Интимният живот в семейството след раждането на дете през погледа на бащата

Д. Димитрова

доктор по психология, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“, филиал Велико Търново

Преходът към родителство представлява критичен период за психическото и физическото здраве на индивида и сериозно изпитание за семейните отношения. Дефинира се като „начало на преход, започващ с решението на двойката да забременее, и продължаващ, докато детето стигне възраст 2-3 години” [6]. Кризата при раждането на първото дете води до възникването на нови роли. Сега мъжът не е само съпруг, а се превръща в баща. Жената-съпруга пък трябва да влезе в ролята на майка. Семейството претърпява естествен цикъл на дезорганизация и реорганизация в опит да постигне желаното ниво на равновесие. Отношенията в двойката по време на този преход са крехки, тъй като те трябва да се научат да се адаптират към физическите, психологическите, емоционалните и релационните промени, които настъпват. Описани са следните 4 типа проблеми, с които се сблъскват двойките по време на приспособяването си към родителството:

• физическо бреме, свързано с грижите за бебето;
• напрежение в отношенията между съпрузите;
• емоционално напрежение, свързано със съмнения в родителската компетентност;
• ограничения в личния живот.

Родителите най-често заявяват, че най-тревожният аспект на грижите за бебето е справянето с плача, който е средно 2 часа на ден (или повече) при 20% от децата, които са диагностицирани с колики. Това обикновено продължава до 3-месечна възраст. Не трябва да се забравя, че недоспиването и стресът могат да бъдат отключващ фактор за следродилна депресия, намалено либидо и неглижиране на потребностите на другите членове на семейството.

Проучване от 2016 г. констатира, че ставащите за първи път бащи няма към кого да се обърнат за емоционална подкрепа и от своя страна не могат да подкрепят своите партньорки. Независимо от разнообразието на източниците на информация (пренатални курсове, книги, телевизия, интернет, семейство и приятели), мъжете все още смятат, че „няма към кого да се обърнат за помощ“ [3]. Онова, което също допринася за влошаване на удовлетвореността от връзките в двойката, е фактът, че грижата за бебето добавя около 35 часа допълнителна работа на седмица в семейството. Независимо от професионалния си статут, жените извършват два до три пъти повече от тази работа, отколкото мъжете.

Превръщането на мъжа в баща се явява централна задача на развитието в периода на зрялост и е един от критериите за достигане на това развитие. „Да станеш баща” и „да бъдеш баща”, не е едно и също и не е автоматично свързано с раждането на дете. Много мъже трудно могат да си представят, че ще бъдат включени в ежедневната и упорита работа по грижата за децата. Върху изявата на мъжа като родител могат да повлияят много фактори, изхождащи от средата, от собственото му семейство или от личностовите му особености. От друга страна, от голямо значение е качеството на връзката в диадата съпруг-съпруга; влиянието на партньорката върху превръщането на мъжа в баща; полът и възрастта на детето, както и неговите психоемоционални особености. В книгата си „XY на мъжката идентичност” Елизабет Бадентер пише, че бащите, които са по-активни в грижите за децата, са по-щастливи от онези, които стоят настрана [1].

Интензивните и денонощни грижи за детето неминуемо променят интимността във взаимоотношенията. В проучване от 2016 г. двойки посочват, че все още се обичат, но времето, прекарано заедно, намалява и комуникацията между тях се влошава. В периода след раждането почти всички жени съобщават за дискомфорт или болка в първоначалния си опит за сексуален контакт. Това, в комбинация с умората, води до спад в сексуалните отношения: 50% от жените и 20% от мъжете съобщават за намалена сексуална реакция от 6 до 12 месеца след раждането на детето, а една трета от двойките съобщават за продължаващи сексуални проблеми 3-4 години след раждането [3]. В австралийско проучване от 2002 г. е установено, че на 4-ия месец след раждането 84% от двойките съобщават за намалена честота на половия акт. Шест месеца след раждането жените продължават да съобщават за значителен спад на сексуалното желание, честотата на сношенията и сексуалното удовлетворение в сравнение с нивата им преди зачеването [4]. Наше проучване от 2019 г. сред 110 мъже, на средна възраст 31.8 год., които са станали бащи за първи път през периода декември 2018 – август 2019 г., показва, че най-критични за интимните отношения в двойката са първите три месеца след раждането. 53 от тях (48%) отговарят, че сексуалните отношения са се влошили и само 22 (20%), че интимността е станала по-удовлетворяваща. Не толкова категорични и разочаровани са жените. 42 от тях (38%) са на мнение, че сексуалните отношения са се влошили, а 19% твърдят, че сексът е станал по-добър.

Мъжете са посочили следните причини за влошаване на интимността:

• умора (заради безсънието и увеличените ангажименти, свързани с бебето);
• нежеланието на партньорката;
• трудното възстановяване на партньорката след раждането и усложнения в следродовия период;
• възникнали разногласия/конфликти.

В заключение

В днешно време преходът към родителство е нелесен и изпълнен с предизвикателства период. Данните сочат, че само 10% от двойките показват повишаване на удовлетвореността от връзката след раждането – твърде нисък дял, който заслужава специално внимание и прицелна интервенция. Когато родителите имат удовлетворяващи, нискоконфликтни взаимоотношения, те показват по-висока родителска компетентност и чувствителност. Според Брайън Дос удовлетворението от родителската връзка започва да се възстановява, когато детето е на около седем години [5]. Двойките, които са запознати и приемат многото промени, които съпътстват родителството, могат да избегнат ненужното семейно напрежение [2]. Липсата на насоки за успешно родителство в нашето общество води до това, че нито един пол не е адекватно подготвен за това предизвикателство.

Библиография

1. Бадентер, Е. XY на мъжката идентичност. Изд. Колибри. 2002.
2. Belsky, J. Transition to parenthood. Medical Aspects of Human Sexuality, 20(9). 1986.
3. E Afua, I Hallström. First-time parents’ prenatal needs for early parenthood preparation-A systematic review and meta-synthesis of qualitative literature. Midwifery.. Vol. 39, 2016.
4. De Judicibus Margaret A. Psychological factors and the sexuality of pregnant and postpartum women. The Journal of Sex Research, Vol. 39, 2002.

5. Doss B, Rhoades G. The transition to parenthood: impact on couples’ romantic relationships. Current Opinion in Psychology. Vol. 13, 2017.
6. Polomeno, V. Why is love so important in childbirth education. Intertional Journal of Childbirth Education, 21. 2006.