Хомеопатия за тийнейджъри. Хомеопатично лечение на Acne vulgaris

З. Угринова

обща медицина, клинична хомеопатия, Европейска школа по клинична хомеопатия

 

 

Acne vulgaris представлява полиетиологично и полиморфно заболяване на космено-мастните фоликули, разположени  в себорейните области. То се дължи предимно на хормонални промени през пубертета, свързва се с андрогенна секреция и при момичетата, и при момчетата. Най-засегната група са юношите 12-18 години (90%). Първите прояви на акне започват да се появяват между 12- и 15-годишна възраст (69% от случаите). Момчетата са по-често засегнати от момичетата.

Основните причини за появата на акне могат да се разделят в две големи групи: ендогенни и екзогенни фактори. От ендогенните фактори на първо място е наследствеността. Гените играят важна роля за развитието на акне. Те определят размера и функцията на мастните жлези. Ако някой от родителите е страдал от акне, вероятността това да се случи и на детето му е много голяма. В групата на екзогенните причини спадат замърсяването, недобрата хигиена, приемът на медикаменти (стероиди и др.) и др.

Патофизиологичните механизми на акнеичните лезии включват повишена себумна секреция (хиперсеборея) и нарушена кератинизация на фоликуларния епител. Регулацията на мастната секреция е под хормонален контрол. Андрогените тестостерон и дихидротестостерон у мъжете и епиандростерон у жените стимулират мастната секреция. При хиперсеборейната кожа порите се разширяват и има риск излишният себум да запуши космения фоликул, който обикновено е отговорен за неговото отделяне. Проучвания в тази област показват, че себумът при пациенти с акне не е същият като този при здравата кожа. Налице е промяна в състава и качествата на себума, свързани с повишаване на скваленовите монохидро-пероксиди, увеличаване на свободните мастни киселини и восък и намаляване на линолеичната киселина. Това води до намаляване на вискозитета на себума (диссеборея). Така, от една страна, излишъкът от себум, а от друга – промененият му състав, създават среда за микробно разпространение, развиват се колонии от Propionibacterium acnes (P. acnes). Те, от своя страна, провокират възпалителна каскада: предизвиква се проява на интерлевкин 1-α (IL-1α) във фоликуларните кератиноцити, което генерира формирането на микрокомедон. Окислената форма на сквалена и IL-1α са ранните инициатори при патогенезата на акне.

През последните години се описва и друг свързан механизъм – този на Toll-like рецепторите (TLR). Те се намират по повърхността на кератиноцитите и са специализирани в разпознаването на бактериалните елементи. TLR-2 се активират от пептидогликаните от клетъчните стени на P. acnes, което усилва възпалителната реакция и увеличава секрецията на противовъзпалителни цитокини IL-6 и IL-8.

 

Клинична картина. При повечето пациенти са налице невъзпалителни и възпалителни акнеични лезии. Тежестта варира от минимални симптоми (физиологично акне) до тежки форми на акне. Основната обривна единица е комедон, вторично се появяват възпалителни лезии – папули, пустули, абсцеси и цикатрикси.

Наблюдават се три стадия в развитието на акнето:

• 1 стадий – себорея, отворени и затворени комедони;
• 2 стадий – инфектирани комедони, преминаващи в папуло-пустулозни лезии;
• 3 стадий – предимно при юноши и млади мъже с наличие на папуло-пустули, индурирани нодуси, атрофични цикатрикси или келоиди.

Клиничните форми вкючват комедонно акне, папулопустулозно (възпалително акне) и кистозно акне.

Към по-тежките форми спадат:

• акне конглобата – вид нодуларно акне, което засяга юноши и млади мъже на възраст от 18 до 30 години. То започва като много силно изразена хиперсеборея и се свързва с всички типове лезии, които бързо се превръщат във възпалителни. Дълбоките, свързани помежду си кисти могат да провокират образуването на абсцеси. Лезиите са предимно по гърба, но бързо могат да се разпространят по раменете, корема и седалището. Акне конглобата обикновено води до значителни белези.
• акне фулминанс – най-често засяга момчета в юношеска възраст. Това е остра форма на акне, която се изразява във възпалени и инфектирани нодули, с повишена температура и болки в ставите. Необходимо е антибиотично лечение.

 

Диагноза.  Поставя се въз основа на характерните лезии. Особено внимание се обръща на възможността за подлежащото бактериално възпаление и евентуални хормонални нарушения.

 

Конвенционална терапия. Най-често се използват системни и локални ретиноиди, антибиотици и антисептици. Препаратите за локална терапия на базата на бензил пероксид имат изразен антибактериален и кератолитичен ефект. Препаратите на базата на вит. A киселина са средство на избор при комедонно акне. Локалните антибиотици имат основно антибактериално действие и се прилагат при формите на акне с преобладаване на инфламаторните лезии.

Проблем при системното лечение с антибиотици се оказва антибиотичната резистентност – увеличават се щамовете на P. acnes, резистентни на еритромицин и клиндамицин. Възможен е трансфер на антибиотичната резистентност към други видове бактерии (Staphylococcus, Chlamydia, Campylobacter, Legionella)

 

Възможности на хомеопатично лечение

Хомеопатичните медикаменти могат да повлияят състоянието на кожата с локален ефект върху акнеичните лезии, но имат и по-дълбоко действие върху пациента като цяло и подобряват емоционалния му баланс.

 

Хомеопатична анамнеза

Обръща се внимание на наследствеността, търсят се данни за екзема и атопичен дерматит в детска възраст. При девойките важни са въпросите, свързани с менструалния цикъл и предменструално обостряне. Прояви на олигоменорея или хирзуитизъм, които заедно с акнето насочват към овариална поликистоза. Сексуално активните девойки трябва да бъдат разпитани за използваната контрацепция.

В хомеопатичната анамнеза се включват и въпроси, свързани със сезонност на лезиите, както и с влиянието на храненето, стреса, емоциите или други екзогенни фактори върху състоянието на кожата. Разпитва се и за провежданото от пациента до момента лечение, за какъв период и с какъв резултат.

 

Клиничен преглед

Определят се вида и локализацията на лезиите. При необходимост се назначават съответни параклинични изследвания. При пациенти с акне е важно да се анализират емоционалните и поведенческите им характеристики.

Освен класическата нозологична диагноза на заболяването лекарят хомеопат извършва и диагноза на медикаментите, които съответстват на симптомите на болния. Събраната клинична информация се интерпретира и се подбират индивидуалните хомеопатични лекарства. Изборът на симптоматични хомеопатични медикаменти зависи от конкретния вид и локализация на лезиите при всеки пациент.

 

Симтоматични лекарства при папулозно акне

Eugenia jambosa 9СН е подходящ за лечение на акне с комедони и дребни папули с малко бяло връхче. Често идва в съображение при ювенилно акне и/или при акне с предменструално влошаване.

Sulfur iodatum 9СН се предписва при ювенилно папуло-пустулозно акне с комедони, най-често локализирано по лице, рамене и гръб.

Natrum muriaticum 9СН е подходящ при смесен тип кожа с полиморфни лезии, локализирани по границата с окосмената кожа.

Selenium metallicum 9CH се предпочита при акне с комедони, локализирани предимно по челото, и съпътстващо повишено омазняване на кожа и коса.

Kalium bromatum 9СН е подходящ при пустулозно акне, с локализация по лицето, гърба и гърдите. Често лезиите са болезнени и ливидни, а при жените е налице предменструално влошаване.

Hepar sulfur 9СН се предписва системно при акне със склонност към супурация.

Arnica montana 9СН се предпочита при дълбоки болезнени акнеични лезии с ливиден цвят и често симетрично разположение.

Antimonium tartaricum 9СН се предписва системно за профилактика и лечение на ливидните цикатрикси, персистиращи след пустулозно акне.

Tuberculinum residuum 15 СН е подходящ при анамнеза за дългогодишно акне и формирани цикатрикси.

Дозировка: Избраният медикамент или комбинация от медикаменти в съответните разреждания се предписват по 5 гранули, един-два пъти дневно, за два месеца.

 

Патогенетична терапия на акнето

Testosterone acetate 15СН се предписва системно при всяко упорито акне с оглед на андрогенната му зависимост.

Folliculinum 15/30СН е медикамент на избор при предменструално обостряне на акнето със симптоми на хиперестрогенемия.

Silicea 9СН и Echinacea angustifolia 5CH се предписват системно при пациенти, които се нуждаят от имуномодулация.

Дозировка: Тези медикаменти се предписват по 5 гранули гранули дневно за първия месец от терапията, след което се преминава на седмичен прием по 10 гранули. Това не важи за медикаментът Folliculinum, който се приема само в дните с предполагаем естрогенов пик.

 

Терапия на упоритото акне с т.нар. дренажни медикаменти

В общия терапевтичен подход място могат да намерят и жлъчно-чернодробните хомеопатични дренатори: Chelidonium majus 5CH, Carduus marianus 5 CH, Berberis vulgaris 5 CH, Hydrastis canadensis 5CH.

Дозировка: Обичайно те се предписват два-три пъти дневно по 5 гранули, за период от една седмица. Терапията може да се повтори при необходимост. Ефектът от така приложената дренажна схема води до подобряване на състоянието на кожата, подобрява дефекацията, има положителен ефект върху подлежаща стомашно-чревна патология, повлиява ПМС при девойките.

 

Етиологична терапия

Staphyllococcinum 15СН се предписва системно при наличие на стафилококова инфекция или носителство. Първоначално се приема по 5 гранули дневно или през ден, в продължение на един месец. Лечението продължава с еднократен седмичен прием на 10 гранули, за период три до шест месеца.

В случаите на влошаване на акнето след консумация на мазна храна се препоръчва прием на Pulsatilla 15СН.

Antimonium crudum 9СН и Nux vomica 9СН се използват при лечение на акне,  провокиращо се от прекаляване с храна или злоупотреба с алкохол.

Изброените медикаменти се предписват по 5 гранули ежедневно или през ден.

Staphysagria 15/30 CH се изписва системно при влошаване на акнето от неекстериоризирани отрицателни емоции, по 5 гранули дневно или през ден.

 

Теренно лечение

Теренното лечение включва медикамент за хронична реактивност и/или чувствителен тип. Хроничната реактивност на пациента с акне може да бъде сикотична, псорична или туберкулинова.

Съответните теренни медикаменти от различните групи са както следва:

Псорични медикаменти: Sulfur 30CH, Lycopodium clavatum 30CH, Calcarea carbonica 30CH.

Туберкулинови медикаменти: Sulfur iodatum 30CH, Natrum muriaticum 30CH, Pulsatilla 30CH, Calcarea phosphorica 30CH, Tubercullinum 30CH.

Сикотични медикаменти: Thuya occidentallis 30CH, Natrum sulfuricum 30CH, Medorrhinum 30CH.

Дозировка: Подбраният теренен медикамент се предписва по 10 гранули веднъж седмично.

 

Библиография:

1. Auffret N. Ann Dermatol Venereol, 2003; 130:101-106.
2. Chiba K, et al. J Toxicol Sci, 2000; 25(2):77-83.
3. Leyden JJ.J Am acad Dermatol, 2003; 49(3):S200-49.
4. Kim J, et al. J Immunol, 2002; 169:1535-1541.
5. Kim J. Review the innate immune response in acne vulgaris: activation off Tollike receptor 2 Dermatology, 2005; 211:1193-198.
6. Nagy Iet al. Distinct strains of P.acnes induce selective human beta-defensin-2 and IL-8. J Invest Dermatol, 2005; 124:931-938.
7. Грудев Д., Угринова З., Енев И., Филчев С. Клинична хомеопатия. Приложна материя медика. София. Европейска школа по клинична хомеопатия, 2017.
8. Енев, И., Загорчев, П., Иванов, М., Пандурска, А., Пейчев, Л., Томова, Р., Угринова, З., Филчев, С. Основи на хомеопатичната терапия, том 2. Хронична патология. Европейска школа по клинична хомеопатия, 2019.