Д-р Цветелина Великова: „Неконтролираното лечение на COVID-19 с антибиотици ще тласне резистентността на бактериите към неподозирани върхове“

Срещнахме се с д-р Цветелина Великова, специалист по клинична имунология в УБ “Лозенец”, София, и асистент в МФ – СУ “Св. Климент Охридски”, за да поговорим за използването на антибиотици и глобалната заплаха от антибиотична резистентност.

По данни на Европейската сметна палата всяка година в Европейския съюз умират 33 000 души поради инфекции, причинени от резистентни на антибиотиците бактерии… Как бихте коментирали това, коя е основната причина, за да се стигне дотук?

Данните са обезпокоителни и сериозни, а причините, които са коментират – няколко. За последните десетина години заболеваемостта от инфекции с бактерии като Acinetobacter spp, Enterococcus faecalis и Enterococcus faecium, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginos, S. aureus (MRSA) и Streptococcus pneumoniae се е увеличила многократно.

Всъщност, карбапенемите и колистин са последната възможност за лечение на инфекции с резистентни бактерии. Когато микробите станат устойчиви и на тях, лечението е изключително затруднено, а в редица случаи – невъзможно.  Нещо повече – смъртността от инфекции, свързана с резистентни бактерии, стремглаво се покачва. Голям дял на заболеваемостта в Европа се дължи и на вътреболничните инфекции с такива щамове.

Към 6-те основни причини за увеличаващата се резистентност на бактериите са:

• прекомерно предписване на антибиотици;
• пациенти, които не завършват целия антибиотичен курс;
• прекомерна употреба на антибиотици в животновъдството и рибовъдството;
• лош контрол на инфекциите в здравните заведения;
• лоша хигиена и санитарни условия;
• липса на открити нови антибиотици.

Злоупотребата с антибиотици се случва и когато на човек е предписан неподходящ антибиотик, неправилна доза или прием за недостатъчно време.

Неконтролирана употреба на антибиотици в момента във връзка с лечението на COVID-19 ще тласне резистентността на бактериите към неподозирани върхове.

Кога и как трябва да се използват антибиотици?

Антибиотиците са необходими само за лечение на инфекции, причинени от бактерии, като например скарлатина, коклюш, инфекции на отделителната система. Разчитаме на антибиотиците за лечението на сериозни, животозастрашаващи състояния като пневмония и сепсис, както и при хора, които са изложени на висок риск от развитие на инфекции – след операция, краен стадий на бъбречно заболяване, диабет, пациенти на химиотерапия, пациенти с имунодефицити и други.

Антибиотиците не действат върху вируси, като например тези, които причиняват „настинка“, грип, бронхит или хрема, дори ако секретите са гъсти, жълти или зелени.

В други случаи при бактериални инфекции, не се препоръчва употребата на антибиотици, защото проучванията не показват подобряване на състоянието – например при някои инфекции на синусите, ушите, при диария или повръщане.

Антибиотиците могат да спасят живота на пациента, ако той се нуждае от антибиотици и ако ползите надвишават рисковете от странични ефекти и антибиотична резистентност. Когато антибиотиците не са необходими, те не само няма да помогнат, но водят и до нежелани реакции. Например, не всеки знае, че азитромицин може да причини потенциално фатална аритмия при хора с подлежащи сърдечни проблеми.

Какъв е правилният подход за използване на антибиотици?

Правилният подход изисква да се направи микробиологично изследване, преди да се предпише антибиотик. Към това изследване е добре да има и антибиограма, която подсказва кои антибиотици се използват за лечение на бактериите и какъв процент шанс имат да работят при дадената инфекция. Понякога при изписване на антибиотик е важно да се гледа и географския регион и данните за честотата на резистентност на някои бактерии към антибиотици в него. Разбира се, в редки случи при животозастрашаващи състояния може да се започне емпирично антибиотично лечение, без да се чака резултата от микробиологичното изследване.

Към изброените задълженията на лекаря, пациентът и/или родителите му (ако е дете) също имат свои отговорности:

• да се следват указанията на лекаря, ако е предписан антибиотик;
• да се взема точно, както е предписано;
• да не се спира употребата преди указаното време, дори ако пациентът се чувства по-добре;
• да не се използват стари антибиотици за нова инфекция;
• да не се споделят антибиотиците с останалите членове на семейството или приятели.

Важно е също така да не се изписват антибиотици за „успокоение“ на пациента или родителите на детето. Антибиотиците няма да помогнат във всеки случай, затова и лекарите не бива да бъдат притискани да изписват антибиотици.

Кои бактерии са най-резистентни към момента в България и по света?

Постоянно се споделят данни за мултирезистентни Acinetobacter spp, устойчиви на ванкомицин Enterococcus faecalis и Enterococcus faecium, устойчиви на колистин, карбапенем-резистентни или към трето поколение цефалоспорин Escherichia coli, устойчиви на колистин, карбапенем-резистентни или към трето поколение цефалоспорин Klebsiella pneumoniae, мултирезистентен Pseudomonas aeruginos, метицилин-резистентен S. aureus (MRSA), устойчиви на пеницилин и макролиди Streptococcus pneumoniae, Clostridium deficile, N. gonorrhoeae, резистентни на „коктейлно“ лечение M. tuberculosis и др.

Как можем да се преборим с антибиотичната резистентност?

Това е един от проблемите на медицината днес. Смята се, че резистентността не може да бъде преборена, но се цели нейното намаляване или спиране на увеличението.

А контрол може да се окаже чрез:

• надзор и наука – по-ефективно проследяване и профилактика на вътреболничните инфекции и на тези, предавани с храна и вода; контрол над туберкулозата;
• подобрена употреба на антибиотици – за да се гарантира, че антибиотиците са на разположение да лекуват хората при животозастрашаващи инфекции или сепсис;
• насърчаване на иновациите за стратегии за борба с резистентността, създаване на нови антибиотици и подобрена диагностика на бактериалните заболявания;
• научноизследователска и развойна дейност – споделяне на изолати, с които да се разработват нови медикаменти; публично оповестяване на данните за устойчиви на антибиотици микроби, за да се стимулират иновациите в индустрията.

Какво е бъдещето на борбата с резистентните бактерии?

Целта е числото на починали от инфекции, причинени от резистентни щамове, да бъде намалено. Това може да стане  чрез подходящи мерки за профилактика и контрол над инфекциозните заболявания, както и чрез правилна употреба на антибиотици в здравните заведения и амбулаторно. Много важно за насърчаване на отговорната употреба на антибиотици е да се повишава следдипломната квалификация на лекарите по отношение на антибиотици и резистентност, пациентите да бъдат достатъчно добре информирани по въпроса от лекуващите лекари и образователни кампании.