Как се отрази временното спиране на имунизациите заради Covid-19 върху Националната имунизационна програма? Разговаряме с доц. Любомир Киров
Доц. д-р Любомир Киров завършва медицина в МУ – Пловдив през 1990 г., cлeд кoeтo пocтъпвa нa paбoтa кaтo opдинaтop във Вътpeшнo oтдeлeниe нa бoлницaтa в Пeщepa. От 2000 г. paбoти кaтo общопрактикуващ лекар в гpyпoвa пpaктикa. Имa пpизнaти cпeциaлнocти пo вътpeшни бoлecти, oбщa мeдицинa и здpaвeн мeниджмънт. Пpeз 2012 г. cтaвa дoктop пo мeдицинa и преподава на студенти в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, София.
От 2003 г. до момента е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Вицепрезидент е на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа, зам.-председател е на Българското научно дружество по обща медицина. От 2007 г. е секретар на Международния борд за акредитация и организация на продължаващото медицинско обучение, Франция.
Дoц. Киpoв учacтвa активно в paзpaбoтвaнeтo нa нaциoнaлни пpoгpaми и нopмaтивни дoкyмeнти нa МЗ, a cъщo и в cтaндapтa пo oбщa мeдицинa.
Доц. Киров, в началото на пандемията с Covid-19, имаше период от два месеца, в който имунизациите бяха временно спрени. Как се отрази това върху графика и изобщо върху цялата имунизационна програма?
Имунизации не се извършваха и по време на грипната епидемия, макар че забраната не беше повсеместно и едновременно въведена. Все пак към, нека го наречем, „забранения“ период поради нахлуването на COVID-19 може да добавим и това време, което означава, че практически около три месеца нямаше дейност по ваксинопрофилактика.
Когато времето на преустановяване на ваксинопрофилактиката е кратко – една или две седмици, отлагането е по-лесно преодолимо, но три месеца е много дълъг период и проблемите със забавянето на изпълнението на имунизационния календар в срок са неизбежни. Имаше и много публикации в световен мащаб, свързани с този проблем. У нас нещата се усложняват и от факта, че България има един от най-богатите (като видове ваксини) задължителен имунизационен календар, а да не забравяме и препоръчителните ваксини, осигурени чрез Национални програми, което от своя страна е предимство, с което нашата държава и система на здравеопазване може да се гордее.
Преценката докога може да се отлага в случая е трудна и отговорна, тъй като не става дума за специфични медицински трайни или временни противопоказания, които засягат определен, малък брой деца, а става дума за всички здрави деца, родени през определена година и подлежащи на планова имунизация. Не е необходимо да обяснявам, че продължителното отлагане във времето влиза в конфликт с показанията за прилагането на ваксините и излага на риск от ваксинопредотвратими заболявания хиляди от тях.
Неслучайно ние, ОПЛ, настояхме тази забрана да бъде отменена и заменена от края на май с възможността да поставяме ваксини и да провеждаме детска консултация, макар и в определени дни. Целта беше да се компенсира пропуснатото и да се предотврати опасното понижаване на ваксиналното покритие.
А как повлия това на работата на общопрактикуващите лекари?
Работата по ваксинопрофилактиката от невъзможна при забраната, стана трудна, след като бе разрешена, но при определени условия: коридори, определено време, дезинфекция и др., за които знаем всички.
Ако на един и същи етаж в дадена сграда има няколко практики на ОПЛ, във времето на зеления коридор другите кабинети следва да спрат работа, за да се осигури коридор само за децата, което изключително много затруднява работата на всички, също така да се спазва отстояние поне 1 час за работа с другите пациенти, а проблемите на някои от тях не търпят отлагане. Моето лично мнение е, че тези мерки трябва да се преосмислят, тъй като носенето на предпазни маски, спазването на определено разстояние един от друг и предварителната уговорка на час са повече от достатъчна предпазна мярка и не виждам проблем в разминаването на хора от различни възрасти в коридорите или престоя им на едно място. Всичко това води до допълнително организационно и емоционално натоварване на лекарите и на пациентите, което също трябва да се има предвид.
Имате ли представа дали пропуснатите имунизации вече са наваксани?
Това е процес, който тече в момента и няма как да имам точна информация. Това биха могли да оповестят от МЗ и НЗОК, тъй като обобщената информация за изпълнението на имунизационния календар постъпва там. Със сигурност ще е необходимо време, тъй като например за някои от ваксините се изисква немалък интервал между отделните дози. т.е., започваме по-късно, приключваме по-късно.
Има ли в момента някакъв недостиг на ваксини?
През 2019 г. след промяна в имунизационния календар ТД отпадна и бе разписано, че ще се замени от ДТК. Тази ваксина по неясни причини все още липсва. Заявките от наша страна за тази нея се отказват, няма яснота кога ще е налична, което проваля предвидената в имунизационния календар схема. Подчертавам, че това не е по вина на ОПЛ, но се отразява негативно на работата ни, както и върху превенцията на децата, свързана с ваксинопредотвратими заболявания.
Как смятате, дали в резултат на спирането на имунизациите родителите осъзнаха по-добре значението на ваксините и в момента са по-активни?
За съжаление, в живота разумът трудно надделява над неразумното. Така е и сега. В разговори с колеги останах с впечатление, че ситуацията не е променена. Някои хора могат да бъдат убедени в полезността на нещо само тогава, когато го загубят. Имам предвид здравето, колкото и клиширано да звучи. Надявам се обаче никое дете да не пострада заради глупостта на родителите си, тъй като повечето родители подхождат наистина разумно и отговорно към ваксинопрофилактиката. За съжаление, мерките, които държавата е предвидила срещу неспазването на закона (задължителност на ваксинопрофилактиката), са почти никакви, както и прилагането им. Налице са постоянни опити за прехвърляне на отговорността върху лекарите, които сме по-лесни за санкциониране. Това за мен не е решение на проблем, а бягане от поемане на отговорност от страна на институциите и то по един неособено почтен начин.
Какво е вашето мнение – ако пак се наложи извънредно положение, необходимо ли е имунизациите отново да бъдат временно спрени?
Подчертавам, че това, което казвам, е личното ми мнение. Не, не е необходимо! Мисля, че е достатъчно да се спазват отдавна приетите и познати изисквания за провеждане на имунизация, т.е. детето да бъде клинично здраво (не става дума за заболявания, които са абсолютно противопоказание). Не зная на основание на кой нормативен документ се въвежда ежегодната забрана за профилактични прегледи и имунизации при възрастни и деца по време на грипна епидемия например. Още преди няколко години сме поставили този въпрос и изразили мнение, че една такава мярка е неоправдана. На профилактика и имунизация подлежат здрави, а също така и хора с установени заболявания, освен ако последните не са с абсолютно или временно противопоказание.
