Представяме клиничен случай на 12-годишен пациент с епифизарна увреда на долния край на лъчевата кост. След добра първична репозиция и неспазване на терапевтичния протокол, при сваляне на имобилизацията е налице лошо зарастване на фрактурата със съществена деформация. С оглед рисковете от реманипулация и оставащия костен растеж се взе решение за проследяване на пациента.
Тест: Значими ортопедични и травматологични състояния
Тумороподобните лезии са едни от най-честите увреди на скелета. По правило нарастват бавно, но съществуват изключения. Част от тях могат да бъдат успешно диагностицирани въз основа на клиничната находка и рентгенографиите, но понякога са необходими допълнителни изследвания. Високата честота и фактът, че тези състояния могат да наподобяват злокачествени костни тумори, създава множество допълнителни предизвикателства в диференциално-диагностично отношение.
Диагнозата “костен тумор” при подрастващи е източник на голямо притеснение за пациента, родителите и лекуващия лекар. За щастие, такива лезии при деца са доброкачествени. Въпреки че има множество доброкачествени костни тумори, в голяма част от случаите при пациентите незавършили костния растеж, диагнозата може да бъде поставена въз основа на рентгенологичните и клинични данни с висока точност, дори и без извършване на биопсия. Някои доброкачествени костни тумори могат да наподобят злокачествени състояния и е най-добре такива пациенти да бъдат насочени към специалист с опит в ортопедичната онкология.
Бронхиалната астма остава най-честото хронично белодробно заболяване в детска възраст с вариабилна честота между 8-10% и с проява на клиничните симптоми в над 80% от случаите в ранна детска и предучилищна възраст.
Забавянето на диагнозата, особено в случаи на адолесцентна епифизиолиза и септичен коксит, може да доведе до необратимо разрушаване на детската тазобедрена става. Това налага основно внимание към изследването на обема движения и рентгенография в две проекции на тазобедрените стави при деца с болка в надколенна или преднобедрена област.
Ефективно лечение на вирусните ОРИ е възможно. Своевременното комплексно имуномодулиращо и симптоматично лечение скъсява периода на боледуване, подобрява общия и локален статус на болния, намалява риска от възникване на усложнение, протрахиране и рецидивиране на заболяването и възникване на хронично възпаление.
Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст. Хипермобилните синдроми (ХМС) са също честа педиатрична патология, която представлява все по-голям интерес поради съчетаното ангажиране на различни органи и системи. Групата е хетерогенна и включва както по-тежко протичащи нозологични единици като синдром на Marfan и Ehlers-Danlos синдром, така и доброкачествения хипермобилен синдром (BHMS). Съчетанието на двете заболявания в детска възраст все още не е добре проучено, както и взаимното им отражение при клиничното им проявление.
Усложненията вследствие на травма на опорно-двигателния апарат често могат да бъдат инвалидизиращи, а в някои случаи – животозастрашаващи. Тяхната диагностика е предизвикателство за всеки лекар, като това важи в още по-голяма степен при децата. Разглеждаме три от най-честите и сериозни усложнения, наблюдавани при ортопедични травми, тяхната диагностика и начини за лечение.
Спешното дефинитивно лечение на ортопедични травми се налага относително рядко в детска възраст. Изключение правят определени открити фрактури, ампутации, компартмент синдром, нестабилни тазови, съдови или гръбначни увреди. При всички други случаи обикновено е достатъчно временна имобилизация и планиране на дефинитивното лечение в рамките на 24-72 часа…
