Категория: За клиничната практика

Остър скротум в детската възраст

Всяко болезнено неясно състояние на скротума изисква незабавното му диагностициране. Прецизната анамнеза, клиничният преглед и използването на ултразвук с доплер са в основата на бързото и точно поставяне на диагноза. Лечението зависи от диагнозата – хирургично в спешен порядък или консервативно…

Крипторхизъм (Недесцендиране на тестисите)

Криптохизмът е най-често срещаното вродено състояние на мъжката полова система. Честотата варира и зависи от гестационната възраст, като засяга 1.0-4.6% от новородените в термин и 1.1-45% от недоносените момчета…

Диагностика и лечение на пациенти с хипоспадия

Хипоспадията е заболяване, което заема голям дял от вродените заболявания на отделителната система. Пациентите с установена хипоспадия често имат и съпътстващи заболявания. Това изисква провеждането на пълноценна диагностика и предприемането на подходящ избор на оперативна техника…

Неврогенни разстройства на уринирането при деца

При децата с НПМ важни фактори за достигане на оптимално качество на живот са запазването на бъбречната функция, постигането на ранна социално приемлива континентност и независимост на детето по отношение поддържане на мехурната и чревната функции…

Aктуални проблеми на коклюш профилактиката при новородени деца и малки кърмачета

През последните години докладваната честота на коклюш се увеличава значително в почти всички държави-членки на ЕС, както и в други части на света. Това увеличение настъпва въпреки продължителното високо ваксинално покритие, подчертавайки въздействието на намаляващия имунитет на ваксината, като промените в циркулиращите щамове също биха могли да играят роля.

Неонатална некетогенна хиперглицинемия. Клиничен случай

Некетогенната хиперглицинемия, известна и като глицинова енцефалопатия, е автозомно-рецесивно заболяване, характеризиращо се с абнормно високи нива на глицин. Липсата на ензима, метаболизиращ глицина, води до натрупването му в тъканите и особено в мозъка…

Късна неонатална инфекция

От 80-те години на ХХ век епидемиологични проучвания установяват намаляване честотата на ранния неонатален сепсис ([6],[7], вероятно поради подобрените пренатални грижи и профилактичното интрапартално приложение на антибиотици. В същото време обаче, честотата на късните неонатални инфекции нараства паралелно с нарастване на честотата на преживяемост на недоносените новородени…

Принципи на поведение при новородено с остро бъбречно увреждане и сепсис

Нарушената бъбречна функция е честа находка при септични състояния, а острото бъбречно увреждане (ОБУ) е независим рисков фактор за повишена смъртност в хода на сепсис. Предизвикателство представлява дефинирането на понятията сепсис и ОБУ в неонаталния период, но още по-голяма трудност е терапията на тези новородени.