Проф. Теодора Димитрова: „Забелязват се нови тенденции и промени в модела и ролите в съвременното семейство“

Проф. д-р Теодора Димитрова, д.м., завършва медицина в МУ – Варна през 1998 г. и здравен мениджмънт през 2016 г. От 2004 г. е асистент в катедра „Хигиена“ на МУ – Варна. Има придобити специалности по трудова медицина (2006) и по хигиена на детско-юношеската възраст (2019). През 2010 г. защитава дисертационен труд на тема „Условия на труд и атмосферни замърсители като рисков фактор за остър миокарден инфаркт”. През 2012 г. придобива академичната длъжност „доцент“ и е избрана за ръководител на Катедрата по хигиена и епидемиология, а от 2018 г. е професор в същата катедра.

Автор е на монографията „Морска трудова медицина. Психо-физиологични и организационни фактори при работа на море. Експертиза на медицинска годност на морските лица“ (2018) и на над 80 научни публикации. Основните й научни разработки са в областта на трудовата медицина, качеството на атмосферния въздух, храненето и профилактиката на заболяванията в детска възраст.

Член е на престижни научни дружества – International Maritime Health Association (IMHA), Европейска асоциация по обществено здраве, Български научни дружества по трудова медицина, хранене и диететика, обществено здравеопазване. Рецензент е на списания Scripta Scientifica Salutis Publicae, Follia Medica, Scripta Scientifica Medica, Scripta Scientifica Pharmaceutica и др.

Преподава на студенти по медицина, дентална медицина, фармация, здравен мениджмънт, медицински сестри, акушерки, специалностите на Медицински колеж и др. Научен ръководител e на докторанти и дипломанти.

Проф. Димитрова, за трета година Катедрата, ръководена от вас, е инициатор на научнопрактическата конференция „Детето като пациент“. Как се стигна до идеята за този форум?

Идеята за провеждането на научнопрактическата конференция „Детето като пациент“ стартира през учебната 2016/2017 г. като една от многобройните инициативи за отбелязване на 55-годишния юбилей на МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. От самото начало досега организатори са Катедрата по хигиена и епидемиология – Факултет обществено здравеопазване, и филиалът на университета ни във Велико Търново. Във всички издания на конференцията акцент е съвременният интердисциплинарен подход към детето по даден значим, но недостатъчно обсъждан проблем, рефлектиращ върху детското здраве. Затова всяка година избираме една конкретна подтема, която да е във фокуса на вниманието ни. Амбицията ни е специалистите от различни области – лектори и участници в конференцията, взаимно да търсят, провокират и разкриват съвременните гледни точки, да се намира симбиозата между наука и практика, да се разпознават симптомите и клиничните изяви, да се познават алгоритмите за всекидневната практика за лечение и превенция, в центъра на които винаги е детето.

Какъв е интересът на аудиторията към този подход и избираните досега теми?

Първата научнопрактическа конференция „Детето като пациент“ беше посветена на психосоматиката в детска възраст, а втората на отговорното и липсващото родителство в нашата практика. Радвахме са на интереса на широк кръг от специалисти, близо 300 – медици с различни специалности и професионална квалификация, психолози, педагози, логопеди, социални работници, студенти и докторанти от различни висши училища, неправителствени и частни организации в страната. През 2018 г. организирахме при огромен интерес и с участието на френски гост-лектори научнопрактическата конференция „Зеленият двор в полето на родителството и ранното детско развитие. Интелектуалното наследство на Франсоаз Долто“ – в контекста на педиатричното, психоаналитичното и педагогическо знание за детето. Тя беше първото стартово събитие, с което представихме пред специалисти и общественост проекта на катедрата ни „Зеленият морски двор на Варна“ – пространство за ранна социализация и превенция на деца от 0 до 3 години. В конференцията взеха участие над 200 участници от 12 града…

При организирането на научните ни изяви винаги работим с партньори и съмишленици в областта на общественото и детското здраве. Сътрудничеството в последните години със списание „Практическа педиатрия“ и Университетската интернет и цифрова ефирна телевизия на МУ – Варна са един от най-добрите примери за еднопосочност на усилията, разширяване на аудиторията на специалистите, до които достигаме, и получаване на информация от достоверен източник.

Каква е темата на конференцията през 2020 г. и защо избрахте точно нея?

Темата на конференция е „Детето като пациент. Бащинството“. Темите  избираме, като анализираме актуалните тенденции в световен план и в  научноизследователската дейност на университета и отчитаме тяхната популярност и значимост за различните специалисти, работещи с деца. Подкрепа за избора ни са и препоръките, споделените идеи, оценката и предложенията, които получаваме от обратната връзка с участниците в събитията, организирани от Катедрата.

Темата за бащинството е една от развиващите се теми у нас след успешното стартиране на кампанията „Да бъдеш баща“ през 2013 г. от Асоциация Родители. За нас е емблематично, че именно с тях си партнираме в тазгодишната конференция. В последните 20 години се забелязват нови тенденции и промени в модела и ролите в съвременното семейство, включващи увеличаване броя на самотните родители, еднополовите двойки и т.н. Компетентността и отговорността на бащата като родител – рутинна при здраве и болест на детето, нивото му на образованост, активното му участие в социализацията на детето излизат все повече на преден план пред неговата традиционна биологична, социална, икономическа роля в семейството. Благодарение на многообразната учебна и професионална практика на специалистите от Катедрата и множеството проекти, по които работим, имаме ярки потвърждения в ежедневието за значимостта на тези въпроси – от децата и семействата, посещаващи „Зеленият морски двор на Варна“, до хилядите студенти – български и чуждестранни, преминаващи ежегодно обучение при нас. С всичко това е съобразен и изборът на осемте лекторски теми за конференцията. Ще разгледаме ролята на бащата и бащинството през погледа на педиатрията, превантивната медицина, социологията, психологията, правото, хомеопатията и психоанализата.

Проф. Димитрова, вие сте най-младият специалист в страната по хигиена на детско-юношеската възраст (ХДЮВ). Какво ви привлече в тази, като че ли „отмираща“ специалност?

През последните години наистина се наблюдава занижен интерес към неклиничните специалности в превантивната медицина, включително и към ХДЮВ. Този отлив от специалността е свързан с промените в здравната ни система, довели до масовото отпадане на училищните лекари – това се отрази пряко и негативно върху актуализирането или изготвянето на национални стандарти и програми за превенция на детското здраве. Сега ХДЮВ се изучава най-вече във висши училища с медицински, педагогически и социални специалности. Макар че живеем в технологично време, все още не са достатъчно проучени взаимодействията на детския организъм с околната среда, необходими са нови хигиенни норми, изисквания, профилактични мерки, съобразени с динамиката на процесите през 21-ви век. Като специалист и родител съм твърдо убедена, че ХДЮВ  като наука дава комплексен отговор на голяма част от въпросите, свързани с хармоничното детско развитие и благоденствие. Колегите от Катедрата също подкрепят тази гледна точка и в момента от 10 следдипломни обучения, организирани от Катедрата ни  – 7 от тях са свързани с  превенция на  детското здраве. За последните 8 години 20  нови специализанти, от които 4 по хигиена на детско-юношеската възраст… От 2014 г. досега са зачислени 24 докторанти, като 10 от тях работят по проблеми на детско-юношеската възраст – хранене, физическа активност, ергономия, ранно детско развитие, нервно-психическо състояние и качество на живот. Фактът, че Катедрата ни е част от Факултета по обществено здравеопазване ни дава основание, освен пряката учебна работа, да обмисляме и разработваме обучения и дейности, насочени към обществото. Във всички направления работим с твърдата убеденост, че личната и професионална информираност, знание и образованост са в основата на промоцията и превенцията на детското здраве.