Д-р Борис Стоилов: „Искам хората да са спокойни за здравето на децата си“

Д-р Борис Стоилов завършва Медицински университет – София през 2014 г. В периода 2015-2016 г. работи в сектор „Скрининг и функционална ендокринна диагностика“ в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, а от 2016 г. – в Клиниката по нефрология към същата болница. От 2018 г. специализира детски болести.

Защо решихте да бъдете лекар?

Желанието ми датира още от детските години. Лекарите, при които ме водеха, когато имах нужда, бяха моите герои, спасители. Мечтаех един ден да бъда като тях и да мога да помагам на хората.

В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?

Мисля, че педиатрията избра мен. От първите студентски години имах интереси и опит като доброволец в различни клиники – неврология, вътрешни болести, хирургия и други, но така и не се припознах в нито една от тях. Спомням си, че след семестриалния изпит в пети курс по детски болести моят пръв учител в тази област, проф. Ива Стоева, ме окуражи и мотивира да се запозная по-детайлно с педиатрията и така дойдох в СБАЛДБ. В началото като доброволец, а после като докторант, ординатор и специализант. Никога не съм се съмнявал, че това е моята специалност.

Лично за вас какво е педиатрията?

Сърдечното желание да помогнеш на децата, да се поставиш на мястото на родителя и на детето, да знаеш и можеш много, да оставиш част от душата си в някое дете.

Педиатърът според вас трябва да е…

Човек с голямо сърце и търпение. Легендарните думи на Авицена за лекаря са необходимите качества за един педиатър – поглед на сокол, сърце на лъв, мъдрост на змия и ръка на девойка.

С какви трудности се сблъсквате като специализант?

С тези, с които се сблъскват и колегите с всяка друга специалност. Основните трудности са ниско заплащане и законови неуредици, от които страдаме и ние, и пациентите.

Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млад?

Да – и пациентите, и родителите им. Хората виждат, когато си подготвен и внимателен, но най-вече усещат искреното желание да помогнеш. В някои случаи дори са щастливи да видят, че има и млади лекари, останали в България.

Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?

Липсата на педиатри и тесни специалисти в провинцията, ограничените диагностични възможности дори в големите градове, липсата на информираност на родителите за скрининговите програми, профилактични мерки, ваксини, вредни фактори (като например пасивното тютюнопушене), от които децата трябва да бъдат пазени.

Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?

Искам хората да са спокойни за здравето на децата си. Да не мислят за връзки и контакти при нужда, за пари, за наличност в държавата на животоспасяващи медикаменти. Неща, които са нормални за повечето европейски страни. Нищо повече. Според мен голяма част от населението не е наясно с тези огромни проблеми. Бих искал да информирам колкото се може повече хора, за да се обърне по-голямо обществено внимание.

Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?

Да, разбира се. Трябва обаче да се направи пълноценно функциониращ комплекс с хубава база и организация. Дотогава смятам, че могат да се направят много, и то не грандиозни, а жизнено необходими малки неща в засега съществуващата Детска болница, защото децата имат нужда в момента. Не можем да дадем „пауза“ на болестите за след 5-10 години. Трябва да се помисли в тази насока възможно най-скоро.

Какви са плановете ви, след като завършите?

Да работя и живея със семейството си в България.

За какво мечтаете като млад специалист?

За повече научни изяви и обучения.