Антибиотична политика и използване на антибиотиците в болниците
Откъс от Проект на Национална програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антибиотичната резистентност (2017-2021).
Макар относителният дял на антибиотиците, използвани в болничните заведения да е по-малък, селективният антибиотичен натиск в тях е много по-голям. Анализът, направен в резултат на 10 големи проучвания в болници по целия свят, показва, че 40 до 91% от антибиотиците се предписват неправилно. Общо е становището на българските специалисти е, че и България не прави изключение в това отношение. Устойчивите на антибиотици, и главно полирезистентните щамове, са важни причинители на вътреболнични инфекции, особено сред контингента на имуносупресираните пациенти. Acinetobacter, Pseudomonas u Klebsiella са най-честите полирезистентни причинители в развиващите се страни. Според повечето експерти неправилната антибиотична профилактика на инфекциите в хирургията е отговорна за голяма част от антибиотичната резистентност (АР) в стационара. Назначаването на емпирична антибиотична терапия е друг чест източник за щамове с антибиотична резистентност. Тя трябва да е достатъчно обоснована и да е съобразена с най-вероятните причинители и с локалните данни за резистентността.
В България основните проблеми с АР в болниците са свързани със свръхконсумацията на цефалоспорини от трета генерация (Фиг. 1) и високото ниво на продуцентите на широко-23-спектърните беталактамази. В много болници неправилно провежданата периоперативна профилактика с Сeftriaxone, както и последващата терапия със същия антибиотик води до бърза селекция и разпространение на щамове продуценти на ESBL.
Фиг. 1. Консумация на цефалоспорини трета генерация в болниците за 2014 г. в ЕС. Източник: ECDC ЕSAC-NET.
Ceftriaxon e атрактивен поради ниската си цена, въпреки че на българския пазар на същата цена се предлага и Сefazolin (цефалоспорин от 1-ва генерация), който според всички съвременни препоръки е водещо средство на избор при профилактика, свързана с хирургични интервенции.