Пробиотиците са силно промотирани в рекламите. Но кои от тях са доказано полезни при деца с гастроинтестинални проблеми и заболявания? Настоящият обзор е фокусиран върху препоръки и становища на Европейското дружество по детска гастроентерология и хранене (ESPGHAN), както и на значими клинични проучвания за употребата на пробиотици в детска възраст.
Понятието психобиотици се въвежда през 2013 г. от ирландския психиатър Тед Динън и обозначава клас пробиотични микроорганизми, които, приети в адекватни количества, могат да окажат положително въздействие при неврологични и психиатрични заболявания. Сега към това понятие се отнасят и пребиотиците, които са храна на пробиотиците и насърчават растежа и размножаването им. В обзора се разглеждат механизмите на действие, показанията и бъдещето пред този клас пробиотични бактерии.
С развитието на научните познания за микробиома и взаимодействието му с човешкия организъм и външните фактори са открити и други вещества, които имат благоприятен ефект върху човешкото здраве. За такива сега се приемат пребиотиците, симбиотиците, постбиотиците, психобиотиците и протеобиотиците.
Съществуват научни доказателства, според които функционалните храни и хранителни съставки могат да притежават благоприятен ефект върху здравето, освен осигуряването на хранителните потребности. От значение е да се оцени всяка функционална храна поотделно, което трябва да включва доказателства, че консумацията й повлиява благотворно здравето. Някои от най-ефективните съставки за модифициране на диетата и метаболитната активност особено в кърмаческа и ранна детска възраст са: пробиотици, пребиотици, омега-3 ДВПНКМ (DHA), нуклеотиди.
Въпреки малкия брой проучвания, засягащи специално влиянието на бащата като модел на подражание за здравословно хранене и физическа активност на детето, данните до момента убедително показват, че влиянието му върху детските навици е съизмеримо с това на майката…
Настоящият материал относно често задаваните въпроси (ЧЗВ) допълва временните насоки на СЗО: Клинично управление на тежко остро респираторно заболяване (ТОРЗ), когато се подозира заболяване COVID-19 (13 март 2020 г.) и дава отговори на въпросите, възникнали във връзка с препоръките…
Във всички времена и култури, независимо през призмата на коя научна дисциплина се анализират храната и храненето, те и процесите, свързани с тях, винаги са пресечна точка за развитие на личността и ценностната система. Чрез храната и храненето родители и деца взаимно формират и развиват привързаност, отговорност, общуване, автономност; символично, реално и ежедневно доказват любовта си; инвестират в здравето и бъдещето си…
Родителите играят ролята на ментори, влияещи върху хранителните познания и избор на своите деца. Необходимо е да бъдат обучени в насърчаване на умереност и да наблегнат на здравословния хранителен избор, а не на ограничителните модели на хранене…
Представените два случaя на нарушения в хранителното поведение са типични за тийнейджърската възраст. Те, както и много други доказват, че при диагностицирането на хранителните разстройства невинаги има големи отклонения в клинико-лабораторните показатели и само внимателното снемане на хранителната анамнеза и задълбоченият емпатичен разговор с пациента позволяват поставяне на правилната диагноза…
Нормативният документ, въз основа на който се извършват контролът и оценката на храненето на организираните детски колективи, е Наредба №6 от 2011 г. на МЗ за здравословно хранене на деца на възраст от 3 до 7 години.
