Бащата като модел за подражание за храненето и физическата активност на детето

Д. Маринов

докторант в катедра „Хигиена и епидемиология“,

специализант  „Хранене и диететика“,

Факултет обществено здравеопазване, Медицински университет – Варна

Детското затлъстяване е един от най-сериозните проблеми на съвременното обществено здраве [1]. Най-важните фактори, играещи роля в развитието му, са храненето и физическата активност на децата. В тази връзка са определени международни препоръки за консумация на различни храни и двигателна активност на децата. Те съветват за поне 4 порции свежи плодове и зеленчуци и минимум 60 минути интензивно физическо натоварване дневно.

В научната литература е общоприето, че именно родителите имат ключова роля в изграждането на правилните здравословни навици на децата [2, 3]. Повечето проучвания обаче изследват само ролята на майката, а едва 5% представят данни за ролята на бащата. Като вземем под внимание и нарастващото количество доказателства, че именно влиянието и примерът на бащата са важен показател за телесното тегло и риска от затлъстяване при децата, то е явна нуждата да се обърне специално внимание на тази тема [4, 5].

Методи

Проведено е търсене в базите данни на Google Scholar, PubMed и Crossref със следните ключови думи: fathers, fathers influence, role model, fathers support, physical activity, children nutrition, children eating habits. Прегледани са първите 50 предложения, като от тях са отделени 6 проучвания, отговарящи най-точно на зададената тема.

Резултати

Ново проучване от 2019 г., публикувано в Maternal and Child Health Journal, включва 86 деца на възраст 5-7 години и родителите им. Установява се, че над 50% от родителите имат лоши хранителни навици и могат да бъдат класифицирани като нездравословен модел за подражание. Също така 87% от родителите и 43% от децата не влизат в нормите за здравословно тегло, а 90% и от двете групи не покриват препоръките за консумация на плодове и зеленчуци. Статистиката в случая показва, че за родители, които имат здравословно телесно тегло, е 3.7 пъти по-вероятно да имат и деца с тегло в норма, а по отношение на консумация на плодове и зеленчуци – 10 пъти в сравнение с родители, които не спазват препоръките [6].

Друго скорошно проучване установява подобни резултати: болшинството от децата консумират по-малко от 3 порции плодове и зеленчуци дневно, а само 23% покриват препоръките за поне 4 порции. Най-голяма корелация между избора на децата и примера, който родителите дават чрез избора на храни, очаквано се наблюдава по време на вечеря – тогава, когато цялото семейство се храни заедно. Значение има обаче и моделът, който създават родителите чрез избора си на междинни хранения. Децата на родители, които консумират повече плодове по време на междинни закуски, много по-често покриват изискванията за консумация на плодове и зеленчуци [7].

Конкретната роля на бащата за храненето на детето може да бъде дори по-сериозна от тази на майката според едно от проучванията. То стига до заключението, че рискът детето да бъде с наднормено тегло е 4.18 пъти по-голям, ако само бащата е с наднормено тегло и едва 2.52 пъти, ако от двамата родители само майката е с наднормено тегло [4].

Данните за влиянието на физическата активност на бащите спрямо тази на децата им са разнообразни и противоречиви. Едно от проучванията, включващо 2379 девойки на възраст между 9 и 19 години, открива, че от съществено значение за активността на момичетата има тяхното лично възприятие за това колко физически активни са родителите им [8]. Даването на добър пример за физическа активност още от ранна възраст е посочено като фактор, който допринася за запазване на добра физическа активност и през юношеството.

Друго проучване, засягащо по-конкретно мъжете родители, проведено сред 899 бащи и техните деца, също установява положително влияние на физическата активност на бащата върху тази на детето му. Подобна корелация се установява и в индекса на телесна маса (BMI) – мъжете родители с по-нисък BMI по-често имат и деца с BMI (Z-score) в норма [9].

Обобщаващо литературно ревю на наличните до момента данни показва, че няма достатъчно данни, които да подкрепят пряката връзка между физическата активност на родителите и в частност бащата, с тази на детето [11]. Значителни са обаче доказателствата, че подкрепата от страна на родителите, насочена към физическа активност на децата, има водеща роля във физическото им развитие. Тази подкрепа се изразява най-вече в игра с детето, препоръки, улесняване достъпа им до спортни съоръжения и обучение на децата в различни спортове.

Заключение

Въпреки малкия брой проучвания, засягащи специално влиянието на бащата като модел на подражание за здравословно хранене и физическа активност на детето,  данните до момента убедително показват, че влиянието му върху детските навици е съизмеримо с това на майката. Особено важна е ролята му за физическата активност на детето, която може да бъде стимулирана още от ранна възраст чрез съвместни игри, обучение и стимулиране на участието му в различни спортове.

Библиография

1. World Health Organization. Childhood overweight and obesity 2016. Available from: http://www.who.int/dietphysicalactivity/childhood/en/. Accessed 14 Feb 2019.
2. Trost SG, Sallis JF, Pate RR, Freedson PS, Taylor WC, Dowda M. Evaluating a model of parental influence on youth physical activity. Am J Prev Med. 2003;25:277-282. [PubMed] [Google Scholar]
3. Bauman AE, Reis RS, Sallis JF, Wells JC, Loos RJ, Martin BW, Lancet Physical Activity Series Working Group. Correlates of physical activity: why are some people physically active and others not. The lancet. 2012; 380(9838):258- [PubMed] [Google Scholar]
4. Freeman E, Fletcher R, Collins CE, Morgan PJ, Burrows T, Callister R. Preventing and treating childhood obesity: time to target fathers. Int J Obes. 2012. 36(1):12- doi: 10.1038/ijo.2011.198. [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
5. Burke V, Beilin L, Dunbar D. Family lifestyle and parental body mass index as predictors of body mass index in Australian children: a longitudinal study. Int J Obes. 2001. 25(2):147. doi: 10.1038/sj.ijo.0801538. [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
6. Coto, J., Pulgaron, E.R., Graziano, P.A. et al.Parents as Role Models: Associations Between Parent and Young Children’s Weight, Dietary Intake, and Physical Activity in a Minority Sample. Matern Child Health J 23, 943-950. https://doi.org/10.1007/s10995-018-02722-z [PubMed]
7. Draxten M, Fulkerson JA, Friend S, Flattum CF, & Schow R. Parental role modeling of fruits and vegetables at meals and snacks is associated with children’s adequate consumption. Appetite. 2014. 78, 1–7. doi:10.1016/j.appet.2014.02.017 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
8. Madsen KA, McCulloch CE, Crawford PB. Parent Modeling: Perceptions of Parents’ Physical Activity Predict Girls’ Activity throughout Adolescence. J Pediatr. 2009. 154(2):278- ISI:000263228300029. 10.1016/j.jpeds.2008.07.044 [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
9. Latomme J, Huys N, Cardon G, et al. Do physical activity and screen time mediate the association between European fathers’ and their children’s weight status? Cross-sectional data from the Feel4Diabetes-study. Int J Behav Nutr Phys Act. 2019;16(1):100. Published 2019 Nov 4. doi:10.1186/s12966-019-0864-8 [PubMed]
10. Stephanie Schoeppe, Corneel Vandelanotte, Elling Bere, Nanna Lien, Maïté Verloigne, Éva Kovács, Yannis Manios, Mona Bjelland, Frøydis Nordgård Vik, Wendy Van Lippevelde, The influence of parental modelling on children’s physical activity and screen time: Does it differ by gender. European Journal of Public Health, Vol. 27:1, 1 February 2017. 152-157.https://doi.org/10.1093/eurpub/ckw182 [PubMed]
11. Trost, S. G., & Loprinzi, P. D. (2011). Parental Influences on Physical Activity Behavior in Children and Adolescents: A Brief Review. American Journal of Lifestyle Medicine. 2011. 5(2), 171-181. https://doi.org/10.1177/1559827610387236 [CrossRef]