Лимфоаденопатии в детска възраст

К. Бачовска, МЦ „Детско здраве“

 

Лимфаденопатията (ЛАП)  се дефинира като наличие на лимфни възли с  абнормна консистенция и/или размер. Тя е сериозен диференциално диагностичен проблем в ежедневната педиатрична практика.

Лимфните възли при децата се приемат за увеличени при големина над 1 см в диаметър в шийната област, над 5 мм в кубиталната ямка и над 1.5 см в ингвиналните гънки. При юноши и възрастни за патологични се считат размери над 2.5 см в диаметър.

 

Етиология

1. Инфекции

А. Вируси: аденовируси, парагрип, риновируси, вируси, причиняващи шарки (рубеола, морбили, варицела), EBV, CMV, HIV, херпесни вируси;

Б. Бактерии: стрептококи, стафилококи, Мycobacterium tuberculosae, Corynebacterium diphteriae, Bartonella henselae (причинител на болестта на котешките нокти);

В. Гъбни инфекции;

Г. Протозои – T. Gondii;

Д. Спирохети – Sp. pallida, Borrelia burgdorferi.

2. Aвтоимунни заболявания, васкулити
3. Малигнени заболявания – левкемии, Ходжкинов лимфом, НХЛ, метастатични тумори
4. Болести на хистио- макрофагеалната система, хистиоцитози

 

Класификация и диагностика

Лимфаденопатията може да бъде:

• Локална – уголемяване на лимфни възли в една област;
• Регионарна – ангажиране на лимфните възли в две съседни области;
• Генерализирана – увеличаване на лимфните възли в две или повече несъседни области.

В ежедневната практика около ¾ от ЛАМ са регионарни и е необходимо познаване на областите, които те дренират. Локализацията е от първостепенно значение за диагнозата:

• Горни шийни лимфни възли – най-често при инфекции на ГДП;
• Задни шийни – при ЕБВ инфекция;
• Преаурикуларни – кожни инфекции, хронични конюнктивити;
• Супраклавикуларни – внимание: малигнен процес;
• Аксиларни – фелиноза, постимунизационни реакции;
• Ингвинални – сексуално-трансмисивни инфекции.

Важно е да се подчертае, че някои групи лимфни възли не се палпират нормално като напр. преаурикуларни, долни шийни и супраклавикуларни.

Освен установяването вида на ЛАП (локализирана или генерализирана), както и нейното местоположение, трябва да се имат предвид и  предшестващи ОРЗ, кожни инфекции, имунизации, прием на медикаменти, придружаващи  симптоми (фебрилитет, обриви, изпотяване, ставни болки, консумативен синдром), възрастта на пациента. По статистически данни  80% от биопсиите, извършени при пациенти под 30-годишна възраст, са били бенигнени, докато  60% от биопсиите, извършени при пациенти над 50-годишна възраст, са били поради подлежаща малигненост.

От съществено значение е и продължителността на лимфаденопатията: лимфаденопатия с продължителност над 4 седмици насочва към малигнитет, хронични инфекции или колагенози; лимфаденопатията с по- кратка продължителност има предимно инфекциозна генеза.

Физикалното изследване включва установяване на:

• големината на лимфните възли, болезненост (израз на възпалителен процес и супурация), консистенция – меки, несраснали, с флуктуация (възпалителни); плътни, сраснали с кожата и/или подлежащите тъкани (при малигнени заболявания);
• изследване на областта, дренирана от уголемените лимфни възли за търсене на фокус.

 

Лечение

Конвенционалното лечение се състои основно от антибиотична и имуностимулираща терапия, но задържащите се във времето остатъчни лимфни възли след инфекции и имунизации слабо се повлияват от този тип лечение и представляват тревога за родителите на пациентите.

Клиничната хомеопатия притежава богат набор от медикаменти за повлияване на ЛАП, но трябва да се има предвид, че увеличените лимфни възли са симптом, а не заболяване. Важно е да се направи добра диференциална диагноза и преценка кои ЛАП подлежат на лечение и кои не.

Хомеопатичната терапия е подходяща предимно при реактивни ЛАП, възникнали в хода на вирусни и бактериални инфекции, остатъчни лимфни възли след прекарани инфекции, а също и като комплементарно лечение при бактериални лимфаденити.

Използваните медикаменти трябва да отговарят на характеристиката на аденопатията (консистенция, болезненост, локализация, тенденция към супурация на пациента с хронична ЛАП). При тези пациенти е важно и определянето на т. нар. теренно лечение, което се прави от лекар с квалификация в областта на хомеопатията.

 

Хомеопатични симптоматични медикаменти според локализацията

Сиптоматични медикаменти за реактивни шийни лимфни възли

Baryta carbonica 9СН – хипертрофия и склероза на тонзили и регионални лимфни възли;

Phytolacca decandra 9СН – медикамент с дълбоко действие върху лигавицата на ГДП. Болезнени, чувствителни лимфни възли, влошаващи се от влага и студ. При хронични тонзилити и тонзиларна хипертрофия с регионарен лимфаденит.

Ailanthus glandulosa 9СН – болезнени лимфаденопатии, инфекциозна мононуклеаза.

Bromum 9СН – както всички халогени причинява неболезнени твърдо-еластични лимфни възли; реактивни аденопатии у руси деца, със сини очи, с големи сливици и възможни възпаления на паротидната жлеза.

Mercurius solubilis 9СН – тежки възпалителни процеси със засягане на общото състояние и тенденция към лимфаденопатии.

Cistus сanadensis 9СН – уголемени субмандибуларни лимфни възли, най-често във връзка с кариеси и пулпити, с тенденция към възпаление и супурация

Silicea 9СН – цервикални аденопатии вследствие чести УНГ инфекции.

Calcarea carbonica 9СН – цервико-максиларни аденопатии.

 

Симптоматични медикаменти за мезентериални лимфни възли

Iris tenax 5CH – мезентериален лимфаденит с болки в илеоцекалната област и фебрилитет.

Lapis albus 9CH – аденопатии с еластична консистенция, мезентериален  лимфаденит.

 

Симптоматични медикаменти за шийна, аксиларна и мезентериална ЛАП

Arsenicum iodatum 9СН – малки твърди лимфни възли при слаби, тревожни пациенти, подобряващи се от свеж въздух.

Carbo animalis 5СН – симптоматичен медикамент за индуртивни лимфни възли, които нарастват постепенно, плътни са, без тенденция към супурация.

Iodum 9СН – неболезнени, торпидни, плътни шийни, аксиларни, ингвинални аденопатии.

Calcarea fluorica 9СН – неболезнени, твърди, с голяма давност шийни лимфни възли, но също и бронхиална и мезентериална ЛАП.

Dulcamara 9СН – хипертрофия на шийните, аксиларните и ингвинални лимфни възли, появяващи се внезапно след излагане на влажен студ.

Drosera 9СН – цервикални, мезентериални и особено трахеобронхиални лимфни възли, предизвикващи пристъпи на кашлица поради компресия.

Belladonna 9СН – ефикасно хомеопатично лекарство за увеличение на лимфните възли с тенденция към супурация и съпътстващ лимфангит.

 

Дозировка: 5/9СН, 2-3 пъти по 5 гранули

 

Библиография:

Oski’s pediatrics: Principles and Practice 3 th ed.

Грудев, Д. Угринова, З. Енев, И. Филчев, С. Клинична хомеопатия. 2017.

Демарк, Д. Жуани, Ж. Поатвен, Б. Сен-Жан, И. Фармакология и хомеопатична materia medica.1995.            |

http://www.homeoint.org/seror/thp/deweyglandes.htm

https://ks-gopi.blogspot.bg/2016/06/homoeopathic-remedies-for- swollen-lymph.html

http://www.medecine-integree.com/adenopathies/

https://treatment.hpathy.com/homeo-medicine/homeopathy-glandular-affections/