Категория: За клиничната практика

Инфантилните хемангиоми са най-честите кърмачески съдови тумори, с честота между 3-10%. Срещат се 2.5-4 пъти по-често при момичетата, при недоносените деца и при данни за фетален стрес по време на бременността…

Назначаването на лабораторни изследвания, свързани с отделителната система, и оценката на показателите е комплексно, тоест извършва се на базата на подробна анамнеза, фамилна обремененост, физикален статус и изисква тясна колаборация между общопрактикуващия лекар/педиатър и детския нефролог. Само така може да бъде поставена точна диагноза и да бъде назначена адекватна терапия на пациента…

Нарастването на броя на бъбречно трансплантираните деца през последните години налага както добро познаване на специфичните нужди на тази популация от страна на личните лекари и педиатрите по местоживеене, така и активна колаборация между тях и лекуващите екипи в специализираните центрове…

Идиопатичният нефротичен синдром (ИНС) е най-честото гломерулно заболяване в детската възраст. То се дефинира на базата на клинико-лабораторни показатели, които включват…

Острото бъбречно увреждане (ОБУ) може да се опише като внезапно настъпваща загуба на бъбречна функция, в резултат на: неадекватна бъбречна перфузия, артериална или венозна обструкция, клетъчно увреждане или обструкция на уринарния ток…

Скрининговата програма за деца в България, въведена през 2013 г. за изследване на урина за белтък, както и информираността на личните лекари и педиатрите за проблема, свързан с протеинурията, спомагат за ранното насочване на тези пациенти към специалист, което води до своевременно поставяне на диагноза и лечение на пациентите…

През новото столетие се правят проучвания за приложението на депо препарати на rhGH, които да се поставят 1 път седмично. По малкия брой убождания се възприема добре от децата. Тези проучвания обаче все още продължават. Надяваме се в близките няколко години да бъде създаден такъв препарат за децата.

Приложението на рекомбинантен човешки растежен хормон (рчРХ) е първата терапия, която радикално промени хода на zлечението на пациенти със синдром на Prader-Willi

Дефицитът на РХ остава диагноза, основана на анамнезата, клиничния преглед и ауксологичната оценка, подкрепени с биохимични и невро-изобразителни изследвания. Проблемите в диагностичния процес остават, като те са основно в точната преценка на пациентите с нисък ръст, подлежащи на стимулационни тестове за максимална секреция на растежен хормон, както и в избора на най-подходящия тест и необходимост от подготовка с полови стероиди при деца в началото на пубертетното си развитие.