Автор: Практическа Педиатрия

ТЕМА НА БРОЯ: ХРАНИТЕЛНА АЛЕРГИЯ
ГОСТ РЕДАКТОР: Проф. д-р Миглена Георгиева дм

СЪДЪРЖАНИЕ
ТЕМА НА БРОЯ: Туберкулозата
Гост редактор: Доц. Елена Н. Паскалева-Георгиева
Борбата с туберкулозата – бягане на дълго разстояние

Спешно трябва да наваксаме 10 години забавени реформи в здравния сектор, включително за младите лекари, за които до сега не беше улеснен достъпът и увеличен броят на специализантите. Това заяви адв. Свилена Димитрова, председател на Управителния съвет на Българска болнична асоциация, по време на 9-ти Национален Фарма форум NextGen Health – новата реалност, организиран от списание “Мениджър”. По думите й пандемията показа, че секторът е устоял, но е необходимо да използваме ефективно поуките, за да имаме ясен план в случай на следваща здравна криза.

Проф. Радка Аргирова е сред най-изтъкнатите български учени в областта на вирусологията. Мнозина свързват името ѝ с внасянето на вируса на СПИН у нас за целите на медицинските изследвания. През 1969 г. проф. Аргирова завършва медицина в Медицинския университет в София. През 1973 г. защитава дисертация на тема „Ретровируси – миши левкозни вируси“ в Института по вирусология „Ивановски“ – Москва и придобива степен „кандидат на медицинските науки“. Като стипендиянт на фондация „Хумболт“ – Германия, специализира в Института по туморна биология (Фрайбург, Германия) и в Северозападния университет (Чикаго, САЩ). От 1985 г. е ст.н.с. ІІ ст. по вирусология към Българската академия на науките в Института по обща и сравнителна патология (ИОСП). След като внася у нас вируса на СПИН, организира и завежда първата в България Централна лаборатория по СПИН. През 1994 г. защитава докторска дисертация на тема „НIV” в Националния център по заразни и паразитни болести в София, а от 1997 г. е професор по вирусология. От 1993 до 1995 г. е председател на Програмния съвет по СПИН към Медицинската академия в София.

Тема на броя: Значими ортопедични и травматологични състояния в детска възраст
Гост редактор: Д-р Явор Пукалски

Представяме клиничен случай на 12-годишен пациент с епифизарна увреда на долния край на лъчевата кост. След добра първична репозиция и неспазване на терапевтичния протокол, при сваляне на имобилизацията е налице лошо зарастване на фрактурата със съществена деформация. С оглед рисковете от реманипулация и оставащия костен растеж се взе решение за проследяване на пациента.

Тест: Значими ортопедични и травматологични състояния