Отклоненията във вит. В12 статуса най-често се установяват случайно, в рамките на диференциалната диагноза на неврологични проблеми като отклонения в нервно-психическото развитие, нарушения от аутистичния спектър, както и при някои форми на анемия. Целенасоченото търсене на нивата на вит. В12 е от особена важност най-вече при деца от семейства, практикуващи алтернативни модели на хранене като веганство или вегетарианство.
Профилактиката на заболяванията в детска възраст може да започне още в периода на вътреутробното развитие. Редица фактори на околната среда влияят върху процесите на растеж и развитие на детския организъм. Хранителният статус на майката по време на бременност може да бъде основен епигенетичен фактор и да промени фенотипната изява на феталния геном. Оптималният хранителен статус на майкaтa е един от най-влиятелните негенетични фактори за здравословно развитие на плода. Както недохранването, така и затлъстяването на бъдещата майка могат да повлияят отрицателно върху процесите на растеж и развитие и върху здравословното състояние на потомството.
Целта на настоящия обзор е да представи научни доказателства за връзката между храненето на бременната жена и здравето на нейното потомството.
Храненето в ранния период на развитие (до 2-годишна възраст ) може да има дългосрочни ефекти върху здравното състояние на зрелите индивиди. Това вече е потвърдено от животински модели, епидемиологични проучвания и експериментални интервенции. Основният предполагаем механизъм е нутритивно въздействие върху растежа. Има достатъчно доказателства за това, че бързият растеж и тегловен прираст в кърмаческа и ранна детска възраст повишават риска от развитие на метаболитен синдром (глюкозен интолеранс, затлъстяване, артериална хипертония и дислипидемия), които са предпоставка за сърдечносъдова заболеваемост и смъртност. Установените асоциации са силни, постоянни, биологично обосновани и дозовозависими.
Пробиотиците са силно промотирани в рекламите. Но кои от тях са доказано полезни при деца с гастроинтестинални проблеми и заболявания? Настоящият обзор е фокусиран върху препоръки и становища на Европейското дружество по детска гастроентерология и хранене (ESPGHAN), както и на значими клинични проучвания за употребата на пробиотици в детска възраст.
Понятието психобиотици се въвежда през 2013 г. от ирландския психиатър Тед Динън и обозначава клас пробиотични микроорганизми, които, приети в адекватни количества, могат да окажат положително въздействие при неврологични и психиатрични заболявания. Сега към това понятие се отнасят и пребиотиците, които са храна на пробиотиците и насърчават растежа и размножаването им. В обзора се разглеждат механизмите на действие, показанията и бъдещето пред този клас пробиотични бактерии.
С развитието на научните познания за микробиома и взаимодействието му с човешкия организъм и външните фактори са открити и други вещества, които имат благоприятен ефект върху човешкото здраве. За такива сега се приемат пребиотиците, симбиотиците, постбиотиците, психобиотиците и протеобиотиците.
Съществуват научни доказателства, според които функционалните храни и хранителни съставки могат да притежават благоприятен ефект върху здравето, освен осигуряването на хранителните потребности. От значение е да се оцени всяка функционална храна поотделно, което трябва да включва доказателства, че консумацията й повлиява благотворно здравето. Някои от най-ефективните съставки за модифициране на диетата и метаболитната активност особено в кърмаческа и ранна детска възраст са: пробиотици, пребиотици, омега-3 ДВПНКМ (DHA), нуклеотиди.
Въпреки малкия брой проучвания, засягащи специално влиянието на бащата като модел на подражание за здравословно хранене и физическа активност на детето, данните до момента убедително показват, че влиянието му върху детските навици е съизмеримо с това на майката…
Настоящият материал относно често задаваните въпроси (ЧЗВ) допълва временните насоки на СЗО: Клинично управление на тежко остро респираторно заболяване (ТОРЗ), когато се подозира заболяване COVID-19 (13 март 2020 г.) и дава отговори на въпросите, възникнали във връзка с препоръките…
Във всички времена и култури, независимо през призмата на коя научна дисциплина се анализират храната и храненето, те и процесите, свързани с тях, винаги са пресечна точка за развитие на личността и ценностната система. Чрез храната и храненето родители и деца взаимно формират и развиват привързаност, отговорност, общуване, автономност; символично, реално и ежедневно доказват любовта си; инвестират в здравето и бъдещето си…
