Бащинството и детското здраве, брой 11/2020

Ек. Вълчева

педиатър, докторант и специализант – катедра “Хигиена и епидемиология“, ФОЗ, Медицински университет – Варна

Промените в обществото от 80-те години на миналия век досега, натрупването на множество обективни и субективни предпоставки, проучванията в медицината, социалните и политически науки и интервенции извеждат темата за ролята, участието и влиянието на бащата върху детското развитие на преден план.

Дискусията за бащинството непрекъснато разширява периметрите си.  Обсъждат се ефектите от участието и отговорностите на бащата още от пренаталния период, тяхното дълготрайно и определящо влияние  върху здравето на детето и в зряла възраст – до влиянието на бащинството върху психическото и физическото здраве и благополучие на мъжете. Независимо през чия призма се разглежда бащинството, на преден план винаги се извежда силното и постоянно въздействие на педиатрите и медицинските специалисти. За това допринасят и препоръките за ролята на бащата в двата клинични доклада на Американската академия по педиатрия [1, 2].

Многото количествени и качествени проучвания подобряват концептуализацията за връзката бащинство – детско здраве, независимо от семейния статус, в който тя се изгражда. Сложността на този процес се дължи на различните контекстуално определящи за бащинството фактори, които го позиционират със специфична динамичност и натовареност спрямо майчинството [1, 3, 4, 5, 6].

Едно от съвременните проучвания започва със запомнящата се теза „Днешният баща не е бащата на вашия баща“ [7]. В началото на 20-ти век  за Алфред Адлер възпитателната роля на бащата е в поощрението на активностите, насочени  към развитие на социалните компетентности на детето. В средата на века Ерих Фром определя функциите на бащата: осъществява социален контрол, носител е на изисквания, дисциплина и санкции. Според Маргарет Мийд „бащата е биологична необходимост, но социална случайност“ [8]. В първите две десетилетия на нашия век, благодарение най-вече на медицината, социологията и психологията, наред с класическите роли на бащинството, се описва по-нюансирана картина, понякога и с критична оценка. Въпреки че близо 40% от децата в повечето общества се раждат от несемейни двойки, бащите присъстват в живота на детето в уникалната си роля още от момента на раждане. Те се грижат за него при здраве и болест, участват в домакинската работа, влияят на благосъстоянието на майките. Повишават се собствените им положителни очаквания за участие и роли, различни от тези на майките [1, 7].

Обществените, социално-икономическите  сили, процеси и политики, крос-културните модели, световните и социалните медии, съвременните модели на майчинство – всички те допринасят за формиране на съвременните разбирания и очаквания за бащинство. Социодемографските тенденции през последните години също натоварват дефинициите биологичен, социален и юридически баща с широко многообразие, включвайки и резидентни, нерезидентни, бащи-юноши, бащи-сурогати, бащини фигури. По данни на американско изследване все по-често се  наблюдава семеен феномен, при който родителите имат биологични деца с множество партньори. Почти 1 на 5 бащи на възраст между 15 и 44 години имат деца с повече от 1 партньор. За бащите, част от този модел, определящи са възрастта, образованието, расовата/етническата принадлежност, икономическият статус. За децата обаче тези мултипартньорски отношения обикновено водят до сложни семейни структури с неясни отговорности и намалени ресурси за всяко дете, особено за здраве [1, 2]. Неясни са и последствията от тази съвременна родителска полигамия за здравето на детето, когато самото то вече е в репродуктивна възраст.

Нарастващото многообразие в семейната структура с бащината роля в нея и разпространението на извънбрачното раждане на дете са силно повлияни  и мотивирани от опита и връзката на бащата с родителите си, най-вече с бащата. Според Бийтън и Дохърти в група от бъдещи бащи най-ангажирано е отношението към бащинството на мъжете били или в много близки, или в много далечни отношения със собствените си бащи. Те установяват, че качеството на връзката баща-дядо при бъдещи бащи предсказва отношението на бащата през следващите 6-12 месеца след раждането на детето [9].

Изследванията доказват положителен директен и индиректен принос за здравето и благополучието на децата още пренатално на  бащите, които се включват в различни форми на обучение. Бащите, подкрепящи бременните си партньорки, често развиват синдром на Couvade с типичните за него безсъние, сутрешно гадене, неспокойство, промени на хормоналните нива и наддаване на тегло в синхрон с това на  жената. Активното пренатално ангажиране на бащата е свързано с намален риск от недоносеност и детска смъртност, а пребиваването му по време на раждане прогнозира ангажираност към детето до навършване на 5-годишна възраст [1].

В контекста на значимостта на първите 1 000 дни за ранното детско развитие и грижата за детето чрез храна, игра и любов, бащата е по-вероятно да е партньор на играта на подрастващото дете. Бащината игра е по-стимулираща, енергична и възбуждаща за бебето. Различават се основно пет категории  стимулиращи бащини игри, вариращи по продължителност и сложност и корелиращи положително с когнитивното, психическото и физическото развитие на децата [10].

Проучвания показват, че връзката баща-дете намалява вероятността за рисково поведение и е предиктор за  по-малкото депресивни симптоми на подрастващите и от двата пола. Ангажираността на бащата се свързва с подобрено когнитивно развитие и с намаляване на поведенческите проблеми при подрастващите момчета, психологическите проблеми при подрастващите момичета и юношеската престъпност. Изграждането на връзката баща-дъщеря води до: намалени рискове от ранен пубертет, сексуален опит и бременност; повишена социална отзивчивост и независимост; развитие на ролята на половете извън стереотипите [1].

Значима е ролята на бащите в етиологията, превенцията и лечението на детската тревожност [11]. Връзката поведение на бащите – детска психопатология се обуславя от връзките в семейната структура и отсъствието на биологичния баща, от модела на бащино родителстване и наличието на психопатология при самия баща [12]

Да станеш и бъдеш баща е изключително трансформиращо преживяване за физическото, психическото здраве и благополучие на мъжете. То може да има предсказуеми или не, положителни или отрицателни последици както за него, така и за детето, майката, околните. Връзката баща-дете може да се разглежда и като възможност детето да мотивира бащата за по-здравословен начин на живот и да облагодетелства неговото здраве.

Педиатрите често са първите членове на здравния екип, които срещат, приемат и ангажират бащите в новата им роля. Те са с определящо значение както за промяна на стереотипите за бащинството, така и за концептуализацията на грижите за детето и семейството. От всички медицински специалисти педиатрите имат най-голямата възможност  да подкрепят  и  затвърждават ролята на бащата в дългосрочна перспектива. Изследванията показват, че много от бащите са готови за  положителни взаимодействия и практики с медицинските специалисти, а клиницистите могат да учат мъжете на роли със значим принос в полза на здравето и благополучието на техните деца [1].

За тази цел през 2016 г. Американската академия по педиатрия публикува 14 правила на педиатричната експертиза относно възможностите за включване на бащите в текущи грижи за детето, които в обобщен вид са [1]:

1) Насърчавайте бащата да присъства на всички прегледи/консултации на детето като при разговора се обръщате директно за неговото активно  мнение, така  както и към майката.

2) Проучете връзката на бащата с другия родител (брак, живеят заедно или не и т.н.), културните традиции и лични убеждения за ролята му в грижата за детето. Преценете разликите в родителските убеждения и помогнете на родителите да преговарят при необходимост.

3) Може да сте медиатори при различно родителско мнение по важни за детското здраве и безопасност въпроси – препоръчително е  да се срещате с двамата родители заедно.

4) Подчертавайте, че децата приемат бащите си за модели на подражание и използвайте това, за да насърчите употребата на предпазни колани, велосипедни  каски и въздържанието от тютюн, алкохол и други вещества.

5) Бащите, също като майките, се нуждаят от скрининг за перинатална депресия – използвайте инструментите EPDS; EPDS-P; GMDS; CES-D; PHQ-9 и, при необходимост, насочвайте към тесен специалист.

6) Оценявайте необходимостта за своевременни имунизации на родителите, вкл. тези на бащите за коклюш и грип.

7) Подчертавайте уникалната роля на бащите във формирането на модела за физическа активност и активна игра на децата.

8) Информирайте се за нуклеарното/разширеното семейство – здравен статус, роли, културни вярвания за бащинството и роли на мъжете в семействата, с кого и къде живее детето. В случаи на повече от двама родители, насърчавайте всички да общуват с педиатъра.

9) Информирайте бащите за подходящи обучения и ги насърчавайте да поемат някои роли още  в началото на грижите за детето, вкл. оставане с него насаме.

10) Информирайте открито бащата и семейството за всички промени в индивидуалния и на двойката режим, вкл. сън, умора, интимност.

11) Обучавайте бащите за значимостта и практичността на кърменето и в други рутинни задачи, свързани с храненето и хигиената на детето.

12) Обсъждайте адаптирането на двойката към родителството на всяко дете като подчертавате важността на партньорските отношения във връзката.

13) Идентифицирайте и обсъждайте нормативно-правните документи, позволяващи използването на отпуски за бащинство, болнични и гъвкаво работно време.

14) Обсъждайте медицинските процедури (диагностични и терапевтични) и информираното съгласие за  тях, при възможност и с двамата родители, дори и да не се изисква от закона.

В заключение

Уникален, динамичен и незаменим е приносът на бащите в грижите за децата и семействата, но все още не са достатъчни програмите, обхващащи и насърчаващи бащинството от пренаталния период до зряла възраст. Педиатрите са медицинските специалисти с най-големи възможности за повлияване на разбирането за значимостта на бащата за детското здраве и развитие. Насърчаването на качествените и количествените положителни взаимоотношения баща-дете през целия живот е в пряка връзка със семейния и крос-културен модел, междупоколенческите и общностните връзки. Това  води до иновативни подходи в подкрепа на бащите като все по-надежден източник на грижа за детето. Връзката баща-дете е важна както за настоящото, така и за бъдещите поколения бащи и деца. Тя зависи от нашите лични, професионални и институционални практики,  изисква разбиране за същността и значението ѝ, ясен ангажимент и план за действие, които могат да са основа на единен синергетичен модел.

Библиография:

1. Yogman M., Craig F. Garfield and COMMITTEE ON PSYCHOSOCIAL ASPECTS OF CHILD AND FAMILY HEALTH. Fathers’ Roles in the Care and Development of Their Children: The Role of Pediatricians. Pediatrics July 2016, 138 (1) e20161128; DOI: https://doi.org/10.1542/peds.2016-1128
2. Jessee V., Adamsons K. Father Involvement and Father-Child Relationship Quality: An Intergenerational Perspective. Parent Sci Pract. 2018; 18(1): 28–44. doi: 10.1080/15295192.2018.1405700
3. Cabrera N.J., Tamis-LeMonda C.S. Handbook of Father Involvement: MultidisciplinaryPerspectives,SecondEdition,https://books.google.bg/books?hl=bg&lr=&id=XxabFyPtg8C&oi=fnd&pg=PA119&dq=father+child+relationship&ots=3mnde1WWkw&sig=t3R6QUTNfZpNjOIIjn2b2nbhcbE&redir_esc=y#v=onepage&q=father%20child%20relationship&f=false
4. Pleck JH. Paternal involvement:  Revised conceptualization and theoretical linkages with child outcomes.  In: Lamb ME, editor. The role of the father in child development. 5th ed. New York: Wiley; 2010. [Google Scholar]
5. Lamb ME, Tamis-LeMonda CS. The role of the father: An introduction. In: Lamb M, editor. The role of the father in child development. 4th ed. New York: Wiley; 2004. [Google Scholar]
6. Brown G. L., Mangelsdorf S. C., Cynthia Neff C. Father Involvement, Paternal Sensitivity, and Father-Child Attachment Security in the First Three Years. J Fam Psychol. 2012 Jun; 26(3): 421–430. doi: 10.1037/a0027836
7. Garfield C. F. Supporting Fatherhood Before and After It Happens. Pediatrics February 2015, 135 (2) e528-e530; DOI: https://doi.org/10.1542/peds.2014-3747
8. Мид М. Культура и мир детства. Избранные произведения.Пep. с англ. и коммент. Ю. А. Асеева. Сост. и послесловие И. С. Кона.,V, М.: Наука,1988.

9. Beaton J, Doherty W. Fathers’ family of origin relationships and attitudes about father involvement from pregnancy through first year postpartum. Fathering. 2007;5:236–245. doi: 10.3149/fth.0503.236. [CrossRef] [Google Scholar]
10. StGeorge J.M., Wroe J.K., Cashin M.E. The concept and measurement of fathers’ stimulating play: a review. Attach Hum Dev. 2018 Dec;20(6):634-658. doi: 10.1080/14616734.2018.1465106. Epub 2018 Apr 30.
11. Bögels S., Phares V. Fathers’ role in the etiology, prevention and treatment of child anxiety: a review and new model. Clin Psychol Rev. 2008 Apr;28(4):539-58. Epub 2007 Jul 27.
12. Flouri E. Fathering and adolescents’ psychological adjustment: the role of fathers’ involvement, residence and biology status. Child Care Health Dev. 2008 Mar;34(2):152-61. doi: 10.1111/j.1365-2214.2007.00752.x