Автор: Практическа Педиатрия

Хемангиомите са най-често срещаните доброкачествени тумори при деца на възраст до 1 година, като засягат приблизително 4-5 до 10% от родените в нормална гестационна възраст и до 30% от недоносените кърмачета [1, 2, 3]. Характеризират се с три добре отграничени фази на развитие с различни клинични характеристики: бърза пролиферативна фаза, фаза на стабилно състояние и бавна спонтанна регресия. Хемангиомите обикновено се появяват в първите дни или седмици след раждането и до 9-тата година, като при около 90% от пациентите претърпяват обратно развитие.

5 въпроса за предизвикателствата на епилепсията в детската възраст и верните отговори

Системно антиепилептично лечение се започва по правило, когато се постави диагноза епилепсия. По определение това е при наблюдавани два непровокирани епилептични пристъпа, случващи се в период по-голям от 24 часа или при един ЕП, но при наличие на висок риск за рецидив, или при диагностициран епилептичен синдром. Висок риск има, когато пристъпът е фокален, продължителен, налична е епилептиформена пароксизмална активност в ЕЕГ и/или са установени структурни мозъчни промени.

Разпознаването и диагностицирането на метаболитно заболяване при пациенти с епилепсия е от съществено значение, тъй като в някои случаи съществува специфично лечение, което подобрява клиничните прояви. Точната диагноза е важна и по отношение на избора на антиепилептичен медикамент: известно е, че лекарства като Валпроат могат да влошат пристъпите при деца с митохондрилани заболявания, GLUT-1 дефицит и други.

Трябва да имаме предвид, че пандемията на COVID-19 оказва и ще продължи да има значително влияние върху начина на предоставяне на грижи за епилепсия. Различни фактори около епилепсията могат да бъдат повлияни от COVID-19 и поради това грижите за пациенти с епилепсия в ерата на COVID-19 трябва да вземат предвид тези фактори.

Проф. Иван Литвиненко завършва медицина през 1984 г. в МУ – София. Започва работа като ординатор в Санаториума за деца с ДЦП – Момин проход, но скоро след това става участъков педиатър в гр. Костенец. През 1986 г. постъпва като асистент по педиатрия в тогавашния Научен институт по педиатрия, сега СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“ – София.