Доц. Йорданка Узунова: „Нашите деца заслужават най-доброто“

Доц. Йорданка Узунова завършва медицина в Медицинска академия – София, има и специалност по детски болести. От 2004 г. е в екипа, осъществил всички чернодробни трансплантации на деца у нас под ръководството на проф. Л. Спасов в МБАЛ „Лозенец“. Защитава дисертация на тема „Ранен постоперативен период при деца с чернодробна трансплантация“. Доцент е в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Заместник-декан на факултета е и началник на Клиниката по детски болести в МБАЛ „Лозенец“. Автор е на монографията „Чернодробна трансплантация на деца“, изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“. Автор и съавтор на 80 публикации по медицина в наши и международни издания. Участник в редица национални и международни конференции и конгреси по проблеми на педиатрията. 

Доц. Узунова, разкажете ни повече за Клиниката по педиатрия на МБАЛ „Лозенец”, която оглавявате – колко пациенти преминават годишно, коя е най-честата патология?

Клиниката ни е многопрофилна и се занимава с диагностиката и лечението на широк спектър от заболявания на дихателната, сърдечносъдовата, храносмилателната, отделителната, ендокринната и нервната системи, както и с диспансеризация на някои групи деца. Осигуряваме 24-часова медицинска помощ, като разполагаме с амбулаторни кабинети, вкл. за осъществяване на планови и спешни манипулации. Клиниката е база за обучение на студенти по медицина в рамките на курса по педиатрия, както и за постдипломна специализация.

През стационарната част преминават между 250 и 300 деца годишно, а през кабинетите – около 800 на месец. Най-честата патология, с която се сблъскваме, са респираторните заболявания. Не мога да не спомена, че ние сме част от трансплантационния екип на МБАЛ „Лозенец”. Децата, нуждаещи се от чернодробна трансплантация, се подготвят предоперативно от нас и се наблюдават след трансплантацията в Клиниката в краткосрочен и дългосрочен план.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате?

Както навсякъде, и ние имаме проблеми от различно естество, но за мен най-голямата трудност и изпитание са тежко болните деца, с животозастрашаващи заболявания.

Защо избрахте за тема на този брой микоплазмените инфекции в детската възраст?

Защото това са разпространени и потенциално опасни инфекции, които понякога се разпознават и лекуват късно. С публикациите, представени в този брой, ние помогнахме на себе си, надяваме се да помогнем и на колегите, работещи с деца, да обновим познанието си за микоплазмените инфекции, да ги диагностицираме и лекуваме своевременно.

Много ваши колеги казват, че най-сложното нещо в професията ви е да се постави правилна диагноза. При вас това е още по-тежка задача, защото работите с деца, които невинаги могат да кажат какво точно ги боли. Как се справяте вие в подобни ситуации?

Да, в медицината всичко започва с диагнозата. Банално, но от правилната диагноза може да зависи живота на пациента. Въпреки, че понякога си казваш: „Не ми е дадено да разбера точната диагноза при това дете, но най-важното е то да оздравее!”.

Децата, особено малките, са трудни пациенти, не могат да разберат и да опишат състоянието си, или не искат да го направят. Добрият педиатър задължително е и добър събеседник на децата. Включително и на най-малките. И това се учи цял живот.

Кое е най-важното за един педиатър – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с децата…

Изброихте все важни неща за един педиатър. Лекуването на хора, особено на деца, често е магия. И затова, добрият лекар е огромна ценност във всяко общество. Така е било от древността до днес. Няма „най-важното” за един педиатър, всичко е важно!

Много от вашите колеги сочат като важен проблем в работата си липсата на доверие към тях като лекари. Какво мислите вие по този въпрос?

Разбира се, че доверието в лекаря е много важно. Но създаването и поддържането на доверие е двустранен процес. Така че и лекарите, и пациентите трябва активно да градят това доверие. С развитието на глобалната мрежа достъпът до информация стана светкавичен и тотален. Това, че родителят се е запознал с много медицинска информация, от една страна, е хубаво, но от друга – може да се окаже и опасно. Нека българските майки и бащи не забравят, че лекарят е този, който е подготвян много години да диагностицира заболяването при децата им и да определи начина на лечението, т.е. той е този, който лекува.

Пациентите пък често се оплакват от липсата на добри специалисти, от лошо отношение към тях, от остарялата база в клиниките. Какво е вашето мнение?

Няма държава по света, в която хората да са напълно и масово доволни от здравната си система. И това е нормално, защото живеем в най-развитото в историята на човечеството общество и хората имат право да искат най-доброто за себе си и за децата си. Идеалът е недостижим (това е по дефиниция), но е наше право и задължение да се стремим към него. И ние го правим!

Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?

Грижата за детското здраве е задължение на родителите, държавата и институциите, където сме и ние педиатрите, на обществото като цяло. Във всяка брънка от тази верига има нужда от промени, но в няколко изречения е трудно да бъдат обобщени.

Какво мислите за случващото се около предстоящото изграждане на Националната педиатрична болница?

Дискусиите по въпроса бяха ожесточени. Гражданите и повечето колеги правилно оценяваха предложената сграда в двора на Медицинска академия като негодна за целта: неотговаряща на съвременните изисквания за педиатрична болница и опасна поради дългото замразяване на строежа и неизбежното влошаване на конструктивните му свойства. Последното решение на правителството – да се събори старата сграда и да се изгради съвременна нова сграда, е правилно. Нашите деца заслужават най-доброто и се надявам най-сетне да го получат. Трябва да поздравим всички, които помогнаха този процес да стартира правилно. Трябва отсега нататък да следим и изпълнението.

За какво мечтаете с днешна дата?

В личен план мечтите ми са обикновени: да съм здрава аз и близките ми. По-важно от здравето няма, не е имало и няма да има.  Иначе, професионално си мечтая за повече наука в медицинската практика. И не на последно място, мечтая младите хора да останат в България и да раждат децата си тук.