Представяме клиничен случай на 12-годишен пациент с епифизарна увреда на долния край на лъчевата кост. След добра първична репозиция и неспазване на терапевтичния протокол, при сваляне на имобилизацията е налице лошо зарастване на фрактурата със съществена деформация. С оглед рисковете от реманипулация и оставащия костен растеж се взе решение за проследяване на пациента.
Тест: Значими ортопедични и травматологични състояния
Тумороподобните лезии са едни от най-честите увреди на скелета. По правило нарастват бавно, но съществуват изключения. Част от тях могат да бъдат успешно диагностицирани въз основа на клиничната находка и рентгенографиите, но понякога са необходими допълнителни изследвания. Високата честота и фактът, че тези състояния могат да наподобяват злокачествени костни тумори, създава множество допълнителни предизвикателства в диференциално-диагностично отношение.
Статията обобщава резултати от над 70 научни публикации в специализираната световна литература. Подробно са разгледани ефектите на различните екранни дигитални устройства върху общото физическо развитие и хранителните навици, мускуло-скелетния апарат и развитието на фината и груба моторика на децата в предучилищна възраст. Приложени разумно, те са ценни инструменти в познавателния процес, но в същото време съществуват предпоставки за възникването на негативни ефекти от употребата им върху детското здраве и развитие. Познаването на тези ефекти би допринесло за тяхното предотвратяване.
Диагнозата “костен тумор” при подрастващи е източник на голямо притеснение за пациента, родителите и лекуващия лекар. За щастие, такива лезии при деца са доброкачествени. Въпреки че има множество доброкачествени костни тумори, в голяма част от случаите при пациентите незавършили костния растеж, диагнозата може да бъде поставена въз основа на рентгенологичните и клинични данни с висока точност, дори и без извършване на биопсия. Някои доброкачествени костни тумори могат да наподобят злокачествени състояния и е най-добре такива пациенти да бъдат насочени към специалист с опит в ортопедичната онкология.
Бронхиалната астма остава най-честото хронично белодробно заболяване в детска възраст с вариабилна честота между 8-10% и с проява на клиничните симптоми в над 80% от случаите в ранна детска и предучилищна възраст.
Оплакванията от болка в тазобедрената става (ТБС) при децата са често срещан и потенциално сериозен симптом. Това често представлява диагностично предизвикателство, особено при малкото дете, което не съобщава адекватно мястото на болката или наличието на предходна травма. През последните десетилетия ултразвуковото изследване (УЗД) се превърна в златен стандарт при диагностиката в най-ранна възраст на заболяванията на детската тазобедрена става.
Забавянето на диагнозата, особено в случаи на адолесцентна епифизиолиза и септичен коксит, може да доведе до необратимо разрушаване на детската тазобедрена става. Това налага основно внимание към изследването на обема движения и рентгенография в две проекции на тазобедрените стави при деца с болка в надколенна или преднобедрена област.
Ефективно лечение на вирусните ОРИ е възможно. Своевременното комплексно имуномодулиращо и симптоматично лечение скъсява периода на боледуване, подобрява общия и локален статус на болния, намалява риска от възникване на усложнение, протрахиране и рецидивиране на заболяването и възникване на хронично възпаление.
Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст. Хипермобилните синдроми (ХМС) са също честа педиатрична патология, която представлява все по-голям интерес поради съчетаното ангажиране на различни органи и системи. Групата е хетерогенна и включва както по-тежко протичащи нозологични единици като синдром на Marfan и Ehlers-Danlos синдром, така и доброкачествения хипермобилен синдром (BHMS). Съчетанието на двете заболявания в детска възраст все още не е добре проучено, както и взаимното им отражение при клиничното им проявление.
