резистентни на антибиотиците бактерии. Допълнителните разходи за лечение и загубата на производителност водят до икономически загуби в размер на 1,5 милиарда евро.

Антимикробната резистентност (АМР) представлява сериозна заплаха за здравето в световен мащаб. Причината за това е, че дадени микроби, бактерии, вируси, паразити и гъбички придобиват резистентност към антибиотичните лекарствени препарати, които преди това са действали ефективно върху тях. В момента антибактериалната резистентност стремително се разпространява в целия свят. И главната причина за това е, че антибиотиците се използват широко и масово. По данни на СЗО около 50% от антибиотиците се използват не по предназначение. Например често се изписват за лечение на вирусни инфекции при положение, че те помагат само при лечението на бактериални инфекции. Също така нерядко лекарите изписват препарати с широк спектър на действие в случаи, когато заболяването може да се повлияе от антибиотик с тесен сектор. Освен това често болните прекъсват курса на лечение и в резултат развиват резистентност.

СЗО напомня, че злоупотребата с антибиотици и тяхното некоректно използване води до разпространение на опасни резистентни бактерии, предизвикващи в частност пневмония, менингит, инфекции на кръвоносните съдове. Тъй като лекуването на такива инфекции със съществуващите антибиотици вече е невъзможно, остро възниква необходимостта от създаването на нови лекарствени препарати.

Глобален план за борба с антимикробната резистентност

С оглед на всичко това, СЗО е предприела глобален план за борба с антимикробната резистентност. Основната цел на плана за действие е да се осигури възможно най-дълъг срок на способността да се лекуват и предотвратяват инфекциозни заболявания с помощта на ефективни, безопасни и качествени лекарствени средства, които са достъпни за нуждаещите се от тях. За постигането на тази цел се предлогат пет стратегически задачи.

Задача 1. Повишаване на информираността и разбирането за антимикробната резистентност чрез ефиктивна комуникация, образование и професионална подготовка.

Задача 2. Натрупване на знания и разширяване на фактологическата база данни чрез изследвания и наблюдения.

Задача 3. Намаляване броя на заразяванията чрез създаване на добри санитарно-хигиенни условия и прилагане на ефективни мерки за профилактика.

Задача 4. Оптимизиране на използването на антимикробни препарати за опазване на здравето на хората и животните.

Задача 5. Разработване на икономически обосновани планови инвестиции, отчитащи нуждите на всички страни и увеличаване на инвестициите в нови лекарства, диагностични инструменти, ваксини и др.

Категоризиране на резистентните към действието на антибиотиците „приоритетни патогени“

През 2017 г., в сътрудничество с департамента по инфекциозни заболявания на университета в Тюбинген, Германия, и група независими експерти, СЗО публикува списък на резистентните към действието на антибиотиците „приоритетни патогени“ – 12 вида бактерии, представляващи най-голяма заплаха за здравето на човечеството. По преобладаващото мнение на специалистите всички те представляват все по-голям риск за човешкото здраве, тъй като са устойчиви на повечето съществуващи лечения. Представените в списъка на СЗО бактерии са разделени на три основни групи според нивото на необходимост от създаване на нови антибиотици:

• с критичен приоритет;
• с висок приоритет;
• със среден приоритет.

В групата с критичния приоритет влизат бактериите с множествена лекарствена устойчивост (Acinetobacter, Pseudomonas и някои Enterobacteriaceae (включително E. coli, Klebsiella, Proteus и Serratia)), които представляват особено сериозна опасност за пациентите на болниците и лечебно-рехабилитационните центрове, както и за пациентите, за които лечението изисква допълнителни медицински устройства (апарати за изкуствена вентилация на белите дробове и венозни катетри). Тези патогени могат да причинят тежки и често фатални инфекции, включително пневмония и кръвни инфекции.

В групата на другите два приоритета влизат други бактерии с все по-растяща резистентност, които предизвикват по разпространени заболявания, например такива като хранително отравяне (причинено от салмонела) и стафилококови инфекции (причинени от устойчиви форми на Staphylococcus aureus, като MRSA).

Целта на публикуването на списъка е да се насърчи научната общност да разработи иновативни методи за лечение на тези резистентни бактерии. Необходимо е правителствата на страните да приемат стратегии за стимулиране на фундаменталните изследвания и разработки в областта на създаването на нови антибиотици, както на организациите с публично финансиране, така и на тези с частно.

Според проф. Евелина Таконели, един от основните съставители на списъка и ръководител на департамента по инфекциозни заболявания на университета в Тюбинген: „Новите антибиотици за лечение на болестите, възникнали вследствие на приоритетните патогени от списъка, биха помогнали да се намали броя на смъртните случаи, дължащи се на резистентни инфекции по света. Бездействието би довело към нови проблеми в областта на общественото здравеопазване и би се отразило крайно негативно на ефективната помощ, оказвана на пациента.“

Бактериите стават все по-устойчиви към антибиотиците

Бактериите стават все по-устойчиви към антибиотиците и в началото на 2020 г. СЗО алармира за необходимостта от ускоряване на процеса на разработване на нови антибиотици.

По този повод д-р Тедрос Гебрейсус, генерален директор на СЗО, заяви: „Никога заплахата от антимикробна резистентност не е била по-непосредствена, а нуждата от решения – по-неотложна. В момента се предприемат поредица от инициативи за намаляване на резистентността, но също така имаме нужда държавите и фармацевтичната индустрия да се активизират и да допринесат за решаването на този проблем с устойчиво финансиране и иновативни нови лекарства.“

СЗО съобщава, че намаляването на частните инвестиции и липсата на иновации в разработването на нови антибиотици подкопават усилията за борба с инфекциите, резистентни на лекарствено лечение.

В процес на разработка са 60 нови препарата, но според експертите те показват незначително преимущество в сравнение със съществуващите лекарства. Най-обещаващите препарати все още не са допуснати до клинични изследвания и ще минат години, докато се появят на пазара.

Според експертите много зависи от това доколко правителствата и фармацевтичните компании са готови да финансират създаването на нови препарати. На сегашния етап с разработката на нови антибактериални препарати се занимават малки и средни предприятия, а големите фармацевтични компании не проявяват интерес към тази сфера.

„Важно е публичните и частните инвестиции да се съсредоточат върху разработването на лечения, които да бъдат ефективни срещу високоустойчивите бактерии. И ние трябва да гарантираме, че след като имаме нови лечения, те ще бъдат достъпни за всички, които се нуждаят от тях“, казва Ханан Балхи, помощник-генерален директор на СЗО.

Заключение

Според СЗО въпреки, че активизирането в областта на научноизследователската дейност е жизнено необходимо, само по себе си то няма да реши проблема. За устойчива борба с антимикробната резистентност също така е нужно да се усъвършенстват средствата за профилактика на инфекциите и ефективното използване на съществуващите антибиотици при лечението на болестите при хората и животните. Новите антибиотици, които ще се появяват в бъдеще, също трябва да бъдат ефективно и рационално използвани.