Дoц. Дарина Найденовa: „Случаите на анорексия нервоза, на орторексия и бигорексия рязко се увеличават в последните години“

Дoц. Дарина Найденовa завършва Медицински университет – Варна през 2000 г. Има придобита специалност  „Хранене и диететика”. От 2002 г. работи в МУ – Варна и обучава студенти и стажант-лекари в областта на здравословното и лечебно хранене. През 2015 г. защитава дисертация на тема „Хранително поведение, антропометрични показатели, физическа активност и физическа дееспособност на младежи и девойки с нормално, поднормено и наднормено тегло”. Преминала е специализирани курсове и обучения за лечение на болести на обмяната, диетотерапия при различни заболявания, терапия на нарушенията в хранителното поведение, хранене на бременни и кърмещи жени и др. Сертифициран консултант е по кърмене към Националния комитет по кърмене. Съчетава преподавателската и научната дейност с клиничната диетология, консултирайки пациенти с различни заболявания. В последните шест години работи активно по проекти, свързани с рисковото хранително поведение. През 2019 г. организира и ръководи първото в страната 3-дневно СДО на тема „Нарушения в хранителното поведение – възможности за повлияване и терапия”.  Обучението се провежда с участието на лектори и специалисти от цялата страна – лекари диеотолози, ендокринолози, интернисти, психиатри, реаниматори, психолози, като в него се включват близо 90 участника (лекари, медицински сестри, акушерки, психолози, логопеди, социални работници).

Доц. Найденова, защо избрахте за тема на този брой нарушенията в хранителното поведение при тийнейджъри?

По мое мнение проблемите с храненето са подценявани в педиатричната практика. За съжаление, те стават все по-актуални сред поколението, родено след 2000 г. и са причина за страдание, тежки функционални нарушения и влошено качество на живот не само на болния, но и на цялото му семейство. Смятам, че фокусът на здравните специалисти все още е насочен в посока на наднорменото тегло и затлъстяването, докато проблемът „поднормено тегло” се подценява.

Какво показва статистиката – увеличават ли се хранителните нарушения при децата в тази възраст?

Официална статистика за хранителните нарушения в нашата страна няма. Поради съществуващата социална стигма голяма част от случаите на нарушения в храненето не стигат изобщо до специалист, т.е. ние виждаме само върха на айсберга. Смея да твърдя, че за Варна и региона в последните няколко години случите на анорексия нервоза, на орторексия и бигорексия рязко се увеличават. За тази тенденция съобщават и колеги от цялата страна.

А кои са най-големите проблеми, които се констатират в тази сфера?

Най-сериозният проблем е анорексията. Тя е животозастрашаващо състояние, което не бива да се подценява нито от лекаря, нито от родителите. Изисква спешни мерки за разлика от някои други нарушения, при които вниманието ни е заострено, но можем да си позволим изчаквателно поведение. За съжаление, има случаи на анорексия нервоза, при които помощ от специалист се търси след вече направен суициден опит.

Друг проблем е липсата на добре обучени специалисти, които да работят с тези деца. Все още в България няма и т.нар. групи за взаимопомощ и подкрепа (support groups) при нарушенията в храненето. Световният опит показва, че те са от важно значение за осъзнаване на проблема с храната и най-вече за превенция на рецидивите.

Какви стъпки трябва да се предприемат за разрешаването им?

Първата стъпка е обучение на медицинските специалисти да разпознават хранителните нарушения и да подхождат към тях не със страх, а с увереност и компетентност. Системата за продължаващо медицинско образование за мен беше една много добра практика и мисля, че всички ние бихме спечелили, ако тя отново стане реалност със съответното акредитиране. Осъзнавайки големите пропуски в тази връзка, през лятото на 2019 г. екип от специалисти от Медицински университет – Варна организирахме и проведохме първото за България 3-дневно СДО обучение, посветено на нарушенията в хранителното поведение. Събрахме 12 лектори от цялата страна с различни специалности (диетолози, ендокринолози, психиатри, интернисти, реаниматори, психолози и др.) и обучихме близо 90 лекари (вкл. ОПЛ, АГ, педиатри и др.), акушерки, медицински сестри, психолози и социални работници от различни градове. Много съм горда и удовлетворена от резултатите от обучението!

Знаем, че в ранната детска възраст педиатрите имат ключова роля при захранването на детето. Какво обаче се случва в тийнейджърска възраст – как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията, диагностицирането  и лечението на хранителните нарушения?

Семейният лекар продължава да има много важна функция и в пубертета. Той е този, които може да направи скрининг за субклиничните форми на нарушенията в храненето и да заостри вниманието на родителя. Той е и лекарят, който може да поговори с детето и ако има съмнения, да го насочи към подходящия специалист. ОПЛ е задължителна част от екипа, проследяващ състоянието на тийнейджъра с хранителен проблем.

А според вас обществото, родителите или медиите оказват по-силно влияние върху хранителните навици на децата в юношеската възраст?

При децата в ранна възраст най-голяма роля имат семейната среда и навиците на храненето у дома. Юношеството от своя страна е много специфичен период – в него тийнейджърът трябва да покаже автономност в избора си (вкл. и на храна, на външен вид, на физическа активност), т.е. да „се заяви” и да се отграничи от родителите си. В тази възраст децата по-скоро се противопоставят на семейния модел на хранене и са под силното влияние на медиите.

Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?

С оглед на моята специалност един от най-сериозните проблеми е липсата на клинични пътеки за нарушенията в храненето. Това са заболявания, които изискват продължително лечение от различни специалисти. Невинаги семействата могат да си позволят да заплащат за проследяване и терапия на децата с хранителни разстройства.

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?

Специалистите ни са добре обучени, но все още не са достатъчно като брой. Интересът към специалността „Хранене и диететика” е голям. Забелязвам, че в последните години лекари с друга специалност и сериозен професионален стаж все по-често търсят възможност да специализират хранене. За мен това е сигнал, че практикуващите колеги осъзнават ролята на диететиката в комплексната терапия на заболяванията.

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

Категорично да! Работата ми носи много предизвикателства и огромна удовлетвореност!

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”

… Ми дава възможност да се самоусъвършенствам, да помагам на хората и да ги уча как да постигат здраве и емоционален комфорт.